Р Е
Ш Е Н
И Е
795/11.11.2016г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на тридесет и първи октомври 2016 година
в публично
заседание, в следния
състав:
Секретар: С. Л.
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 1880/2016г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с
правно основание чл. 150 от КТ .
Искова молба от Т.М.В., ЕГН : **********, с
адрес ***, срещу ****, ЕИК : ****, с адрес – гр. ****. Ищецът сочи, че се
намирал в трудово правоотношение, с ответника, прекратено на 01.08.2016г..
Работодателят му дължал сумата 2732,27 лева,
главница представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд – фактически
отработено време над месечната продължителност на служебното време в размер на 718,70
часа през периода 01.08.2013г.-01.08.2016г.
по време на явяване на работа преди започване на
работната смяна, време за провеждане на дневен инструктаж и предаване на
смяна, време за пътуване от и до
работното място, както и времето на месечните
инструктажи и учебни стрелби. Иска осъждане на
ответника да му ги заплати и разноските в производството.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска
допустим и неоснователен. Оспорва фактите на които се основава. Иска
отхвърлянето му.
В открито съдебно
заседание страните, редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното
в исковата молба и отговора, като е допуснато изменение на иска, чрез
увеличаване размера му до сумата от 4290,14 лева.
Така предявения иск
е допустим, разгледан по същество е основателен, по следните съображения :
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното
от фактическа страна:
Не се спори между
страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява,
че между тях е съществувало трудово правоотношение, за посоченият в исковата
молба период, като ищецът изпълнявал длъжността „Пазач – въоръжена охрана“. Мястото
на работа било определено като „*****“, а работното време се отчитало, чрез
сумирано изчисляване за шест месечен период. Дейността се осъществявала на дежурства
с продължителност 12 и 24 часа, във войскови райони **** „****“ и **** „****“,
съгласно утвърден ежемесечен график за дежурствата на въоръжената охрана във
войскови райони на военното формирование.
При ВР „****“,
който се намирал в урбанизираната територия на гр. Шумен, пазачите следвало да
се явяват 10 минути преди началото на дежурството им – 08ч. или 20ч., съобразно
утвърдените правила за условията и реда за охрана. В този период получавали,
проверявали и подготвяли оръжието си за дежурство, след което се извършвала
проверка и приемане на охраняваните обекти и района, инструктаж от дежурния, и
тогава се пристъпвало към фактическата охрана. Документално се отразявало само
времето на фактическа охрана, дори не от часа в който започвала реално, а от 08ч.
сутрин и от 20ч. вечер. Дежурството приключвало след получаване на оръжие от
новата смяна, нейния инструктаж и проверка на постовете. Така, всяко дежурство
продължавало с около 45 минути повече от документално отчитаното.
При ВР „****“,
който се намирал на около 30 километра от гр. Шумен, пазачите следвало да се
явяват в района на бившето военно училище в гр. Шумен, където получавали,
проверявали и подготвяли оръжието си за дежурство, след което със служебен
автомобил пътували до охранявания обект, което средно отнемало около 40-50
минути, за различните сезони. След пристигане заедно със старата смяна
обхождали и проверявали охраняваните обекти, което предвид територията и броя
на обектите в охранявания район отнемало около 20-35 минути. Така, всяко
дежурство продължавало с повече от твърдените 130 минути, от отчитаната
продължителност.
Няма спор между
страните, че ежемесечно, във време извън дежурствата за охрана ищецът е
участвал в стрелби за поддържане стрелкова подготовка и му е извършван месечен
инструктаж. Последният бил с продължителност от 25 минути, а стрелбите 4 часа.
Според приетото
заключение на ССЕ, общото време извънреден труд за исковия период било 760,23 ч.,
за което се следвало възнаграждение от 4290,14 лева.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :
За уважаване на предявеният
иск, с правно основание чл. 150, във вр. с чл. 262 от КТ, следва да са налице
следните предпоставки – съществуване на валидно трудово правоотношение, по
което работникът престира работна сила извън установеното за него работно време,
със знанието и без противопоставянето, или по разпореждане на работодателя;
липса на заплащане на положеният труд в законоустановеният увеличен размер. В
настоящият случай, изброените са налице, правейки иска установен по основание и
размер, което налага уважаването му.
Същевременно
неоснователни са ответните възражения, че периодите, за които се претендира
възнаграждение не са работно време. За последното е налице легално определение
в §1, т. 11 от ДР на КТ – всеки период, през който работникът или служителят е
длъжен да изпълнява работата за която се е уговорил. Всяко време извън горното
може да се определи като време за почивка – така и чл. 2, т. 2 от Директива
2003/88/ЕО/04.11.2003г.. Именно през такива периоди /извън дежурство/ ищецът е
бил ангажиран от работодателя да се явява в уговореното място на работа за
провеждане на инструктажи и стрелби. Участие в последните, на твърдения и
установен интервал /всеки месец/, е част от основните изисквания на работното
място, според длъжностната характеристика на ищеца – л. 33. В тези периоди,
макар и да не осъществява основната си договорна функция – охрана, работникът
по разпореждане на работодателя, във времето за почивка се намира на мястото за
работа, извършвайки дейност, с не по малка отговорност от нужната при
основната, най-малко само заради боравенето със средства на труд, несъмнено
източник на повишена опасност, каквито са огнестрелните оръжия. Аналогично е
положението и за периодите за явяване на работа преди началото на дежурството,
за получаване, проверка и подготовка на оръжие, инструктаж преди дежурството,
проверка на постове. С оглед споменатото, те, както и учебните стрелби трудно
биха могли да бъдат определени различно от работно време.
По основния спорен
между страните въпрос, част ли е от работното време това за пътуване, отговорът
също е положителен. То, от явяването му на уговореното място на работа, до
започване на фактическото дежурство, може да се приеме за време на разположение
и готовност на работника, по разпореждане на работодателя и в резултат на негова
организация – липса на фиксирано работно място, като в случая – дежурства в два
различни ВР, променяни периодично. При наличие на място на работа, различно от
уговореното в трудовия договор, времето за придвижване на работника между двете,
независимо от вида транспорт личен или служебен, при фиксиран час за явяване на
първото място, следва да е част от работното му време, още повече в случая
работникът се е придвижвал между двете в работно облекло/униформа/ и с оръжие.
Подобно е разрешението и на СЕС по цитираното от страните преюдициално
запитване, задължително и за настоящия съд, според чл. 633 ГПК – Решение от 10.09.2015г. по C-266/14 /Federación de Servicios Privados del
sindicato Comisiones obreras срещу Tyco Integrated Security SL, в което се разглежда като работно време дори
пътуването от и до местоживеенето на работника.
По изложените съображения изброените периоди следва да се включат при
сумираното изчисляване на работното време на ищеца за исковия период и при
прекратяване на трудовото правоотношение, положения през тях труд, да бъде
заплатен като извънреден.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответника следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 471,61
лева, представляваща – 171,61 лева държавна такса и 300 лева – възнаграждение
за вещо лице.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 500 лева,
разноски в производството на настоящата инстанция.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ****, ЕИК : ****,
с адрес – гр. ****, да заплати на Т.М.В., ЕГН : **********, с адрес ***, на
основание чл. 150 от КТ, сумата от 4290,14
лева, представляваща положен и неотчетен извънреден труд през периода 01.08.2013г.-01.08.2016г.
по време на явяване на работа преди започване на
работната смяна, време за провеждане на дневен инструктаж и предаване на
смяна, време за пътуване от и до
работното място, както и времето на месечните
инструктажи и учебни стрелби, в едно със законната
лихва върху главницата от 4290,14 лева, считано от 01.08.2016г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ****, ЕИК : ****,
с адрес – гр. ****, да заплати по сметка на Районен съд - гр. Шумен, сумата от 471,61 лева (двеста лева), представляваща държавна
такса по уважените искове, в размер на 171,61 лева и заплатени възнаграждения
на вещи лица, в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА ****, ЕИК : ****,
с адрес – гр. ****, да заплати на Т.М.В., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата
от 500 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението подлежи
на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: