Р
Е Ш Е Н И Е
910/19.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен
съд, девети състав, в публично заседание, на двадесет и девети ноември, две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1663/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен иск, от Н. С. А. – домоуправител на сграда етажна
собственост, против М.Н.Д., с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 51 вр. чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
производството, излагайки следните фактически твърдения: Ответницата М. Н. Д. била собственик на имоти с идентификатори №
51500.506.433.1.50 и 51500.506.433.1.51 находящи се в жилищната сграда в гр. Н.,
к. к. С. б., обл. Бургас, *** (бивш хотел „Кристал – 1“), представляващи
апартаменти № 50 и 51 на втори етаж. На 25.04.2009 г., след проведено Общо
събрание на Етажната собственост, било взето решение годишната вноска за
поддръжка на общите части на сградата да се намали от 50 лева за стая в апартамент,
на 30 лева. Ответницата притежавала два апартамента, които имали по две стаи за
обитаване и считано от 25.04.2009г. годишно дължимата вноска станала 120 лв..
Отначало ответницата внасяла дължимите суми, но в
последствие преустановила и през последните пет години не била плащала.
Многократно били отправяни покани включително и чрез синът й М. К., но това не
помогнало. На 22.09.2012 г. на Общото събрание на Етажната собственост, било
взето решение, с което било възложено на домоуправителя Н. С. А. да извърши
необходимите действия за съдебно събиране на дълга. По инициатива на
ищцата, било учредено заповедно производство по образуваното ЧГД № 1041/2016 г.,
по описа на ШРС, по което в полза на заявителя, по реда на чл. 410 ГПК, била
издадена Заповед за изпълнение. Срещу така издадената заповед за изпълнение, длъжникът
подал възражение в срок, поради което ищецът счита, че е налице правен интерес
от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на
положително решение по предявения иск, като бъде признато
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца, против ответника,
съществуват вземания, за които е образувано заповедно производство по ЧГД № 1041/2016 г., по описа на ШРС, в общ размер 600 лева, изменен по реда
на чл. 214, ал. 1 ГПК на 240 лв., дължими през последните пет години, произтичащо
от неплатени вноски за поддръжка на общите части на сграда - етажната
собственост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното плащане. Претендира
разноски.
В срока и по
реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба. Счита
исковете за допустими, но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че
не дължи претендираните суми. Оспорва, както фактическата обстановка описана в
обстоятелствената част на исковата молба, така и твърдението на ищеца, че е
собственик на описаните имоти. На основание чл. 193 ГПК иска да бъде открито производство по
оспорване автентичността
на всички приложени към исковата молба документи, вкл. Протокол от СО от
22.09.2012 г., Списък на собствениците присъствали на 22.9.12 г., Протокол от
25.9.12 г., Протокол от 25.4.2009 г., Списък на присъствалите собственици от
25.4.09 г., относно подписите на лицата фигуриращи в тях, вкл. домоуправител, председател,
протоколист, собственици. Претендира
разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът – лично и чрез процесуален представител адв. Н. от
ШАК, поддържа исковата претенция. Ответникът не се явява, но депозира
становище, с което оспорва исковете.
Поради
направеното в срок от ответника оспорване на приложени към исковата молба документи, съдът по реда на чл. 190 вр. 183 ГПК, е задължил ищеца в срок до съдебно
заседание, да ги представи в
оригинал, като изрично са разяснени последиците при неизпълнение. Ищцата представя документи подобни на приложените към
исковата молба «на виждане», но отказва да ги предостави да бъдат събрани и
приобщени в оригинал към доказателствената съвкупност, поради което съдът, на
основание чл. 183, изр. 2 ГПК, е изключил представените към исковата молба
преписи на същите.
Съдът, като взе предвид събраните по надлежния ред доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложеното ЧГД №
1041/2016 г., по описа на ШРС, се установява, че по подадено
Заявление от ищеца, срещу ответника, по реда на чл. 410 ГПК, е била издадена
Заповед № 556/10.05.2016 г., за изпълнение на
парично задължение, за сумата 600 лева, представляваща незаплатени пет годишни
вноски за текущо поддържане на общи части на сграда в режим на Етажна
собственост
находяща се в гр. Н., к. к. С. б., обл. Бургас, *** (бивш хотел „Кристал – 1“). Срещу издадената Заповед за изпълнение в срок от
ответника е постъпило възражение.
От представения от
ищеца, неоспорен от ответника и събран по делото, Нотариален акт № *** /лист 4
и 5 от делото/, се установява, че на 23.02.2007 г. М. Н. Д. е
придобила право на собственост върху Апартамент
№ 50 /петдесети/, на площ от 42,70 /четиридесет и две цяло и седемдесет стотни/
кв. м., като площта на апартамента ведно с общите части възлиза на 52,12
/петдесет и две цял и дванадесет стотни/ кв. м., находящ се на втори жилищен
етаж в сградата на бивш хотел „Кристал1”, образуван от обединяването на бивши
хотелски стаи с № 210 /двеста и десет/ и 212 / двеста и дванадесет/, състоящ се
от: дневна с кухненски бокс, спалня, санитарен възел, склад и антре, при
граници на апартамента: изток – коридор, запад – външен зид, север – апартамент
№ 49, юг – апартамент № 51, представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.506.433.1.50 /петдесет и една хиляди и петстотин точка
петстотин и шест точка четиристотин тридесет и три точка едно точка петдесет/,
с административен адрес: КК „С. Б.”, „Кристал 1”, ет. 2, ап. 50, с
предназначение „жилищен апартамент”, на площ от 43.00 /четиридесет и три цяло/
кв. м. при съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж –
51500,506,433,1,51 и 51500.506.433.1.49, под обекта – 51500.506.433.1.23 и над
обекта – 51500.506.433.1.77, ведно с числящите към него 9.42 /девет цяло и
четиридесет и две стотни/ кв. м. идеални части на общите части на жилищна
сграда „Кристал – 1, с идентификатор 51500.506.433.1 /петдесет и една хиляди и
петстотин точка петстотин и шест, точка, четиристотин тридесет и три , точка
едно/ застроена на площ от 1 449 /хиляда четиристотин четиридесет и девет/
кв.м., състояща се от четири жилищни етажа, находяща се в урегулиран поземлен
имот, с номер ХІІ – общ. 664 /дванадесети общински и за имот шестстотин
шестдесет и четвърти/ в квартал 4901 /четири хиляди деветстотин и първи/, по
действащия ПУП /подробен устройствен план/ на КК „С. б. - запад”, община Н.,
област Бургас, на площ от 2 710 /две хиляди седемстотин и десет/ кв. м., който
съответства на поземлен имот, с идентификатор 51500.506.433 /петдесет и една
хиляди и петстотин, точка, петстотин и шест, точка четиристотин тридесет и
три/, по кадастралната карта на гр. Н., община Н., област бургас, одобрена със
заповед № РД 18-16 от 18.08.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
кадастър с трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на тройно
ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м.), целият на площ от 2 709 /две
хиляди седемстотин и девет/ кв.м., при съседи, имот с идентификатори:
51500.506.435, 51500.506.569., 51500.506.436, 51500.506.439, 51500.506.595, 51500.506.444
и 51500.506.594, както и съответният процент идеални части от правото на строеж
върху описания подробно по-горе урегулиран поземлен имот.
От представения от
ответника препис от Решение № 152/16.12.2009г., постановено по ГД № 353/2009г.,
по описа на Несебърски районен съд, /лист 33, 34 и 35 от делото/, се
установява, че на 23.02.2007 г. освен върху посочения по – горе имот, с НА № ***, М. Н. Д. е
придобила право на собственост и върху
Апартамент № 51 с площ от 42.70 кв. м., като площта на апартамента ведно с
общите части възлиза на 52.12 км.м., находящ се на втори жилищен етаж в сграда
на бивш хотел „Кристал -1”, образуван от обединяването на бивши хотелски стаи с
№ 210 и № 212, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, санитарен възел,
склад и антре, при граници на апартамента: изток – коридор, запад – външен зид,
север – апартамент № 49, юг – апартамент № 51, представляващ самостоятелен
обект в сграда идентификатор 51500.506.433.1.51 с административен адрес КК „С. б.”,
„Кристал – 1, ет. 2, ап. 51 с предназначение „жилищен апартамент”, на площ от
43 кв.м., при съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж –
51500.506.433.1.52. и 51500.506.433.1.50, под обекта – 51500.506.433.1.24 и над
обекта – 51500.506.433.1.78, ведно с числящите към него 9.42 кв. м. идеални
части от общите части на жилищна сграда „Кристал – 1, с идентификатор
51500.506.433.1, застроена на площ от 1449 кв. м. състояща се от четири жилищни
етажа, находяща се в урегулиран поземлен имот с номер ХІІ – общ., 664 в квартал
4901 по действащия ПУП (подробен устройствен план) на КК „С. б. – запад”,
община Н., област Бургас на площ от 2710 кв.м., който съответства на поземлен
имот с идентификатор 51500.506.433 по кадастралната карта на гр. Н., община Н.,
област Бургас, одобрена със заповед № РД – 18-46 от 18.08.2006 г. на
Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, с тройно предназначение:
урбанизирана територия и начин на тройно ползване: средно застрояване (от 10 до
15 м.), целият на площ от 2709 кв.м., при съседи, имоти с идентификатори
51500.506.435, 51500.506.569, 51500.506.436, 51500.506.439, 51500.506.595,
51500.506.506.444 и 51500.506.594, както и съответния процент идеални части от
правото на строеж върху описания подробно по горе урегулиран поземлен имот.
Съгласно ПКО №
51/20.12.2007 г. /лист 60 от делото/ ищцата Н. А. е получила от „Титан“ ЕООД,
за апартамент 50 и 51, сумата 200 лева – чистачка за 1 година; съгласно ПКО №
65/04.03.2010 г. /лист 59 от делото/, ищцата Н. А. е получила от М.Д. за
апартамент 50 и 51 - разходи общи части за 2008 г., сумата 200 лева; съгласно
ПКО № 55/04.03.2010 г. /лист 58 от делото/, ищцата Н. А. е получила от М.Д., за
апартамент 50 и 51 - разходи общи части за 2009г. сумата 120 лева; съгласно ПКО
№ 27/04.03.2011 г. /лист 57 от делото/, ищцата Н. А. е получила от М.Д., за
апартамент 50 и 51 - разходи общи части за 2010г., сумата 120 лева.
С посоченото Решение
№ 152/16.12.2009г., постановено по ГД № 353/2009г., по описа на Несебърски районен
съд, след влизането му в сила, върху процесните имоти е учредено вещно право на
ползване в полза на „Капитал Груп“ ЕООД. Съгласно представени от ответника
препис от НА № *** /лист 36, 37 и 38 от делото/, се установява, че на
28.06.2013г. върху процесните имоти от М. Н. Д. е учредено вещно право на
ползване в полза на „Азимут 1894“ ЕООД, а съгласно препис от НА № *** /лист 39,
40 и 41 от делото/, се установява, че на 27.08.2014 г. М. Н. Д. продава
въпросните апартаменти на „Юнивърс 1943“ ЕООД.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл.
12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:
В производството е
предявен положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи парична сума за разноски за текущо поддържане на общите части
на сграда в режим на етажна собственост. Предявеният иск е процесуално допустим,
тъй като е издадена Заповед за изпълнение, срещу която, в законоустановения
срок, длъжникът е подал възражение за недължимост. Разгледан по същество, същият
се явяват неоснователен. Съобръженията за това са следните: Разноските за
текущо поддържане на общите части на сграда в режим на етажна собственост са тъй
наречените „Консумативни разходи“ - ток, вода, отопление, осветление, извършени
с цел да се осъществи непосредственото служене с имота. Тези разноски не спадат
към „Необходимите разноски“ или „Разноски по поддържането на обща вещ“, които
са разходи, предпазили вещта от развала или разрушамване. При сграда в режим на
етажна собственост, разходите по поддържане на общите части, съгласно чл. 51
ЗУЕС, се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите, като са установени специални правила в различни хипотези, вкл. и задължение
за плащане на разходи за отглеждани животни, подлежащи на извеждане. По общо
правило, разноските по поддържане на общите части се поемат от предварително
събрани ежемесечни вноски, чийто размер е гласуван от Общо събрание на Етажната
собственост - по арг. от чл. 48, ал. 8 ЗУЕС. Следователно основателността на такава
искова претенция е предпоставена от доказване от страна на ищеца, че
ответникът, като собственик, ползувател или обитател на самостоятелен обект в
сграда – етажна собственост, не е изпълнил решение на Общото събрание на Етажната
собственост, в предвидения, в решението или в разпоредбата на чл. 38, ал. 1
ЗУЕС, срок.
От събраните по
делото доказателства съдът приема за установено, че процесните имоти, с
идентификатори № 51500.506.433.1.50 и 51500.506.433.1.51, представляващи
апартаменти № 50 и 51 на втори етаж, са в
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Н., к. к. С. б.,
обл. Бургас, кв. ***. От 23.02.2007 г. до
на 27.08.2014 г., когато са били продадени на „Юнивърс 1943“ ЕООД, ответницата
е била собственик на същите, като след
влизане в сила на Решение № 152/16.12.2009г., постановено по ГД № 353/2009г., по
описа на Н.ски районен съд, ползватели са били „Капитал Груп“ ЕООД, а от
28.06.2013г. до продажбата им - „Азимут 1894“ ЕООД.
По делото липсват
доказателства за наличието на валидно решение на Общото събрание на Eтажната собственост, което да е породило задължение за
ответницата да плати в предвиден в него или в разпоредбата на чл. 38, ал. 1
ЗУЕС, срок разноски за текущо поддържане на общите части на сградата.
Предвид
гореизложеното, съдът приема за недоказано, че ответницата, в качеството на собственик на апартаменти № 50 и 51 в бившия хотел „Кристал – 1“, КК С. б., дължи на ищцата сума в общ размер 240 лева,
претендирани, като дължими през последните пет години, за текущо поддържане на
общите части на процесната сграда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
до окончателното плащане.
Относно разноските: При
този изход на спора право на разноски има ответникът, който ги претендира
своевременно, като представя списък по чл. 80 ГПК, приложен към отговора на
исковата молба, в размер на 600 лева - адвокатско възнаграждение, на основание
чл. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
Отвърля предявеният
от Н. С. А., против М.Н.Д. иск за установяване, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, на парични вземания за: сума в
размер на 240 лева, която се претендира за дължима през последните пет години,
като общ размер на задължения по чл. 51 вр.
чл. 48, ал. 8 ЗУЕС - неплатени разноски за текущо поддържане на общите части на
сграда находяща
се в гр. Н., КК С. б., обл. Бургас, ***, в
режим на етажна собственост; законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК до окончателното плащане, за които по ЧГД № 1041/2016
г. по описа на ШРС, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
като неоснователен.
Осъжда Н. С. А., с
ЕГН: ********** и адрес: гр. Н., КК С. б., обл. Бургас, *** - домоуправител на сграда етажна собственост, да
плати на М.Н.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 600 лева (шестотин лева)
представляваща съдебно-деловодни разноски под формата на възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 1041/2016 г. по описа на ШРС, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия: