Р Е Ш Е Н И Е

629/12.9.2016г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Шуменски районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на седми септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:  

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1684/2016г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Ф.М.А., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е. Р.С., чрез пълномощника адв. Т. от ШАК, срещу Р.Х.С., чрез пълномощника адв. Р. от ШАК, осъдителен иск, с правно основание чл. 150 СК, за увеличаване на присъдена в полза на детето Е. Р.С., с Решение № 1063/22.11.2012 г., постановено по ГД № 2056/2012 г., по описа на ШРС, месечна издръжка от 90 лева на 180 лева, с падеж десето число на месеца за който се дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба - 08.07.2016 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията. На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК се иска да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Претендират се разноски.

В предоставената възможност и срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като намира иска за основателен до минимума, който е установил законодателят, а именно 1/4 от минималната работна заплата за страната. Признава размера на доходите си посочени в исковата молба - 1000 евро месечно, както и, че живее и работи в Германия. Твърди, че там полага алиментни грижи за друго дете, М. Р.С., на 2 години, чиято издръжка поемала значително по-големи разходи. В Германия живеели в жилище при договорен наем от 614 евро, който се увеличавал прогресивно. Счита, че увеличението, което се иска от 100% спрямо присъдената по-рано издръжка, е прекомерно, тъй като през този период, нито живота, нито нуждите на детето са поскъпнали със 100 %, а възможностите му да плаща издръжка не са се увеличили. Моли, да бъде постановено решение, с което да баде увеличен ръзмерът на присъдената по-рано издръжка от 90 лева на 105 лева. Претендират се разноски.

Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Шумен, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по молбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетото по делото Удостоверение за раждане се установява, че родители на Е. Р.С., родено на *** год. са Ф.М.А. и Р.Х.С.. С Решение № 1063/22.11.2012 г., постановено по ГД № 2056/2012 г., по описа на ШРС, упражняването на родителските права било предоставено на майката, като ответникът бил осъден да плаща на детето, чрез ищцата, месечна издръжка в размер на 90 /деветдесет/ лева, считано от 27.06.2011г., с падеж до десето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законовите основания за изменение или прекратяване на правото. Майката Ф.М.А. живее заедно с детето и с родителите си в с. ***, като работи в «А. - 78» ЕООД и получава месечно възнаграждение в размер на 425 лв. Детето Е. Р.С. посещава детска градина в същото село. От показанията на допуснатата по делото свидетелка А. Ф. се установява, че търговското дружество - работодател «А. - 78» ЕООД е на сестрата на ищцата, а местоработата и е в съседното село. Е. С. имал стоматологични проблеми и макар само на 5 години проявявал желание да учи английски и да ходи на риболов. Ищцата имала тристаен апартамент в гр. Шумен, к-с «Южен бряг», като имала намерение от началото на м. октомври да се премести да живее там, за което и трябвали повече пари, тъй като с минималната заплата, която получаваа нямало как да живее в града.

С отговора на исковата молба ответника признава, че живее и работи в Р. Германия, както и, че получава месечно възнаграждение в размер на 1000.00 евро. От приети по делото писмени доказателства се установява, че от 01.06.2014г. ответникът живее под наем, като плаща 614 лева месечно. От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0731/18.06.2015 г., по описа на Община Шумен, се установява, че ответникът има алиментни задължения към друго малолетно дете – М. Р.С., роден на *** г..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата, по смисъла на посочената разпоредба, е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като За уважаване на искът по чл. 86 СК (отм.), сега чл. 150 СК и изменение на присъдената издръжка, е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. В този смисъл е т. 19 от Пост. № 5/1970г. на ПВС за обобщаване практиката на съдилищата по някои въпроси на задължението за издръжка. Следователно основателността на предявената искова претенция се обуславя от настъпването, след определяне на предходната издръжка, на трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.В настоящият случай, ответникът е задължен да плаща месечна издръжка от 90 лева, считано от 27.06.2011 г., съгласно Решение № 1063/22.11.2012 г., постановено по ГД № 2056/2012 г., по описа на ШРС.

Относно предпоставката изменение нуждите на издържаното дете.

От присъждането на издръжката до иницииране на настоящото производство е изминал период от около три години, през който период, с оглед възрастта на детето и променената икономическа конюнктура в страната, при които е присъдена предходната издръжка, неминуемо са настъпили изменения. Поради нарасналата възраст е нараснала и нуждата му от облекло, храна и други текущи разходи, налагани от ежедневието. Несъмнено детето има нужда от средства за образование, в това число и от изучаване на английски език, което е предпоставка и база за неговото пълноценно развитие. Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице промяна в обстоятелствата, при които е бил определен размера на досегашната издръжка. В същото време обстоятелството, че детето има стоматологични проблеми, установимо от свидетелските показания, не следва да бъде съобразено, тъй като липсват доказателства това да води до необходимост от финансово обезпечаване.

Относно предпоставката изменение възможности на ответника

Съгласно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 СК родителят дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Същевременно следва да се съобрази, че конкретният размер на издръжката се определя, както от нуждите на детето, така и от възможностите на лицето, което я дължи, при съобразяване на обстоятелството, че издръжката не бива да стимулира използването й за цели, неприсъщи на предназначението й /в който смисъл е даденото тълкуване в Пост. № 5/31.11.1981г. на ПВС за изменение и допълнение на постановление № 5/1970г. на Пл. на ВС/, поради което желанието на детето да ходи на риболов, доколкото е неотносимо към неговото развитие, не следва да бъде съобразено. Анализа на представените доказателства сочи, че още при постановяване на Решение № 1063/22.11.2012 г., по ГД № 2056/2012 г., ответникът е живеел в Германия и макар да дължи издръжка на още едно дете, отчитайки, че е трудоспособен, реализира доход над средната за страната работна заплата, съдът намира, че е в състояние да поеме по-висок размер от предходно определения. Съобразявайки възрастта на детето, неговите нужди, както и материалните възможности на родителите, съдът счита, че месечно за издръжката на детето, е необходима минимум сумата 200 лв., от която бащата следва да заплаща 130 лв., а останалата част, ведно с непосредствените грижи да се поеме от майката. Съдът намира, че подобен размер на издръжка няма да представлява затруднение за ответника, предвид установените размери на дохода му. Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 08.07.2016 год., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж десето число на месеца, за който се дължи.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на 130 лв. месечно, като следва да се уважи в тази си част, а за остатъка до претендираните 180 лв. да се отхвърли.

Относно дължимите разноски по делото.

Страните претендират разноски, за което представят списъци по чл. 80 ГПК.. При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да плати на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, а ищцата на ответника съразмерно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Представени са доказателства, че ответникът е платил 150 лв., а ищцата – 300 лева, за адвокатски възнаграждения. Ответникът претендира, освен разноски за адвокатско възнаграждение, и разноски за превод на документи приети по делото, в размер на 130 лева, за което представя фактура. Ищцовата страна възразява и иска платеното за превод да не се счита, като разноски в производството. Доколкото документ, представен на чужд език, се придружават с точен превод на български, заверен от страната, задължение произтичащо от разпоредбата на чл. 185 ГПК, то съдът намира, че платените суми за превод на документи представляват разноски по водене на делото, поради което същите подлежат на присъждане, по реда на чл. 78 ГПК. При претендиран размер на увеличението от 90 лева и уважен такъв от 40 лева, то ответникът дължи на ищцата 66.66 лева, а ищцата на ответника – 238.88 лева.

По отношение на дължимата държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за периодични платежи за неопределено време, какъвто е искът по чл. 150 СК, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години, в случая на увеличения размер от 90 лв. на 130 лв., поради което в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 57.60 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и 5.00 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

Воден от горното, съдът  

Р  Е  Ш  И:

 

Изменя размера на присъдената с Решение № 1063/22.11.2016 г., постановено по ГД № 2056/2012 г., по описа на ШРС, месечна издръжка, дължима от Р.Х.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, в полза на детето Е. Р.С., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Ф.М.А., с ЕГН: **********, като я увеличава от 90,00 лв. /деветдесет лева/ на 130,00 лв. /сто и тридесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.07.2016 год., с падеж десето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, като отхвърля предявеният иск за разликата над 130 лв. до пълния предявен размер от 180 лв., като неоснователен.

Осъжда Р.Х.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на Ф.М.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 66.66 лева  представляваща сторените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл.78, ал. 1 ГПК.

Осъжда Ф.М.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на Р.Х.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 238.88 лева представляваща сторените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Осъжда Р.Х.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, държавна такса, в размер на 57.60 лв. /петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 5,00 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

Постановява предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 21.09.2016 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

Районен съдия: