Решение по Гражданско дело 1681/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

929/22.12.2016г. , Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: П.Николова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1681 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са седем обективно съединени искове с правна квалификация чл.357, ал.1, т.1 от КТ, във вр. с чл.344, ал.1, т.1 от КТ – по отношение иска за отмяна на уволнението, във вр. с чл.344, ал.1, т.4 от КТ – по отношение искането за допускане на поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, във вр. с чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.245 от КТ – по отношение на главницата, представляваща начислени и незаплатени трудови възнаграждения за месец май 2016 год., във р. с чл.245, ал.2 от КТ – по отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху главницата, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.май 2016 год., във вр. с чл. чл.224, ал.1 от КТ – по отношение на главницата, представляваща обезщетение за 15 дни неизползван платен годишен отпуск, във вр. с чл.86 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск и във вр. с чл. 220, ал.2 от КТ относно претенцията за изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестието.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от А.М.А., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв.Г.Г. от ШАК срещу „ВИЛОКС ГРУП” ЕООД, с ЕИК040348114, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Ж.К. и Г.Д..

Ищецът А.М.А. излага, че работил в ответното дружество по силата на трудов договор от 20.11.2009 год. до 03.06.2016 год. на длъжност „крупие“ с място на работа Игрална зала на „Вилокс груп“ ЕООД, намираща се в гр.*****. Твърди, че на 30.05.2016 год. подал до работодателя си предизвестие, обективиращо желанието му за прекратяване на трудовия договор на основание чл.326, ал.1 от КТ. Същото било получено от ответното дружество на 31.05.2016 год. На същата дата от страна на работодателя му била издадена Заповед за дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ №391/31.05.2016 год. и Заповед №392/31.05.2016 год. за налагане на ограничена имуществена отговорност в размер на трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение, като твърди че и двете заповеди му били връчени на 03.06.2016 год.

Повод за издаване на посочените заповеди била констатирана от страна на работодателя „липса“, която била установена на 16.05.2016 год. по електронен път на сървър в офиса на дружеството в гр.София. Твърди, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение е осъществено при посочените от него нарушения на закона, поради което моли на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ същото да бъде отменено, да бъде допусната поправка на основанието за уволнение, посочено в трудовата му книжка, да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 295 лева – главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.май 2016 год., мораторна лихва върху посочената сума в размер на 2.38 лева, считано от 03.06.2016 год. до датата на завеждане на иска, обезщетение за 15 дни неизползван отпуск в размер на 490 лева, ведно с мораторна лихва върху сумата, считано от 03.06.2016 год. до датата на завеждане на иска в размер на 4.91 лева, обезщетение с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на 720 лева, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното заплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

В последното съдебно заседание по делото ищецът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.Г.Г. от ШАК, като поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. С оглед заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза е направено изменение на предявените искове. В представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в подкрепа на формулираните в исковата молба искания.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва изцяло предявените от страна на ищеца искове. Оспорва твърдяната незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че ищецът е причинил имуществена вреда на работодателя си. Освен това, същият е кредитирал клиент в игралната зала, където било мястото му на работа. Оспорва обстоятелството, че управителят на залата е разпоредил на ищеца да извърши действията, съставляващи дисциплинарни нарушения.. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Признава претенцията по чл.128 от КТ за плащане на трудови възнаграждения, като прави възражение за прихващане на размера на дължимото от работника обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 720,00 лв. с размера на присъденото трудово възнаграждение.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява упълномощен представител – адв.Ж.П. от ШАК, като поддържа становището, изразено в отговора. В представени по делото писмени бележки излага конкретни съображения и мотиви в тази насока. С оглед заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза в съдебно заседание е направено изменение на възражението за прихващане на размера на дължимото от работника обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ с размера на присъденото трудово възнаграждение, като същото следва да се счита предявено за сумата от 824.41 лева.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът А.М.А. работил в ответното дружество „ВИЛОКС ГРУП” ЕООД от 20.11.2009 год. до 03.06.2016 год. по силата на Трудов договор от 19.11.2009 год. и подписани след тази дата допълнителни споразумения, като изпълнявал длъжността „крупие“ с място на работа Игрална зала на „Вилокс груп“ ЕООД, намираща се в гр.*****. Първоначално трудовият договор бил сключен за срок от шест месеца, но след изтичане на срока същия се превърнал в безсрочен трудов договор. По силата на допълнително споразумение №2/15.02.2016 год. последното договорено трудово възнаграждение било променено на 720 лева.

Игралната зала на ответното дружество, намираща се в гр.Шумен, на адрес: *** работела при условията на непрекъснато работно време, на три смени от по 8 часа. Първата смяна застъпвала в 06.00 часа на съответния работен ден, а третата смяна била с работно време от 22.00 до 06.00 часа. В периода от 22.00 часа на 14.05.2016 год. до 06.00 часа на 15.05.2016 год. като трета смяна работели ищецът и свидетелката Д.Г.Г.. При поемане на смяната бил съставен отчетно-сменен лист, с който била приключена предишната смяна и касовата наличност била предадена на ищеца и свидетелката Г.. Съгласно отразеното в посочения отчетно-сменен лист приключващият втората смяна – свидетелят Д.М.Б. предал на поемащата смяна сумата от 8177 лева. При приемане на смяната отчетно-сменния лист бил подписан от свидетелката Г., а при предаване на смяната същия бил подписан от ищеца, в качеството му на предаващо лице. При предаване на смяната било посочено, че двете крупиета са започнали смяната с 8177 лева, че по време на смяната са извадили от игралните автомати допълнително 9940 лева в брой и че при приключване на смяната им касовата наличност, с която са разполагали и която са предали на следващата смяна е била в размер на 14615 лева.

Тъй като информацията от показанията на броячите на игралните автомати, инсталирани в игралната зала се предавала в реално време по електронен път на сървър, намиращ се в офиса на работодателите в гр.София, от тяхна страна било установено, че дневният оборот на залата в гр.Шумен за периода от 06.00 часа на 14.05.2016 год. до 22.00 часа на 15.05.2016 год. бил в размер на доста голяма сума, а именно 66880 лева. По този повод на 17.05.2016 год. на место в игралната зала била извършена вътрешна ревизия, при която било констатирано наличие на несъответствие между приходите, които се установявали посредством отчитане на броячите на игралните автомати и действително наличните парични средства /касовата наличност/ в игралната зала. Било установено също, че общата сума на постъпилите залози за периода от 06.00 часа на 14.05.2016 год. до 22.00 часа на 15.05.2016 год. е в размер на 95051 лева, а общата сума на изплатените печалби – 28171 лева. Следователно оборотът на залата, представляващ разлика между получените залози и изплатените печалби бил в размер на 66880 лева. При попълване на отчетно-сменния лист от страна на третата смяна в лицето на ищеца и свидетелката Г. под формата на обяснение било посочено, че сумата от 69940 лева е била извадена от банкоматите от тях и пусната по време на смяната, както и че липсата на сумата от 60000 лева се дължи на разиграването й. Не се спори между страните по делото, че последното е вписано в един по-късен момент, след първоначалното попълване на отчетно-сменния лист при предаване на смяната.

На 17.05.2016 год. било поискано обяснение от страна на ищеца, каквото последният е отказал да даде. Отказът е обективиран в Протокол №369/17.05.2016 год. По повод констатираното нарушение със Заповед за дисциплинарно наказание №391/31.05.2016 год. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ – дисциплинарно уволнение за нарушение по чл.190, ал.1, т.4, предл.първо от КТ, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя във връзка със съхранението и отчитането на поверените му парични средства на работодателя. На същата дата била съставена и заповед №392/31.05.2016 год., по силата на която на ищеца е наложена ограничена имуществена отговорност на основание чл.207, ал.1, т.1 от КТ в размер на трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Не се спори между страните по делото, че и двете заповеди са били получени от А. на 03.06.2016 год.

В периода 18.05.2016 год. – 31.05.2016 год. ищецът ползвал отпуск поради временна неработоспособност. В исковата молба твърди, че е изпратил до ответното дружество предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ, но по делото липсват доказателства в тази насока. Единственото представено в тази връзка писмено доказателство е известие за изпратена пратка, съдържаща документи от страна на ищеца до ответното дружество от 30.05.2016 год., която е следвало да бъде доставена до 31.05.2016 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите Д.Г.Г., Д.М.Б., А.М.П., от Трудов договор от 19.11.2009 год., Допълнително споразумение от 30.09.2010 год., Допълнително споразумение №2/15.02.2016 год., Болничен лист №Е2016/4812739, Амбулаторен лист №1590/18.05.2016 год., Амбулаторен лист №1649/26.05.2016 год., Ксерокопие на страници от трудова книжка, Заповед за дисциплинарно наказание №391/31.05.2016 год., Заповед №392/31.05.2016 год., Известие за доставяне на пратка, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Пълномощни, Протокол за извършена ревизия от 17.05.2016 год., Дневен отчет за данните от броячите на игралните автомати в игрална зала за 14.05.2016 год., Приемно-предавателен протокол от 17.05.2016 год., Протокол за проверка на касова наличност в игрална зала „Адмирал“ към 17.05.2016 год., Протокол изх. № 369/17.05.2016 год., Протокол изх. № 370/17.05.2016 год., Протокол изх. № 371/17.05.2016 год., Отчетно-сменен лист от 14.05.2016 год. – първа смяна, Отчетно-сменен лист от 14.05.2016 год. – втора смяна, Отчетно-сменен лист от 14.05 2016 год. – трета смяна, Заповед № 117/26.03.2013 год. на управителите на „Вилокс Груп“ ЕООД, Заповед № 392/31.05.2016 год. за ограничена имуществена отговорност, Процедурни правила за работа на служителите в игралните зали на „Вилокс Груп“ ООД, Правилник за вътрешния трудов ред във „Вилокс Груп“ ЕООД – гр. София, Стандарти за обслужване в игрални зали на „Вилокс Груп“ ЕООД, Длъжностна характеристика за длъжността „крупие“ в игрална зала.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че несъответствието от 60000 лева между потвърдената в системата от крупието касова наличност и тази, описана в отчетно-сменен лист /действителна касова наличност/ е допуснато от третата смяна в състав Г. Г. и А.А. и е причинило на ответното дружество вреда. Имайки предвид размера на получаваното от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение, дава заключение, че размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения за месец май 2016 год. са в размер на 529.51 лева нето и 661.95 лева бруто, че размера на законната лихва за забава върху нетната сума на дължимото трудово възнаграждение за месец май 2016 год. за периода от 03.06.2016 год. до датата на завеждане на иска – 08.07.2016 год. е 5.15 лева, размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2 дни е в размер на 86.79 лева бруто и 78.11 лева нето, а размера на законната лихва за забава върху нетната сума на дължимото обезщетение по чл.224 от КТ за периода от 03.06.2016 год. до датата на завеждане на исковата молба – 08.07.2016 год. е в размер на 1.52 лева.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство и приета от съда съдебно-техническа-компютърна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че представените разпечатки от система за управление на казино „OCTAVIAN“ са с коректно отразени данни за отчети – каса „консолидиран отчет“ за смяна 14.05.2016 год. – 15.05.2016 год.; отчети на банкноти общо за машини от 22.00 часа на 14.05.2016 год. до 06.00 часа на 15.05.2016 год. и отчитане на банкноти общо за машини от 14.05.2016 год. до 15.05.2016 год., че в системата няма извършвани изтривания, корекции и манипулации на данните в системата, от която са извадени и изготвени съответните разпечатки, софтуерът „OCTAVIAN“ служи за мониторинг на техническото състояние на игралните автомати в залата и изготвяне на отчети за паричния поток в игралната зала и че експертизата не е установила възможност за манипулация на данните в системата за управление на казиното, базирана в игралната зала, находяща се в гр.Шумен, ***.

По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Г.Г., Д.М.Б., А.М.П. настоящият състав намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите изясняват механизма на работа в игралната зала, задълженията на ищеца и метода на отчитане на игралните автомати. Показанията на същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, почиват на техни преки впечатления и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и с назначените в хода на производството експертизи.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.190, ал.1, т.4, предл.първо от КТ предвижда за работодателя възможност за налагане на дисциплинарно уволнение при допуснато от страна на работника нарушение, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя. Съгласно трайно установената съдебна практика „злоупотреба с доверието на работодателя“ означава използването на оказаното такова от него спрямо служителя за неправомерно извличане на определена облага за последния или за другиго, или за увреждане на работодателя. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е именно злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател.

В настоящия случай съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищецът е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение, визирано в разпоредбата на чл.190, ал.1, т.4, предл. първо от КТ, представляващо злоупотреба с доверието на работодателя. Съгласно връчената на лицето на 11.09.2011 год. длъжностна характеристика и по-конкретно съгласно т.IV.2, букви „б“ и „в“ на ищеца, в качеството му на крупие е било възложено съхранението и отчитането на получените суми за залози и отчитането и изплащането на печалбите, а съгласно т.IV.3, буква „л“ от същата лицето е било длъжно при приключване на смяната да преброява оборота и касовата наличност /депозит/ по спецификация и да ги вписва в отчетно-сменния лист от смяната, като ги предава на следващата смяна срещу подпис.

В този смисъл от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че ищецът е нарушил посочените по-горе задължения и е допуснал посочената сума в размер на 59984.09 лева /доколкото от сумата 60000 лева е била намалена с установена по време на ревизията положителна касова наличност с неустановен произход/ да бъде извадена от игралните автомати и да бъде предоставена на трето лице за разиграване на същата чрез реален залог, като по този начин е нанесъл на работодателя имуществени щети и е допуснал извличане на облага от страна на трето лице. В подкрепа на този извод са изготвените в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна и съдебно-техническа компютърна експертизи, както и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Д.Г.Г., Д.М.Б., А.М.П., които в съдебно заседание на 26.10.2016 год. подробно обясняват механизма на извършване на нарушението, на получаване на щетата и начина по който е била извлечена облагата от третото лице.

Съдът не кредитира твърденията на ищеца, че извършените от негова страна действия не представляват нарушение на трудовата дисциплина, доколкото е изпълнявал заповед на прекия си ръководител – управителят на игралната зала И.Й.И.. В този смисъл, преценявайки длъжностната характеристика на ищеца и вписаните в нея задължения, обсъдени по-горе, обстоятелството, че в игралната зала са били осъществявани единствено действия чрез реален залог и не са били осъществявани демо игри, както и факта, че на същия е било абсолютно забранено да предоставя заеми на клиенти, както и да пуска кредит на машините, преди да получи от клиента и да преброи съответните парични средства, се налага извода, че ищецът е бил наясно, че изваждайки паричните средства от игралния автомат и предоставяйки ги на трето лице, за да осъществи последното реален залог със същите тези парични средства, всъщност е извършвал явно нарушение на трудовата дисциплина, на конкретно посочените задължения на крупието и че по този начин нанася реална щета на работодателя. Следователно, дори да приемем, че ищецът е изпълнявал указания на прекия си ръководител, то същият е бил наясно, че извършените от негова страна действия са нередни, незаконосъобразни, водещи до нанасяне на пряка щета за работодателя, респективно до облагодетелстване на трето лице и че същите съставляват нарушение на трудовата дисциплина, изразяваща се в злоупотреба с доверието на работодателя.

С оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло, а искът за неговата отмяна отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В този смисъл съдът намира, че заповедта, с която същото е било наложено е мотивирана, съдържа подробно описание на фактите, при които е било извършено нарушението и неговата квалификация, като работодателят е преценил и законовите критерии по смисъла на чл.189, ал.1 от КТ, а именно тежестта на нарушението, значимостта на неизпълнените задължения, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя.

С оглед на изложеното първия предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, изразяващ се в искане за поправка на основанието за уволнение, посочено в трудовата книжка на лицето, съдът намира същия за неоснователен и недоказан, поради следните правни съображения:

От приложените като писмено доказателство по делото страници от трудова книжка №164 се установява, че същата е била приключена от ответното дружество, като е посочено, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Съдът не кредитира твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, че на 30.05.2016 год. е изпратил до работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение по негово искане, след получаване на което от страна на работодателя е била издадена и обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, с която е било прекратено и трудовото му правоотношение. В тази връзка от страна на ищеца не са ангажирани доказателства в подкрепа на горното твърдение. Единственото представено от негова страна доказателство е товарителница от куриерска фирма „Спиди“, която съдържа данни, че на 30.05.2016 год. ищецът е предал на куриер от посочената фирма пратка, съдържаща документи, адресирана до „Вилокс груп“ ЕООД, гр.София. В същото време обаче същата не съдържа информация нито относно конкретното съдържанието на документите в пратката, нито относно факта дали същата е била доставена на ответното дружество и на коя дата е станало това. С оглед на изложеното и доколкото от материалите по делото се установява, че трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество е било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, то последното е единственото правно основание, което би могло да бъде вписано в трудовата книжна на лицето.

А с оглед на изложеното и вторият обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение на третия обективно съединен иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.245 от КТ съдът съобрази следното:

От събраните в хода на съдебното производство доказателства и по-конкретно от Трудов договор от 19.11.2009 год., Допълнително споразумение от 30.09.2010 год., Допълнително споразумение №2/15.02.2016 год., Ксерокопие на страници от трудова книжка, Заповед за дисциплинарно наказание №391/31.05.2016 год. и съдебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че страните са били в трудово-правни отношения, като ищецът е работил в ответното дружество в периода от 19.11.2009 год. до 03.06.2016 год. Разпоредбата на чл.245 от КТ гарантира при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да бъде изплатено трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ предвижда задължение за работодателя в установените срокове да плати на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. От изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че нетното трудово възнаграждение на ищеца за месец април 2016 год. е било в размер на 764.08 лева, за месец май 2016 год. – 529.51 лева, а за месец юни 2016 год. – 131.26 лева.

Доколкото вещото лице дава заключение, че посочените суми не са били изплатени на ищцата, позовавайки се на представените му от ответното дружество ведомости за заплати за месеците април, май и юни 2016 год., се налага извода, че искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1430 лева /нето/, представляваща начислено и незаплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2016 год.

По отношение иска с правно основание чл.245, ал.2 от КТ съдът установи следното:

Съгласно посочената разпоредба, когато трудовото възнаграждение на работника и служителя не е заплатено в пълен размер в указания срок, разликата до пълния размер е изискуема и се изплаща допълнително, заедно със законната лихва. При определяне на началната дата, от която се дължи лихва върху плащания по КТ, следва да се изхожда от правилата на ЗЗД. Съдът счита, че ответникът следва да заплати на ищеца лихва за забава върху дължимата главница, тъй като съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД такава лихва се дължи при неизпълнение на парични задължения, като когато денят за изпълнението е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му. Доколкото съгласно сключения между страните трудов договор /чл.5, б.“в“/, трудовите възнаграждения е следвало да бъдат изплащани на лицето до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат, то ответното дружество е изпаднало в забава именно след изтичане на посочената дата. В същото време от страна на ищеца е направено искане за заплащане на мораторна лихва единствено върху дължимото трудово възнаграждение за месец май 2016 год. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че иска за заплащане на мораторна лихва върху дължимото трудово възнаграждение за месец май 2016 год. за периода от 03.06.2016 год. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до 08.07.2016 год. /датата на подаване на исковата молба/ се явява основателен и доказан и следва да се уважи за сумата от 5.15 лева.

Поради изпадането си в забава, ответното дружество дължи и заплащане на законната лихва върху дължимата главница, като законната лихва е дължима считано от датата на предявяване на иска – 07.08.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на иска с правно основание чл.224 от КТ съдът установи от правна страна следното:

Посочената разпоредба регламентира правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да получи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. От материалите по делото и по-конкретно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за 2016 год. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение /03.06.2016 год./ ищецът е имал право на 8 дни платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж. В същото време доколкото същият е ползвал платен отпуск в размер на 4 дни, следва да се приеме, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е имал 4 дни неизползван платен годишен отпуск. Съобразявайки отново заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се налага извода, че дължимото на ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 4 дни неизползван пратен годишен отпуск е в размер на 156.22 лева, като нетна сума. С оглед на изложеното предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло в размера, уточнен след направеното изменение в съдебно заседание.

По отношение на шестия обективно съединен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, съдържащ искане за заплащане на мораторна лихва върху дължимото обезщетение по чл.224 от КТ съдът установи следното:

На основание разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД работникът или служителят има право и на законната лихва върху дължимото обезщетение. Задължението за обезщетение е парично и поради договорния характер на отговорността на работодателя и липса на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението се прилагат общите правилата на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение, в случая по чл. 224, ал. 1 КТ, макар да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед неговия характер - парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора. Когато липса покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът. В този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г. на ОСГК на ВС, както и константната практика на ВКС по този въпрос.

С оглед на изложеното искът за заплащане на мораторна лихва върху дължимото обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 1.52 лева се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

В същото време обаче, доколкото исковата молба има характер на покана за плащане, то с оглед гореизложеното ответното дружество дължи заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение с правно основание чл.224, ал.1 от КТ считано от датата на завеждане на иска – 08.07.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на седмия обективно съединен иск с правно основание чл.220, ал.2 от КТ съдът установи следното:

По смисъла на чл.220, ал.2 КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

В настоящия случай, доколкото по изложените по-горе правни съображения настоящият състав приема, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се приеме, че ищецът е отправял до работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и то преди датата на съставяне на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение, следва да се приеме, че искът за заплащане на обезщетение с правно основание чл.220, ал.2 от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

По отношение на направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане на претендирано от ответната страна обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ с дължимото от тяхна страна трудово възнаграждение съдът намира същото за основателно. Посочената разпоредба предвижда, че в случаите на дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. В настоящия случай, доколкото трудовото правоотношение между страните е било безсрочно, с оглед постановеното дисциплинарно уволнение на ищеца и доколкото настоящият състав по изложените по-горе съображения приема същото за законосъобразно, се налага извода, че ищецът дължи на ответното дружество обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Доколкото страните са били уговорили 30 дневен срок на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение /чл.5, б.“г“ от трудов договор от 19.11.2009 год./ то съгласно заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза дължимото обезщетение е в размер на 824.41 лева. С оглед на направеното възражение за прихващане същото следва да бъде приспаднато от дължимото на ищеца трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2016 год., което е в общ размер на 1430 лева. С оглед на изложеното на ищеца следва да бъде изплатена разликата между първоначално определеният размер на трудовото възнаграждение и дължимото от негова страна обезщетение, като дължимата му се сума е в размер на 605.59 лева.

Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищецът, въпреки че част от предявените от него искове са отхвърлени не дължи заплащане на държавна такса и разноски по тях. По отхвърлените искове същите следва да останат за сметка на държавата. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от адвокат, какъвто е настоящия случай. Поради изложеното и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1092 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Ответното дружество на основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено да заплати държавна такса върху уважените искове в общ размер на 150 лева.

В същото време с оглед на обстоятелството, че част от предявените от ищеца искове са уважени, ответното дружество на основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъдено да му заплати и сумата от 180 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и съразмерно с уважената част от исковете.

При преценка на направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от ответната страна писмени доказателства във връзка със седемте обективно съединени иска е било заплатено възнаграждение в общ размер на 1800 лева. Имайки предвид естеството на предявените искове и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение по всеки един от тях, визирани в разпоредбата на чл.7, ал.1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящия състав намира, че минималното възнаграждение по седемте обективно съединени иска следва да бъде в общ размер на 2120 лева. Заплетеното от ответната страна адвокатско възнаграждение е под минималните размери, посочени в разпоредбата на чл.7 от същата наредба, поради което не са налице условията за намаляване на така определеното възнаграждение, дължимо на страната във връзка с отхвърлената част от обективно съединените искове.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.А., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв.Г.Г. от ШАК срещу „ВИЛОКС ГРУП” ЕООД, с ЕИК040348114, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Ж.К. и Г.Д. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнение, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ №391/31.05.2016 год., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.А., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв.Г.Г. от ШАК срещу „ВИЛОКС ГРУП” ЕООД, с ЕИК040348114, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Ж.К. и Г.Д. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ за допускане на поправка в основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „ВИЛОКС ГРУП” ЕООД, с ЕИК040348114, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Ж.К. и Г.Д. да заплати на А.М.А., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв.Г.Г. от ШАК сумата от 605.59 лева /шестстотин и пет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща разлика между дължимо и незаплатено нетно трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2016 год. в общ размер на 1430 лева, от което е прихванато дължимото от страна на ищеца обезщетение с правно основание чл.221, ал.2 от КТ в размер на 824.41 лева бруто, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 08.07.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ВИЛОКС ГРУП” ЕООД, с ЕИК040348114, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Ж.К. и Г.Д. да заплати на А.М.А., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв.Г.Г. от ШАК сумата от 156.22 лева /сто петдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за 4 /четири/ дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявявана на иска – 08.07.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.А., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв.Г.Г. от ШАК срещу „ВИЛОКС ГРУП” ЕООД, с ЕИК040348114, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Ж.К. и Г.Д. иск за заплащане на сумата от 1.52 лева /един лев и петдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за периода от 03.06.2016 год. до 08.07.2016 год., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.А., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв.Г.Г. от ШАК срещу „ВИЛОКС ГРУП” ЕООД, с ЕИК040348114, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Ж.К. и Г.Д. иск с правно основание чл.220, ал.2 от КТ за заплащане на сумата от 824.41 лева /осемстотин двадесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ВИЛОКС ГРУП” ЕООД, с ЕИК040348114, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Ж.К. и Г.Д. да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважените искове.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ВИЛОКС ГРУП” ЕООД, с ЕИК040348114, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Ж.К. и Г.Д. да заплати на А.М.А., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв.Г.Г. от ШАК сумата от 180 лева /сто и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК А.М.А., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв.Г.Г. от ШАК да заплати на „ВИЛОКС ГРУП” ЕООД, с ЕИК040348114, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Ж.К. и Г.Д. сумата от 1092 лева /хиляда деветдесет и два лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Останалите разноски по делото остават за сметка на държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: