Р Е Ш Е Н И Е

852/28.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ст.Ангелова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1694 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са четири обективно съединени осъдителни иска, от които два с правна квалификация чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД - по отношение на претендираните главници и два с правна квалификация чл.294 от ТЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД - по отношение на претенциите за лихви.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***” ООД, с ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Л. П. К. срещу „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, към датата на завеждане на исковата молба представлявано от И. Д. Г. и Й. Ф. Ф.. Ищцовото дружество твърди, че между него и ответника бил сключен договор за доставка на Опаковъчна вакуум машина SMIPACK, модел SL 55. В тази връзка била издадена авансова фактура №1100007784/02.07.2015 год. за полученото авансово плащане в размер на 500 лева. На 07.07.2015 год. посочената машина била доставена на ответното дружество, при което била издадена и подписана от ответника данъчна фактура №1100007815/07.07.2015 год. Била издадена и гаранционна карта на изделието №10627/09.07.2015 год. Ответното дружество следвало да им заплати разликата между авансово заплатената сума от 500 лева и цялостната цена на стоката в общ размер на 3816 лева с включен ДДС, като претендират сумата от 3316 лева с вкл. ДДС. В същото време претендират заплащане и на сумата от 96.60 лева с вкл. ДДС, за която посочва, че същата представлява стойността на термосвиваемо фолио модел ТСФ 350/013, което било доставено от тяхна страна на ответното дружество, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от същата дата и била издадена данъчна фактура №1100007842/10.07.2015 год. Твърдят, че между страните бил уговорен падеж за плащане на 10.08.2015 год. и въпреки множеството проведени между страните телефонни разговори и изпратени писмени покани, посочените по-горе суми не им били изплатени.

С настоящата искова молба молят съда да се произнесе с решение, по силата на което да осъди ответника да им заплати сумата от 3568.37 лева, от които 3412.60 лева - главница, включваща част от незаплатена сума по фактура №1100007815/07.07.2015 год. /3316 лева с включен ДДС/ и незаплатена сума по фактура №1100007842/10.07.2015 год. /96.60 лева с включен ДДС/ и 155.77 лева, представляваща общ размер на претендираната мораторна лихва върху посочената главница за периода от 11.08.2015 год. до 21.01.2016 год., от която 151.36 лева – мораторна лихва върху главницата от 3316 лева и 4.41 лева – мораторна лихва върху главницата от 96.60 лева, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано от датата на завеждане на иска – 21.01.2016 год. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител – адв.Д. Ф. от ВАК, който поддържа исковата молба, като в съдебно заседание излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът заявява, че намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Прави възражение за липса на осъществена между страните търговска сделка, като твърди, че посочените фактури №1100007842/10.07.2015 год. и №1100007815/07.07.2015 год. са издадени неправомерни, не са получени от който и да е от двамата управители на ответното дружество и не са подписвани от тяхна страна. В същото време не оспорват факта, че на 09.07.2015 год. са получили в производствената си база машина за опаковане на термосвиваемо фолио SL55 с фабричен номер 52610 от Г.Г. – служител на ищцовото дружество, както и една ролка термосвиваемо фолио 350/13 мкр., нужна за демонстриране работата на самата машина, но оспорват факта, че между двете дружества е имало сключен договор за покупко-продажба на същата машина. Твърдят, че договорката им е била посочената машина да им бъде предоставена за тестване в рамките на тридесет дни безвъзмездно. В случай, че през посочения период получателят одобри машината е следвало да бъде подписан договор за покупко-продажба и уреждане на финансовите взаимоотношения между страните. Твърдят, че заплатената от тяхна страна сума в размер на 500 лева била заплатена като депозит, а не като авансова вноска. Тъй като било установено, че машината не отговаря на изискванията на ответното дружество, в устен разговор уведомили ищцовото дружество, че няма да се възползват от дадения им тридесетдневен срок и че желаят последните да си вземат машината обратно и да им върнат заплатения депозит от 500 лева. Молят съда да отхвърли предявените срещу тях искове и да им присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание за ответника не се явява надлежно упълномощен представител. Доколкото явилият се в съдебно заседание адвокат е бил упълномощен от лице, което не притежава надлежна представителна власт да представлява и управлява дружеството, същият не е допуснат до участие в съдебно заседание. Видно от изготвената служебна справка от търговския регистър се установява, че считано от 16.08.2016 год. е прекратена представителната власт на управителите И. Д. Г. и Й. Ф. Ф., като за единствен управител е вписано лицето К. К. П..

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото бил сключен договор за доставка на Опаковъчна вакуум машина SMIPACK, модел SL 55. След заплащане на сумата от 500 лева от ответното дружество била издадена авансова фактура №1100007784/02.07.2015 год. за полученото авансово плащане. На 07.07.2015 год. посочената машина била доставена на ответното дружество, при което била издадена и подписана от представител на ответника данъчна фактура №1100007815/07.07.2015 год. След пускане на машината в експлоатация била издадена гаранционна карта на изделието №10627/09.07.2015 год. и приемо-предавателен протокол, които били подписани от служители на ответното дружество. От ищцовото дружество било доставено на ответното и термосвиваемо фолио модел ТСФ 350/013 на стойност 96.60 лева с вкл. ДДС, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от същата дата и била издадена данъчна фактура №1100007842/10.07.2015 год. До ответното дружество били изпратени писмени покани, с които ищцовото дружество ги канело да издължат доброволно дължимите от тяхна страна суми.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелите Г. Й. Г. и И. Г. Т., както и от следните писмени доказателства: Справка за неплатени фактури към 21.01.2016 год., Квитанция към ПКО №002/30.06.2015 год., Фактура №1100007784/02.07.2015 год., уведомителни писма, ведно с известия за доставяне – 3 бр., фактура №1100007815/07.07.2015 год., Гаранционна карта №10627, фактура №1100007842/10.07.2015 год., преводни нареждания за заплатена държавна такса, оригинал на приемо-предавателен протокол от 09.07.2015 год., копие на счетоводен баланс към 31.12.2015 год. на ответното дружество, Писмо изх.№94-Д-523/06.10.2016 год.

По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. Й. Г. и И. Г. Т. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите са еднопосочни по отношение на факта на предаване на вещите, предмет на настоящото производство, получаването им от страна на ответното дружество, факта на пускането на опаковъчната машина в действие и въвеждането й в експлоатация, както и обстоятелството, че същата и към настоящия момент продължава да се намира в производствената база на ответното дружество в гр.***. Показанията на посочените свидетели кореспондират и с останалия, събран по делото доказателствен материал, поради което същите следва да бъдат кредитирани изцяло.

При преценка на показанията на свидетеля И. Г. Т. съдът съобрази направеното от страна на процесуалният представител на ищцовото дружество възражение, че свидетелят е присъствал в съдебната зала по време на изслушване на становищата на страните по даване ход на делото. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че действително посоченият свидетел е бил въведен в съдебната зала и е присъствал в същата, но е бил отстранен от съдебния състав непосредствено след даване ход на делото. В същото време същият е присъствал единствено при изслушване становището на страните по даване ход на делото и по повод представителството на ответното дружество. По време на престоят му в съдебно заседание не са били обсъждани обстоятелства, за които впоследствие свидетелят да е давал показания, поради което съдът намира, че присъствието му в съдебно заседание преди даване ход на делото не е нарушило реда за разкриване на обективната истина по делото и не е довело до компрометиране на показанията на свидетеля Т..

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че Фактури №1100007815/07.07.2015 год. на стойност 3316 лева с включен ДДС и №1100007842/10.07.2015 год. на стойност 96.60 лева с включен ДДС са осчетоводени в счетоводството на ищеца и са включени в дневника за продажби за м.юли 2015 год., респективно в справката-декларация за м.юли 2015 год., както и че съгласно информационната система на НАП-Бургас в дневника за покупките на ответното дружество за периода м.юли 2015 год. – м.юли 2016 год. не са включени фактури, издадени от ищцовото дружество. Вещото лице дава заключение и че размера на общото салдо по процесните фактури в регистъра на вземанията от клиенти за контрагент №*** .- *** ЕООД е в размер на 3412.60 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Обект на доказване в настоящото производство е наличието на облигационно отношение между страните, забава от страна на длъжника, началния момент на забавата, както и размера на неизпълненото главно и акцесорно задължение. От материалите по делото се установява по безпорен начин, че страните са били в договорни отношения. Имайки предвид, че договорът за продажба е неформален договор и писмената форма не е условие за неговата действителност е без значение начинът на договаряне между страните. Същественото е съвпадане на насрещните воли на страните за продажба, за да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно правоотношение. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи на съдържанието на сделката – вид на стоката, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. В настоящия случай посочените по-горе реквизити са налице и в двете приложени по делото фактури, поради което се налага извода, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение. В подкрепа на изложеното е и факта на предаване на стоките, предмет на издадените фактури, а именно Опаковъчна вакуум машина SMIPACK, модел SL 55 и термосвиваемо фолио модел ТСФ 350/013. В тази връзка съдът съобрази и събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. и Т., от които се установява по безспорен начин, че посочената опаковъчна машина се намира в производствената база на ответното дружество, че същата е била пусната в действие и въведена в експлоатация, което обстоятелство е отразено и в представените по делото Приемо-предавателен протокол от 09.07.2015 год. и Гаранционна карта №10627. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на ответното дружество, доколкото същото в отговора на исковата молба признава факта, че посочената опаковъчна машина и необходимото за работата й термосвиваемо фолио са били доставени в производствената база на фирмата им и все още се намират там, като оспорват единствено характера на възникналото между страните облигационно отношение. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №211 от 30.01.2012 год. на ВКС по т.д. №1120/2010 год., ІІ т.о., ТК, Решение №96 от 26.11.2009 год. на ВКС по т.д. №380/2008 год., І т.о., ТК, Решение №№46 от 27.03.2009 год. на ВКС по т.д. №454/2008 год., ІІ т.о., ТК, Решение №36 от 30.03.2011 год. на ВКС по гр.д. №384/2009 год., ІV г.о., ГК, които са постановени по реда на чл.290 от ГПК и имат задължителен характер, съгласно указанията, дадени в т.2 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че доколкото представените като писмени доказателства по делото Фактури №1100007815/07.07.2015 год. и №1100007842/10.07.2015 год. съдържат всички изискуеми съгласно чл.7, ал.1 от ЗСч реквизити и отразяват съществените елементи на договора за продажба, посочени по-горе, то същите следва да се приемат като доказателство за сключения между страните договор за продажба, както и като доказателство за удостоверените в тях факти, в това число и факта на реалното предаване на стоката на ответника. В тази връзка съдът съобрази и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от което става ясно, че Фактурите са осчетоводени в счетоводствата на ищеца, като и че същите са включени в дневниците му по ЗДДС и справките – декларации за съответния период, въпреки, че същите не са отразени в счетоводните документи на ответника.

В тази връзка съдът не кредитира направените от ответната страна възражения с отговора на исковата молба, че посочените фактури не са подписани и получени от някой от законните представители на „***“ ООД. В тази връзка дори да приемем, че лицето, подписало се под фактурата не е било оправомощено да извършва действия от името на дружеството, в това число и да получава документи, то съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ извършените от него действия са били потвърдени от търговеца, доколкото по делото липсват доказателства за извършено незабавно противопоставяне от негова страна. В този смисъл следва да се отбележи, че дори да се приеме твърдението на ответното дружество, че не са получавали посочените фактури, доколкото същите са били уведомени за възникналите задължения с три броя уведомителни писма, съответно на 19.10.2015 год., 23.10.2015 год. и 26.10.2015 год., които са били получени на адреса на управление на дружеството, се налага извода, че същите са узнали за възникналото задължение. В същото време по делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че непосредствено след узнаването ответното дружество е предприело някакви действия, за да се направи извод, че същите са се противопоставили на издаването на посочените фактури, респективно че за тях е възникнало задължението за заплащане на отразените в тях суми. В подкрепа на този извод е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №109 от 07.09.2011 год. на ВКС по т.дело №465/2010 год., II т.о., ТК, Решение №51 от 10.02.2012 год. на ВКС по гр.д. №962/2011 год., II г.о., ГК, Решение №151 от 18.03.2013 год. на ВКС по т.д. №609/2011 год., I т.о., ТК и др. които са постановени по реда на чл.290 от ГПК и имат задължителен характер, съгласно указанията, дадени в т.2 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.

Липсват доказателства и относно твърдението на ответното дружество, изложено в отговора на исковата молба, че последните са уведомили ищцовото дружество, че доставената им машина не отговаря на техните изисквания или че искат разваляне на сключения между тях договор за покупко-продажба с предвидените за това последици. Това обстоятелство не се установява и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на ангажирания от ответното дружество свидетел Ивелин Т., доколкото същият в съдебно заседание заяви, че е чул двамата управители да разговарят помежду си, че машината няма да им върши работа, но не е чул това обстоятелство да е било съобщено на представителят на ищцовото дружество, който в този момент е извършвал въвеждане на машината в експлоатация и е обучавал работещите в дружеството за работа с нея.

В тази връзка съдът намира, че по делото липсват и доказателства относно твърдението на ответното дружество, че сумата от 500 лева е била заплатена от тяхна страна като депозит, а не като аванс за закупуване на машината. В тази връзка и доколкото по изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че въпреки, че от страна на ответното дружество е било направено оспорване на авторството на подписа, поставен вместо получател по посочените фактури, съдържанието на същите не е било оспорено по предвидения в ГПК ред и не са ангажирани доказателства в тази насока, то представените фактури №1100007784/02.07.2015 год. и №1100007815/07.07.2015 год. следва да бъдат приети като доказателство, че сумата от 500 лева е била заплатена от ответното дружество в полза на ищцовото и то като аванс по предстоящата покупко-продажба.

В тази връзка по отношение на първия обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3316 лева - главница, включваща част от незаплатена сума по фактура №1100007815/07.07.2015 год. с включен ДДС съдът намира, че същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен за посочената сума, доколкото от общо дължимата по фактурата сума от 3816 лева с включен ДДС следва да бъде приспадната сумата от 500 лева, заплатена като аванс, за което е била издадена фактура №1100007784/02.07.2015 год.

По изложените по-горе съображения съдът намира за основателен и втория обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 96.60 лева - главница, включваща незаплатена сума по фактура №1100007842/10.07.2015 год. с включен ДДС.

При преценка на акцесорните претенции с правно основание чл.294 от ТЗ, във вр. чл.86 от ЗЗД съдът съобрази от правна страна следното: От представените и приети писмени доказателства по делото, а така също и заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че посочените по-горе суми от 3316 лева - главница, включваща част от незаплатена сума по фактура №1100007815/07.07.2015 год. с включен ДДС и 96.60 лева - главница, включваща незаплатена сума по фактура №1100007842/10.07.2015 год. с включен ДДС не са изплатени на ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответната страна дължи заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата. При преценка на началния момент на забавата съдът взе предвид разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнението на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените по делото фактури се установява по безспорен начин, че уговорения срок за плащане по фактура №1100007815/07.07.2015 год. е 06.08.2015 год. а по фактура №1100007842/10.07.2015 год. - 10.08.2015 год., поради което съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ от този момент е възникнало и задължението за плащане на дължимата цена. Следователно от датата, следваща датата на плащане, посочена във всяка от фактурите ответникът е изпаднал в забава. В същото време обаче доколкото ищцовото дружество претендира заплащане на обезщетение за забавено изпълнение по отношение и на двата акцесорни иска, считано от 11.08.2015 год. до 21.01.2016 год., то същата следва да бъде присъдена за посочения период.

При преценка размера на дължимото обезщетение за забавено изпълнение, съдът съобрази разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД, съгласно която размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. Съобразявайки посочения по-горе размер на законната лихва, деня на изпадане на ответника в забава, претендираната начална дата на периода – 11.08.2015 год. и стойността на дължимата и неплатена главница по фактура №1100007815/07.07.2015 год. - 3316 лева с включен ДДС по отношение на третия обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл.294 от ТЗ, във вр. чл.86 от ЗЗД съдът намира, че същият е основателен и доказан изцяло за сумата от 151.36 лева.

По същите съображения съдът намира, че четвъртият обективно съединен иск също се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 4.41 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 11.08.2015 год. до 21.01.2016 год. върху сумата от 96.60 лева с включен ДДС, представлява дължима и неизплатена главница по №1100007842/10.07.2015 год.

Ответното дружество дължи и законната лихва върху всяка една от главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, доколкото иска е уважен изцяло, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 1823 лева, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещото лице, съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от К. К. П. /считано от 16.08.2016 год./ ДА ЗАПЛАТИ на „***” ООД, с ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Л. П. К. сумата от 3412.60 лева /три хиляди четиристотин и дванадесет лева и шестдесет стотинки/, от която 3316 лева - главница, включваща част от незаплатена сума по фактура №1100007815/07.07.2015 год. с включен ДДС и 96.60 лева – главница, включваща незаплатена сума по фактура №1100007842/10.07.2015 год. с включен ДДС и сумата от 155.77 лева /сто петдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/, от която 151.36 лева - обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3316 лева за периода от 11.08.2015 год. до 21.01.2016 год. и 4.41 лева - обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 96.60 лева за периода от 11.08.2015 год. до 21.01.2016 год., ведно със законната лихва върху дължимите главници, считано от датата на завеждане на иска – 21.01.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от К. К. П. /считано от 16.08.2016 год./ ДА ЗАПЛАТИ на „***” ООД, с ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Л. П. К. сумата от 1823.00 лева /хиляда осемстотин двадесет и три лева и нула стотинки/, представляваща направени по делото разноски, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещото лице, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: