Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                    774/7.11.2016г. ,              гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на втори ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав                   

    Районен съдия: Л. Григорова  

при секретаря  Д. Х.,  като  разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1862 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

Гр. д. № 1862/2016 г. по описа на ШРС е образувано по повод предявен брачен иск, с правно основание чл.49, ал.1 от СК, от Д.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против А.О.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане да бъде прекратен сключения между страните граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина и на двамата съпрузи.

В хода на производството съпрузите представят споразумение относно всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл.51 от СК и молят съда да прекрати брака им по реда на чл.50 от СК. На основание чл.321, ал.5 от ГПК е постановено преминаване към производство за развод по взаимно съгласие.     

 След запознаване със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното Удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за сключен гр. брак № 0002 от 20.04.1986 г. на дл. лице по гражданско състояние при Община Хитрино, се доказва по категоричен начин, че молителите Д.Н.С., ЕГН ********** и А.О.Ю., ЕГН **********, са сключили граждански брак на 20.04.1986 г. И двамата съпрузи твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на гражданския си брак, което поддържат пред съда. Представят и писмено споразумение по чл.51 от СК, за уреждане на личните им и имуществени отношения след развода. Последното отговаря на изискванията на закона, не противоречи на морала, поради което няма пречки за одобряването му.

Позовавайки се на изложеното, съдът намира, че разглежданата молба се явява основателна и доказана и следва да се уважи.

 Съдът определя окончателна държавна такса, в размер на 40.00 лв., като констатира, че молителят е внесъл сума в размер на 25.00 лв. Ето защо и предвид постигнатото между страните споразумение, молителката следва да бъде осъдена да заплати сума в размер на 15.00 лв., представляваща остатък от дължимата държавна такса за водене на делото.

 Водим от гореизложеното, съдът 

 

                                           Р     Е     Ш     И   :                   

 

 ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** и А.О.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, сключен на 20.04.1986 г., с акт № 0002 от 20.04.1986 г. на дл. лице по гражданско състояние при Община Хитрино, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

ОДОБРЯВА, постигнатото между двамата писмено споразумение по чл.51 от СК, както следва:  

Поставя в дял на А.О.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** и същата става изключителен собственик на следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 130.00 кв.м. и второстепенна /стопанска/ постройка, със застроена площ от 15.00 кв.м. (петнадесет кв. м.), ведно с  подобрения и насаждения, заедно с ДВОРНО МЯСТО, състоящо се от 1740.00 кв.м. (хиляда седемстотин и четиридесет) кв. метра, съставляващо парцел VII-163 (седми за сто шестдесет и три), с неуредени сметки по регулация за 20.00 кв.м. (двадесет квадратни метра) – в квартал 45 (четиридесет и пет/ по плана на ***, при граници и съседи: от две страни – улици, парцел VI-162 (шести за сто шестдесет и две), парцел XII-169 (дванадесети за сто шестдесет и девет) и дв. пл. №162, обективиран в Нотариален акт № 189, том II, рег. № 13332, нот. дело № 417 от 20.11.2000 г., съставен от нотариус В.В., вписан в НК с рег. № 018, с район на действие ШРС.

Общата данъчна оценка на имота е 4 546,10 лв. (четири хиляди петстотин четиридесет и шест лева и десет ст.), според Удостоверение за данъчна оценка, изх. № 7709002355/31.10.2016 г.

Страните заявяват, че не притежават други недвижими имоти (празни дворни места или земеделски земи), които да са придобити по време на брака и да са в режим на СИО.

Страните заявяват, че не притежават парични влогове, компенсаторни инструменти, облигации или други ценни книжа, които да са придобити по време на брака и да са в режим СИО и за в бъдеще няма да имат парични претенции помежду си.

Страните нямат взаимни претенции за получаване в дял от личното имущество на другия, съобразно разпоредбите на СК.

Движимите вещи – обзавеждане, ел. техника за общо употребление в домакинството, които страните са придобили по време на брака, са поделени извънсъдебно и същите нямат взаимни претенции.

Страните заявяват, че нямат задължения към банки, кредитори и други трети физически и юридически лица.

След постановяване на развода, страните нямат претенции за издръжка помежду си.

След постановяване на развода, съпругата А.О.Ю., ЕГН **********, ЗАПАЗВА фамилното си име – Ю..

Разноските по делото остават за страните така, както са направени.

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна  такса  по  делото, в размер на 40.00 лв. /четиридесет лева/.

ОСЪЖДА А.О.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сума в общ размер на 105, 92 лв. /сто и пет лева и деветдесет и две стотинки/, от която 90, 92 лв. /деветдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща държавна такса, определена върху поставените й в дял недвижими имоти и 15,00 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса, за водене на делото.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                                                                      

                                                                        

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :