Р Е Ш Е Н И Е

807/15.11.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на четиринадесети ноември 2016 година

В открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1801/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от пълномощник на М.Ц.В., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Ц.Б.Г., ЕГН : **********, с адрес ***. ****, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 4000 лева главница.

Ищеца сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 4000 лева, неплатена цена по договор за покупко-продажба на МПС от 15.12.2015г.. За посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, по ЧГД № 94/2016г. на ШРС, срещу която настоящият ответник възразил. Претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Твърди, че претендираните суми са заплатени, преди посочения в договора падеж лично на ищеца.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представител, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че на 15.12.2015г. сключили договор /за замяна/, по силата на който всяка прехвърля на другата собствения си лек автомобил, като ответницата следва да заплати на ищеца 14000 лева, от които 10000 лева, в деня на подписване на договора и 4000 лева не по късно от 11.01.2016г.. Безспорно е и, че всеки от продавачите е предал вещите, а ответницата е платила сумата от 10000 лева. На 15.01.2016г., тя извършила промяна в регистрацията на собственото и МПС, като разполагала с квитанция за заплатени от ищеца данъци за автомобила на 07.01.2016г.. Със заявление от 21.01.2016г., ищецът поискал издаване заповед за изпълнение, за вземането си от 4000 лева, по договора.

Така приетото за установено, доведе до следните изводи :

За уважаване предявените искове следва да се установи съществуване на валиден договор – замяна; изпълнение на задължението си по договора за предаване на стоката, поради съответното приложение на правилата за продажбата; размера на дължимото според договора възнаграждение; че ответника е получил стоката и кога, с оглед определяне на забавата, предвид иска за обезщетение от неизпълнение на парично задължение. Тези необходими условия са налице по делото – фактите от които следват не са спорни и предявения иск следва да се уважи.

Ответното възражение за погасяване вземането с плащане е неоснователно. Нито едно от събраните доказателства, дори косвено, не сочи на твърдения факт. Не само от наличието на квитанция за платен данък на автомобила у купувача, още по малко от нереализиране на уговорки, при неизпълнение, в самия договор следва твърдяното плащане. Квитанцията, не е от документите изброени в чл. 15 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне данни за регистрираните пътни превозни средства, нужни за промяна в регистрацията на МПС. Посочената в договора възможност на кредитора да развали договора, не е негов задължителен избор, с оглед разписаната уговорка(чл. IV) и няма пречка той, да реши да претендира или изпълнение, или заместваща облага. Исканите свидетелски показания за установяване твърдяното плащане са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 4, във вр. с ал. 2 ГПК и не са допуснати предвид изрично несъгласие на насрещната страна, както не са допуснати и свидетелски показания за твърдения едва в съдебно заседание факт, че ищецът отказал да издаде разписка при погасяване на вземането. Двата факта нямат предполаганата от ответника връзка. Даже и да се установи искане и отказване издаване на разписка, от това, не следва, че преди искането е платено. Оборимата презумпция от чл. 109 ЗЗД също няма приложение в случая, не само защото спорът, не касае документ за вземането, какъвто е нещо много различно от разписка по чл. 77 ЗЗД, но дори и да се приеме обратното възможността за оборването и в процеса следва да се реализира по начин не нарушаващ или заобикалящ забрана за допускане конкретни доказателствени средства.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 710 лева, представляваща разноски по настоящото производство и по ЧГД № 94/2016г., по описа на ШРС.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Ц.Б.Г., ЕГН : **********, с адрес ***. ****, че в полза на М.Ц.В., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Ц.Б.Г., ЕГН : **********, с адрес ***. ****, съществува вземане за сумата от 4000 лева, представляваща неплатен остатък от цена на лек автомобил по договор от 15.12.2015г. с нотариална заверка на подписите № 19922/2015г. на нотариус № 572 с район на действие този на РС – Варна и законна лихва върху главницата от 4000 лева считано от 21.01.2016г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Ц.Б.Г., ЕГН : **********, с адрес ***. ****, да заплати на М.Ц.В., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 710 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 94/2016г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: