Р Е Ш Е Н И Е

897/14.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На шести декември две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1715 описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от “Юнайтед Стейшънъри Груп“ АД с ЕИК 175398601 със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от Н.Д., чрез адв. Р.А. от САК, със съдебен адрес *** срещу “Компакт 21” ООД с ЕИК 127532217 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Е.Ф. и Ф.Ф. положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че между страните съществували облигационни отношения, основани на сключен договор за доставка на канцеларски материали и офис консумативи. В изпълнение на този договор ищецът доставил на ответника стока, за която били издадени и осчетоводени данъчни фактури, като неизплатеното задължение било на обща стойност 586.84 лв. с ДДС. Ответника бил приканван многократно да заплати задължението си, но същия не го изпълнил. Поради това по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство, по което било образувано ч.гр.д.№ 1277/2016г. на ШРС, по което в негова полза била издадена Заповед за изпълнение № 695/03.06.2016г. по реда на чл.410 от ГПК. Ответникът възразил в срок срещу заповедта, като ищецът след дадени указания от съда, депозирал настоящата искова молба. Плащане било направено след образуване на заповедното производство. В заключение се моли съда с решение да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 586.84 лв., представляваща задължения по извършена доставка на стоки, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното производство и по настоящото производство. Прави се искане, че в случай съдът отхвърли иска като погасен чрез плащане, то ответникът да бъде осъден да заплати законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното и настоящото производства.

В предоставения му по чл.131 от ГПК срок за отговор, ответникът е депозирал отговор, в който сочи, че е обжалвал заповедта за изпълнение в частта за разноските, като в останалата си част по отношение на главницата и лихвата същата била влязла в сила. Веднага след получаване на съобщението за издадената заповед ответника заплатил задължението си с три платежни нареждания - от 05.06.2016г. за сумата 50 лв., от 17.06.2016г. за сумата от 336 лв. и от 21.06.2016г. за сумата от 200 лв. След произнасянето на ШОС по подадената от ответника частна жалба било изплатено и адвокатското възнаграждение, както и държавната такса. Затова счита, че ищецът няма правен интерес от водене на настоящото производство.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представляващия лично, не изпраща и представител. По делото е депозирана молба по неговия ход, като се моли за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Исковата молба се поддържа за сумата от 0.84 лв., както и за осъждане на ответника да заплати законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното й заплащане и присъждане на разноските в производството.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. Д., като се поддържа писмения отговор. Моли съда да не уважава иска, като в съдебните прения се доразвиват аргументите в отговора.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1277/2016г. на ШРС е видно, че по подадено от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е била издадена Заповед № 695/03.06.2016г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сума в размер на 586.84 лв. с ДДС, представляваща главница по фактури № 1205043644/04.09.2015г. и № 1205043349/01.09.2015г. за доставени стоки, както и сумата 25 лв. разноски за държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение На 14.06.2016г. (в законоустановения срок) било депозирано възражение срещу заповедта, в което длъжникът посочил, че не дължи вземането, поради плащане. Съдът указал на ищеца, че е подадено възражение и има право да предяви иск по чл.422 от ГПК, като ищецът депозирал исковата молба в едномесечен срок. На 15.06.2016г. била подадена частна жалба против издадената заповед в частта за разноските, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. С Определение № 313 от 18.08.2016г. по в.ч.търг.д. № 365/2016г. по описа на ШОС била потвърдена заповедта, в частта за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

В исковото производство, а и видно от Договор за доставка на стоки от 15.06.2015г. се установява, че страните били в облигационни отношения, като ищецът, в качеството си на продавач доставил на ответника канцеларски материали, за което били издадени фактури № 1205043349/01.09.2015г. и № 1205043644/04.09.2015г. Към датата на образуване на заповедното производство ищецът останал задължен по двете фактури за сумата общо 586.84 лв. Видно от платежни нареждания от 05.06.2016г. и от 21.06.2016г. ответника заплатил суми в размер на общо 250 лв., представляващи плащане по фактура № 1205043349 от 01.09.2015г. Видно от платежно нареждане от 17.06.2016г. ответникът превел сума в полза на ищеца в размер на 336 лв., представляващо плащане по фактура № 1205043644 от 04.09.2015г., като останал задължен за сума в размер на 0.84 лв. Ищецът заплатил и адвокатското възнаграждение и държавната такса в общ размер на 385 лв.., които представлявали разноски извършени от ищеца в заповедното производство.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от приложените доказателства по делото, както и от приложеното ч.гр.д. № 1277/2016г. на ШРС.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, намира за установено от правна страна следното:

По отношение на допустимостта на исковете: Ответника оспорва правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство, предвид направените от него плащания, с които счита, че е удовлетворил изцяло претенцията на ищеца. В писмения си отговор и в съдебните прения излага твърдения, че е възразил единствено срещу размера на разноските в заповедното производство, но не и срещу вземането на ищеца. Тези твърдения не отговарят на действителното фактическо положение и в тази връзка съдът ги намира за неоснователни. С депозирано от длъжника-ответник възражение срещу заповедта с вх. № 8324/14.06.2016г. длъжникът е оспорил изцяло вземането, като е заявил, че не дължи сумата посочена в заповедта, поради плащане. В последствие е депозирана частна жалба вх. № 8456/15.06.2016г., с която отделно се оспорват разноските по заповедта, в частта им за адвокатското възнаграждение, поради прекомерност.

Именно с надлежното упражняване на правото си на възражение длъжникът е създал предпоставки за образуване на производство за установяване на вземането. Видно от представените доказателства плащане на задължението след образуване на заповедното производство е налице, но то е частично. Съгласно т. 10 в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането отпада, ако кредиторът – ищец е получил изпълнение на вземането след подаване на заявлението и при депозиране на възражение от длъжника. В случая обаче не сме изправени пред тази хипотеза, тъй като е останало неиздължена сума. Или при извършената проверка относно допустимостта на иска, съдът е установил, че са налице положителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, като не е налице някоя от отрицателните предпоставки за това, поради което същия е допустим.

По допустимостта на претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.06.3016г. до окончателното изплащане на сумата: Съгласно т.4а от Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС заповедния съд няма основание да откаже присъждане на законната лихва, тъй като същата се дължи като последица от забавата на длъжника. За произнасянето обаче на съда е необходимо такова искане да бъде направено. В образците за заявления е предвидена такава възможност. В случая такова искане не се прави пред заповедния съд и поради това присъждането на законна лихва не е влязло в обхвата на издадената от съда заповед. Или съдът намира, че предявяване на такава претенция едва пред исковия съд по своята същност представлява добавяне на ново искане, което е недопустимо в настоящото производство. Предвид това, производството в тази част следва да се прекрати, като недопустимо.

По основателността на претенцията по чл.422 от ГПК: Искът е доказан по основание. Страните безспорно са били в облигационна връзка, на основание сключен помежду им договор от 19.06.2015г. Безспорно е, че стоката е била доставена от продавача, като за тези събития са съставени данъчни фактури. Това обстоятелство не се оспорва и от ответника в настоящото производство. С последващото си поведение (извършени плащания по фактурите) ответника е направил и косвено признание на претенцията. Безспорно е установено и от доказателствата по делото, че сума в размер на 0.84 лв. не е заплатена и към момента. От това следва, че предявения иск е частично основателен за горната сума, като за останалата част до пълния размер от 586 лв. претенцията е погасена, поради извършено плащане в хода на заповедното производство.

По отношение на разноските направени в заповедното и исковото производство: Основния спорен момент в производството е дали такива се дължат от страна на ответника, когато е заплатил вземането в хода на заповедното производство.

В настоящия случай не сме изправени пред такава хипотеза, защото вземането по заповедта не е изплатено изцяло, като ответника е останал задължен за 0.84 лв. Със заплащането на по-голямата част от вземането не отпада отговорността му за разноските направени от ищеца, тъй като плащането е направено след образуване на производството. Ответникът е заплатил разноските по ч.гр.д. № 1277/2016г. на ШРС на 12.10.2016г., поради което и искането в тази му част следва да се отхвърли, като погасено чрез плащане. Ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на 385 лв., включващи 25 лв. такса за образуване на делото и 360 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, в отношенията между страните, че “КОМПАКТ 21” ООД – гр.Шумен с ЕИК 127532217, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Е.Д.Ф. и Ф.Б.Ф. дължи на “ЮНАЙТЕД СТЕЙШЪНЪРИ ГРУП” АД с ЕИК 175398601 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Н.Д. вземане в размер на 0.84 лв. ( осемдесет и четири стотинки), представляващо неизплатено задължение по договор за доставка на стоки от 19.06.2015г., за което е издадена данъчна фактура № 1205043644/04.09.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част в размер на 586 лв. (петстотин осемдесет и шест лева), като погасен чрез плащане.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустимо искането на ищеца за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.06.2016г. до окончателното изплащане на вземането и прекратява производството в тази му част.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “КОМПАКТ 21“ ООД – гр.Шумен с ЕИК 127532217 да заплати на “ЮНАЙТЕД СТЕЙШЪНЪРИ ГРУП” АД с ЕИК 175398601 направените в настоящото производство разноски в общ размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева).

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за осъждане на ответника да заплати разноските направени в ч.гр.д. № 1277/2016г. по описа на ШРС в общ размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева), като погасено чрез плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Определението за прекратяване на производството подлежи на обжалване с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: