Р Е Ш Е Н И Е
769/3.11.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 20 (двадесети) октомври Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1614 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 150 вр. чл. 262 от КТ.
В исковата молба ищецът С.П.С. твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника Военно формирование 34200 гр. Шумен, представлявано от Е.Б.С. по силата на сключен трудов договор. Със заповед от 26.05.2016 г. на командира на формированието, правоотношението било прекратено, считано от 30.05.2016 г., като дотогава С. изпълнявал длъжността „Пазач въоръжена охрана“. Изпълнението на работата му се извършвало на два обекта – обект 2320 – „Костена река“ и обект 1289 „Лагера“, които се намирали извън гр. Шумен. Ищецът давал дванадесетчасови дежурства, като за първия посочен обект следвало да се явява в района на военното училище в гр. Шумен съответно в 07,20 часа и в 19,20 часа /дневна и нощна смяна/ за получаване на оръжие и инструктаж, след което бил превозван със служебен автомобил до обекта в с. Костена река за около 45 минути, където приемал дежурството. Едва тогава започвало 12-часовото му дежурство. Поради това, счита, че времето от явяването му за получаване на оръжие и инструктаж до началото на дежурството, както и времето за сдаване на дежурство и връщане до гр. Шумен представлява положен от него извънреден труд. Аналогично било разпределението на работното му време и за обект „Лагера“, като за същия С. се явявал в 07,50 часа, респ. 19,50 часа, като след това приемал/сдавал дежурство, като по този начин работил допълнително по около 40 минути на ден. Освен това, в почивните му дни, същият бил длъжен да се явява за провеждане на стрелби и обучения, както и за ежемесечн инструктаж, също представляващ, според него извънреден труд. Ищецът не бил компенсиран за полагането на извънреден труд през периода 01.07.2013 г. до 30.05.2016 г., а при прекратяване на трудовото му правоотношение, същият не му бил заплатен. Моли съда да постанови решение, по силата на което Военно формирование 34200 гр. Шумен да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 2848,30 лв. представляваща обезщетение за положения от него извънреден труд през посочения период, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендира и разноските по делото.
В хода на производството, по искане на ищеца е допуснато изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за сума в размер на 4350,22 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 136а от КТ, поради което правото на иск на ищеца е погасено. Оспорва претенцията и по размер, като твърди, че времето за пътуване, за предаване на оръжие и т.н. не се включват в работното време по смисъла на КТ. Моли предявения иск да бъде отхвърлен, а алтернативно – да бъде частично уважен.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното допълнително споразумение № 90–14.09.2001 г. е, че С.П.С. работил при Военно формирование 34200 гр. Шумен на длъжността „пазач въоръжена охрана“, с място на работа – поделение 34200 гр. Шумен. Със заповед № ЗЛС-21/26.05.2016 г. на командира на формированието, трудовото правоотношение с цивилния служител С. било прекратено, считано от 30.05.2016 г. По делото са представени правила за условията и реда за охрана на войскови район 2320, утвърдени от командира на формированието, в които се сочи, че пазачите изпълняват задълженията си по охраната и отбраната на района в продължение на 12 часа, като дневната смяна застъпва в 08,00 часа и сдава дежурството в 20,00 часа, а нощната смяна застъпва в 20,00 часа и сдава дежурството в 08,00 часа. Вписано е, че всеки от пазачите от състава на дежурната смяна е въоръжен с 9 мм обикновен пистолет „Макаров“, като оръжието се получава от оперативния дежурен преди провеждане на инструктаж за застъпване на дежурство. В раздел 3 на Правилата е вписано задължение за пазачите да се явяват за дневна смяна в 07,20 часа и за нощна смяна в 19,20 часа във войскови район 1276 при оперативен дежурен за получаване на оръжие и инструктаж, като след инструктажа се превозват до войскови район 2320 с дежурния автомобил. Отразено е, че при явяване във войсковия район приемат дежурството от старата смяна пазачи, след което старата смяна се превозва до войскови район 1276 с дежурния автомобил. Там, оперативният дежурен разрешава смяната в книгата за сдаване и приемане на дежурството, след което пазачите сдават оръжието и бойните припаси. Видно от приложените правила за условията и реда за охрана на войскови район 1289, утвърдени от командира на формированието е, че в същите е предвидено, че пазачите изпълняват задълженията си по охраната и отбраната на района в продължение на 12 часа, като дневната смяна застъпва в 08,00 часа и сдава дежурството в 20,00 часа, а нощната смяна застъпва в 20,00 часа и сдава дежурството в 08,00 часа. Вписано е, че всеки от пазачите от състава на дежурната смяна е въоръжен с 9 мм обикновен пистолет „Макаров“, като оръжието се получава от дежурния по технически район. Пазачите се явяват за дневна смяна в 07,50 часа и за нощна смяна в 19,50 часа във войскови район 1289 при дежурния по технически район за получаване на оръжие и инструктаж. Отразено е, че при явяване във войсковия район приемат дежурството от старата смяна пазачи. Съдът констатира от представения колективен трудов договор от 20.12.2011 г., сключен между Министерство на отбраната на Република България, ФНСО „Българска армия“ и НС „Отбрана“, че в чл. 38, ал. 2 е предвидено, че максималната продължителност на дежурствата е 12 часа, като в случаите, когато се изпълняват непрекъснати дежурства, работното време се изчислява сумарно за календарен период, който не може да бъде по-голям от 6 месеца в календарната година. Отработеното в повече от нормалната сумарна норма за този период се явява извънреден труд и се заплаща в съответствие с чл. 63, ал. 1 от КТД. След изискване по реда на чл. 190 от ГПК, от ответната страна са представени график на дежурствата на охраната за периода м. юли 2013 г. – м. май 2016 г., заповеди за стрелби – 13 бр. за периода от 20.09.2013 г. до 04.04.2014 г., протокол от инструктаж по мерки за безопасност при провеждане на стрелба с личен състав от Военно формирование 34200 с приложени 25 бр. заповеди, 89 бр. служебни бележки за изнасяне и носене на оръжие извън войскови район 1276 „военно училище“ за периода от 01.07.2013 г. до м. май 2016 г., в които са отразени даваните от ищеца дежурства и участието му в проведени стрелби.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза от 15.09.2016 г., размерът на часовете, положен от С.С. извънреден труд за периода 01.07.2013 г. – 30.05.2016 г., съобразно правилата за условията и реда за охрана, включващи явяване по-рано за дежурство, времето за инструктаж и участието в стрелби е общо 168,63 часа, равняващи се на обезщетение в размер на 966,73 лева. Вещото лице сочи, че размерът на действително отработеното време от ищеца за посочения период, когато към дежурствата се добави времето за инструктаж – 45 минути, стрелби – четири учебни часа и 40 минути за получаване на оръжие, инструктаж, развод, приемане, сдаване на смяна и връщане на оръжие за войскови район 1289 възлиза общо на 1320,31 лв., а за войскови район 2320 – общо на 1734,51 лева.
Според допълнителното заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза от 11.10.2016 г., размерът на часовете, положен от С.С. извънреден труд за процесния период, изчислен съобразно елементите, описани в исковата молба възлиза общо на 759,80 часа, а обезщетението за този труд – на 4350,22 лева.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели И.Б. и Д.Д. описват, че при изпълнение на задълженията им като цивилни при ответното формирование на длъжността „пазач въоръжена охрана“ относно обекта „Костена река“ се явявали в района на Военното училище в гр. Шумен в 07,20 часа за дневна смяна и в 19,20 часа за нощна смяна. След това, пазачите получавали оръжия и боеприпаси, правен им бил инструктаж, продължаващ около 10 минути, а впоследствие пътували със служебен автомобил между гр. Шумен и обекта, отстоящ на около 30 км, като пътуването през топлите месеци продължавало около 45 минути, а през зимата – понякога часове. След пристигането на смяната в обекта, пазачите извършвали сдаване/приемане на смяната, продължаващо около 25-30 минути. Аналогично било времето на тези дейности при връщане на пазачите от Костена река до гр. Шумен. По отношение на войскови район „Лагера“ – същият се намирал в района на града, поради което пазачите следвало да се явят в същия в 07,50/19,50 часа, а впоследствие в продължение на около 10 минути се осъществявало приемането на смяната. Свидетелите сочат, че следвало да участват и в стрелби, провеждащи се на стрелбището до кв. Дивдядово, гр. Шумен. Същите следвало да се явят в 08,00 часа в района на Военното училище в града, след което били превозвани до стрелбището. Стрелбите продължавали до обед, като около 12,00 часа пазачите се връщали в гр. Шумен. Освен това, ежемесечно им бил провеждан инструктаж.
Свидетелите А.А. и В.В., работещи като шофьори при ответната страна, описват, че пътя между гр. Шумен и войсковия район „Костена река“ продължавал средно около 35-40 минути.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема от правна страна следното:
Установи
се по делото, че С.С. работил при ответника като цивилно лице на длъжността „пазач
въоръжена охрана”. Доказа се също така, че трудовото правоотношение между
страните било прекратено, считано от 30.05.2016 г. Същият претендира
обезщетение за положен от него извънреден труд през периода 01.07.2013 г. –
30.05.2016 година. Съгласно разпоредбата на чл. 283, ал. 2 от ЗОВСРБ, статусът
на цивилните служители по трудово правоотношение се урежда с Кодекса на труда и
с този закон. Тоест, съобразно цитираната норма и наличието на изрични такива в
КТ, уреждащи полагането, компенсирането и плащането на извънредния труд,
претенцията следва да се квалифицира по чл. 150 вр. чл. 262 от КТ. Според
легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на съответния ръководител от работника извън установеното за
него работно време. Безспорно е, че поради особения характер на работата на
ищеца, се налагало същият да изпълнява непрекъснати дежурства. Тъй като не се
спори между страните, че ищецът е синдикален член, то в случая са приложими
клаузите на действалите колективни трудови договори /от 2011 г. и от 2013 г./,
съобразно които максималната продължителност на дежурствата е 12 часа. Според
приетото в КТД, в тези случаи работното време се изчислява сумарно за
календарен период, който не може да бъде по-голям от 6 месеца на календарна
година, като отработеното в повече от нормалната сумарна норма за този период
се явява извънреден труд и се заплаща. Съгласно уредбата в чл. 262 от КТ,
положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и
работодателя. Установи се по делото, че
съобразно действалите в ответното военно формирование правила за условията и
реда за охрана във войскови район 2320 /“Костена река“/, а и според
непротиворечащите си свидетелски показания, пазачите въоръжена охрана следвало
да се явяват по-рано от началото на дежурството им във войскови район 1276,
след което им били предавани оръжия и боеприпаси, бил извършван инструктаж, а
при пристигането им в обект „Костена река“ се извършвало приемане/сдаване на
смяната. Съответно, при завръщането им в гр. Шумен, същите сдавали оръжието.
Сумарно, тези дейности са продължавали общо 40 минути. По отношение на обект
1289 /“Лагера“/ се доказа чрез описаните доказателствени средства, че описаните
дейности продължавали също 40 минути. Установи се по делото, че С. участвал
ежемесечно и в стрелби и обучения, съобразно утвърден график, както и че му бил
извършван ежемесечен инструктаж, като тези дейности продължавали около 4
астрономически часа.
В
случая, спорният въпрос е дали времето за пътуване между гр. Шумен и Войскови
район 2320 Костена река е част от работното време на ищеца. В сключения между
ищеца и ответника трудов договор като място на работа е посочено – „поделение
34200 гр. Шумен“. Установява се, че в същото са включени различни войскови
райони, между които 1276, 2320 и 1289. Съдът намира, предвид обстоятелството,
че С.С. бил длъжен и се явявал по-рано от установеното време за дежурства във
войскови район 1276 при осъществяване на работата му в обект 2320, че същият е
бил на разположение на работодателя си от този момент – при дневна смяна от
7,20 часа и при нощна смяна от 19,20 часа. Освен това, ищецът получавал оръжие
и боеприпаси, провеждан му бил инструктаж и след това бил превозван със
служебен транспорт до обект „Костена река“. Тоест, времето за пътуване, поради
факта, че работникът бил на разположение на ответната страна се явява част от
работното му време. Настоящият състав приема за доказано, че пътуването между
гр. Шумен и обект „Костена река“ /и по отношения на обратния път/ е
продължавало средно около 45 минути.
Предвид
всичко изложено, съдът приема, че през процесния период С.С. е отработил в
повече от нормалната сумарна норма за всеки шестмесечен период, тоест положил е
извънреден труд. Същият, по отношение на обект 2320 възлиза общо на 2,10 минути
при всяко дежурство, време включващо получаване на оръжие, оформяне на
документи, инструктаж, пътуване в продължение на 45 минути, сдаване и приемане
на обекта и сдаване на оръжието. По отношение на обект 1289 отработеното в
повече за всяко дежурство възлиза на 40 минути.
Съгласно
разпоредбата на чл. 136а, ал. 5 от КТ, единствено в случаите при прекратяване
на трудовото правоотношение, без да е извършено компенсиране на положения
извънреден труд, същият се заплаща. Не се спори между страните, че до
прекратяване на трудовото правоотношение между Военно формирование 34200 и С.С.,
последният не бил компенсиран за положения от него извънреден труд. В тази
насока, неоснователно се явява възражението на ответника, че претенцията е
недопустима, тъй като ищецът не поискал компенсиране по време на действието на
трудовия договор.
От заключението по изготвената допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че общият размер на часовете,
положен от С. извънреден труд възлиза на 759,80 часа, а обезщетението за
положения такъв – на 4350,22 лева.
Предвид
всичко изложен, съдът намира, че претенцията с правно основание чл. 150 вр. чл.
262 от КТ се явява основателна и доказана. Поради това,
Военно формирование 34200 гр. Шумен следва да бъде осъдено да заплати на С.С.
сума в размер на 4350,22 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска (01.07.2016 г.) до
окончателното й изплащане.
По
разпределението на разноските по делото:
Всяка
от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото
разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя своевременно единствено
от ищеца.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1, вр. чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ГПК от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, държавна такса по делото в
размер на 174,01 лв. и направените в производството за сметка на бюджета на
съда разноски в размер на 100,00 лева.
При
направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца пълния размер на направените разноски
по настоящото исково производство, а именно – 500,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ
34200 с БУЛСТАТ ***, с постоянна дислокация гр. Шумен, обл. Шумен, ул. „***“ №
1, представлявано от Е.Б.С. да заплати
на С.П.С. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.Г. ***, на основание чл. 150 вр. чл. 262 от КТ, сума в размер на 4350,22 лева (четири хиляди триста и петдесет лева и 22 стотинки), представляваща обезщетение
за положения от него извънреден труд през периода 01.07.2013 г. – 30.05.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2016 г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Военно формирование 34200 гр. Шумен, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Шумен, държавна такса по делото в размер на 174,01 лв. (сто седемдесет и четири лева и 01 стотинки).
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от
ГПК, ОСЪЖДА Военно формирование
34200 гр. Шумен, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд гр. Шумен направените от бюджета на съда разноски по делото в
размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА Военно формирование 34200 гр. Шумен, да заплати на С.П.С. направените деловодни разноски в размер на 500,00 лв. (петстотин лева).
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението относно присъденото обезщетение за работа.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, чрез пълномощниците им – адв. С.Г. от ШАК, съотв. – адв. К.А. от ШАК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от 03.11.2016 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Решението, в частта му
досежно допускането на предварително изпълнение, имаща характер на определение
по чл. 242, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 244 от ГПК
и чл. 315, ал. 2 от ГПК, може да се обжалва от ответника, с частна жалба, пред
Окръжен съд гр. Шумен, в едноседмичен срок, считано от 03.11.2016 година.
Връчването по чл. 7, ал. 2 от ГПК на преписи на решението не променя началния момент на срока за подаване на жалба, съотв. – частна жалба.
Районен съдия: