Р Е
Ш Е Н
И Е
786/10.11.2016г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на седми ноември
2016 година
В открито
заседание в следния състав:
Секретар : С. Л.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1774/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “****” АД, ЕИК : ****** със седалище и адрес на управление – гр. ******,
срещу М.Н.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл.
422 ГПК и обща цена от 9402,28 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу
ответника за сумата от 9402,28 лева, представляваща 6901,77 лева главница –
неплатени вноски по договор за кредит № 076LD-R-000894/20.04.2011г., 557,44
лева договорна лихва, за периода 25.10.2014г. – 25.04.2016г. и 1943,07 лева
наказателна лихва, за периода 25.05.2013г. – 10.05.2016г., и законна лихва
върху дължимите суми, считано от подаване на заявлението до окончателното
плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед
по ЧГД № 1079/2016г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира
признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на
ответника да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска недопустим и
неоснователен. Твърди, че на основание чл. 147 ЗЗД се е освободил от
отговорност, като срока следвало да тече от 2014г., когато кредитополучателя
спрял плащанията.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, чрез представител, поддържат заявеното в исковата молба и
отговора.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че ищецът
отпуснал кредит на С. И. Е., в размер на 10000 лева, с краен срок на погасяване
25.04.2016г., обезпечен с ответното поръчителство. Кредитополучателят обслужвал
кредита до 25.05.2013г.. Не се твърди, а и няма данни страните да са
уведомяване за обявяването му за предсрочно изискуем. След последния падеж –
25.04.2016г. ищецът със заявление от 11.05.2016г. поискал издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист срещу солидарните
длъжници. Според заключението на ССЕ задължението им възлиза на 9402,28 лева от
които 6901,77 лева главница и 2500,51 лева лихви.
Така приетото за установено, доведе до
следните изводи :
За уважаване предявените искове следва
да се установи съществуване на валидни договори, в случая за кредит и
поръчителство, от които произтича задължение на ответника за връщане на
предоставена сума пари и техния размер, съобразно уговорките в тях. Тези
необходими условия са налице по делото и предявените искове следва да се уважат
в заявените им размери установени с писмени доказателства и ССЕ.
Ответното възражение за освобождаване от
отговорност като поръчител, съобразно чл. 147 ЗЗД, е принципно основателно, но
не в съответствие със задължителната съдебна практика – ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС и множество решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, която приема, че
срокът по чл. 147 ЗЗД започва да тече най-общо от момента в който длъжниците са
уведомени от кредитора за „…отнемане преимуществото на срока…“, като се допуска
това уведомяване да стане и с предявяване на заявление по реда на чл. 417 ГПК.
В случая кредита изобщо не е обявяван за изискуем предсрочно от банката, а
падежа е настъпил на крайната договорна дата – 25.04.2016г. и в срок много по
кратък от посочения в коментираната разпоредба на ЗЗД, кредиторът е предявил иск
за вземането си.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1839,21 лева, представляваща
разноски по настоящото производство и по ЧГД № 1079/2016г., по описа на ШРС,
съставляваща 1739,21 лева юрисконсултско възнаграждение за двете производства,
намалено съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК, до минималните предвидени размери по
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в редакцията и от ДВ бр. 84/25.10.2016г., предвид основателност на ответното
възражение за прекомерност на претендираното, и 100 лева разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното и на посочените основания,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по отношение на М.Н.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “****” АД,
ЕИК : ****** със седалище и адрес на
управление – гр. ******, срещу М.Н.Б., ЕГН : **********, с адрес ***,
съществува вземане за сумата от 9402,28 лева, представляваща 6901,77 лева
главница – неплатени вноски по договор за кредит № 076LD-R-000894/20.04.2011г.,
557,44 лева договорна лихва, за периода 25.10.2014г. – 25.04.2016г. и 1943,07
лева наказателна лихва, за периода 25.05.2013г. – 10.05.2016г., и законна лихва
върху главницата от 6901,77 лева считано от 11.05.2016г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА М.Н.Б., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на “****” АД, ЕИК : ****** със седалище и адрес на управление – гр. ******,
сумата от 1839,21 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД №
1079/2016г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: