932/23.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На двадесет
и втори декември през две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1899 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК.
В исковата си молба (конкретизирана
с допълнителна молба) ищцата С.Л.И., ЕГН ********** твърди, че с ответника И.Й.И., ЕГН ********** са родители на детето К. И. Й. ЕГН **********. Бракът между тях бил прекратен с
решение по гр.д. № ***/*** г. по описа на ШРС, като родителските права по
отношение на детето били предоставени на майката. От ***г. ищцата се установила
в К.Б., гр. А., тъй като полагала труд в посочената държава. Към настоящия
момент ищцата живее под наем на ул. „А.“ № ** , район Б. в самостоятелно жилище
и е съдружник във фирма, която държи кафе –аперитив в гр. А.. Твърди, че се
връща два пъти годишно в България, като през времето, когато е в Б., за детето
й се грижи майка й -негова баба. Към момента детето е в трети клас в ТОУ „Д. Б.„ гр. Шумен. Заявява,че бащата работи в
строителството и осъществява контакти със сина си, при които детето остава да
спи в дома му на ул. „В.“ №1 – жилище в порутена сграда и с външна тоалетна. Твърди
,че от доста време желае да вземе в Б. детето си, където то да научи езика и да
продължи да обучението. Моли съда да постанови решение, с което да бъде заменено
липсващото съгласие на бащата за подаване на заявление за издаване на паспорт
на детето К. И. Й., ЕГН **********; и за
разрешаване на детето К. И. Й., ЕГН **********, да пътува извън пределите на
страната със съгласието на неговата майка или лице упълномощено от нея извън
пределите на Република България до К.Б. и до страните членки на ЕС за периодите
***г. до ***г.; от ***г. до ***г.; от ***г. до ***г.; от***г. до ***г.; от ***г.
до ***г. Моли да й бъдат присъдени
деловодните разноски.
Ответникът
не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично и оспорва
исковете, предявени от ищцата .
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото
удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № ***/***г.,
изд. от Община Шумен е, че С.Л.И. и И.Й.И. са родители на детето К. И. Й.,
роден на *** година. Съдът констатира от представения препис на решение по
гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС, влязло в сила на ******г., че бракът между
страните бил прекратен; че родителските права по отношение на детето са
предоставени на ищцата, както и че местоживеенето на детето било определено при
майката.
От приложените по
делото документи с превод от нидерландски език– договор за наем, Удостоверение
за упражняване на професия от ***г , извлечение от вноски за социално осигуряване
на самоосигуряващо се лице, известие за наличие на
предпоставки за подаване на заявление за карта за чужденец, известие за
присъединяване към социално- осигурителен фонд, е видно, че майката се е
установила трайно в чужбина. Съдът констатира от приложено по делото копие от
първа и втора страница на ученическа книжка, че К. И. Й. е посещава втори „г“
клас в ТОУ „Д. Б.“ в гр.Шумен. Ответникът не
представя писмени доказателства по делото.
В изискания социален доклад, изготвен
от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен / включително
и допълнителен доклад от ***г. / е отразено, че към настоящия момент детето живее
при баща си, но активна подкрепа в грижите по отглеждането и възпитанието му се
полагат от бабата по майчина линия. Майката се е устроила за постоянно в
чужбина, ежемесечно изпраща по 200 евро и всеки ден разговаря със сина си по скайп. В допълнителния доклад се посочва, че майката не е
препятствала срещите и контактите на бащата с детето и емоционалната връзка на
бащата с детето е силна, обосновавайки се с факта, че бащата не поставя никакви
ограничения/ граници/, но и не изисква спазване на правила от сина си. Майката
е споделила, че по информация на детето, то е водено от бащата по строителни
обекти и се е случвало да пие бира с колегите на баща си, което много я
притеснява. Това е било потвърдено при разговор на социалния работник с детето.
Детето е заявило, че се чувства добре при баща си и баба си и не желае да
замине с майката в чужбина . Заключава се, че майката и бащата притежават необходимия родителски
капацитет, за да полагат
добри грижи за сина си.
От показанията на
разпитаната в съдебно заседание свидетелка В.Р. се установява, че ищцата живее и
работи в А. от няколко години и всеки неин опит за разговор с бащата за да
вземе детето при нея, завършвал със скандал между родителите. В момента К. е ученик
в гр. Шумен, като споделя, че детето е с лоша дисциплина и мисли, че е по -добре
да работи, отколкото да учи.
Разпитаната като свидетел, Т.С. /майка на ищцата/ излага,
че тя полага преимуществено грижи за детето през деня, като нощем спи в дома на
бащата. Твърди, че дисциплината му е много лоша и за нея вече е невъзможно да
се справи с порастващото дете, както и споделя тревога , че то се движи с лоша
компания ,а тя не получава съдействие от страна на бащата в опитите й да се
справи с проблема, че бащата не се интересува от успеха на детето в училище,
нито от дисциплината му. Споделя, че е притеснена от факта, че бащата води сина
по строителни обекти, където детето работи със строителите и заявява, че е
по-добре да работи отколкото да учи.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Подадена е молба за решаване на спор при разногласие
между родители за издаване на паспорти и за пътуване на дете на страните в
чужбина. В това производство съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само администрира тези материални
правоотношения, като преценява конкретните факти с оглед интересите на децата,
и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести
липсващото съгласие на единия родител за пътуването на неговите деца извън
пределите на Република България. С оглед изрично заявеното от ответника в
съдебно заседание оспорване на това искане, по делото е установен правният
интерес на ищцата от предявяването му по съдебен ред.
В чл.13, т.2 от Всеобщата декларация за правата на
човека, приета и провъзгласена с Резолюция 217А (ІІІ) на ОС на ООН от
10.12.1948г. и чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, ратифицирана със закон и обнародвана в ДВ, бр.66/14.08.1992г. (част от
вътрешното право на Република България-арг.чл.5, ал.4
от КРБ), е въздигната като основно право на човека възможността да напуска
всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си, като това
естествено, основно човешко право може да бъде ограничавано от
административните или съдебните органи на съответната държава само по изключение
и то ако тези правни основания са уредени в закон (в тесния смисъл на този
термин) и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната
и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите. Това основно човешко право е обявено в
КРБ като основно право и на гражданина в разпоредбата на чл.35, ал.1 от КРБ, като
неговото ограничаване е допустимо, само ако е предвидено в закон – за защита на
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите
на други граждани. Тъй като децата не могат да изразяват правновалидна
воля /малолетните са недееспособни/, респ. тяхната дееспособност е ограничена
/при непълнолетните/ и за да извършват правни и фактически действия е
необходимо техните родители като законни представители да осъществяват от тяхно
име определени правни действия, респ. да предоставят попечителско
съдействие – арг.3, ал.2 ЗЛС и чл.4, ал.2 от ЗЛС,
законодателят е уредил специални нормативни правила, които са насочени към
охраняване на техните права и законни интереси, с цел да се защити телесната им
неприкосновеност, здраве и морал, както и с цел да се обезпечи тяхното нормално
физическо, психическо, духовно и културно развитие като свободни личности.
В съответствие с международните правни актове, по
които Република България е страна, е създадена детайлизирана вътрешна
нормативна уредба, гарантираща правото на детето, когато родителите са
разделени и не упражняват съвместно родителските права, на местоживеене при
единия родител, но с гарантираната и призната от закона възможност за широк
личен контакт между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. Именно във висш интерес на детето е да се
предвидят такива нормативни правила, които да обезпечат правната възможност за
неговото пълноценно общуване с двамата родители в тяхната семейна среда, когато
те са разделени и не упражняват съвместно родителските права. Израз на тази
закрила на основните човешки права на детето представлява уредената и
гарантирана в нормата на чл.127, ал.1 от СК, правна възможност на родителите, които
не живеят заедно, по общо тяхно съгласие да решат всички съществени въпроси,
касаещи интересите на детето, а именно местоживеенето му, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Частно проявление
на този принцип представляват правните норми, уредени в чл.127а, ал.1 и ал.2 от
СК, които предписват, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие
на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие по това, спорът между
тях се решава от съда. За да се обезпечи възможността на родителите по взаимно
съгласие да определят дали, кога, за какъв период и за каква дестинация детето
да напуска пределите на Република България, в чл.76, ал.9 от ЗБЛД е уредено
правомощието на компетентните административни органи да забранят напускането на
страната на дете, което не притежава нотариално заверено писмено съгласие за
пътуване в чужбина от своите родители.
Когато родителите не могат по взаимно съгласие да
решат въпроса за излизането на детето извън пределите на страната, този спор
може да бъде разрешен от съда, който да замести липсващото съгласие на единия
родител. Но с оглед защита правата на детето, заместването на съгласието трябва
да се отнася за определен, конкретен случай, за да може съдът да прецени дали
излизането извън пределите на страната е в изключителен интерес на детето, като
се вземе предвид и правото на родителите да осъществяват пълноценно общуване с
него. Именно с оглед конкретната преценка на интереса на детето, е недопустимо
да се дава заместващо съгласие безсрочно, за неопределен период и без да са
описани конкретните факти, обуславящи необходимостта на детето да напуска
териториалните предели на Република България.
В тази насока е формирана задължителна съдебна
практика, в която безпротиворечиво е
застъпено следното обобщено становище: разрешение за неограничено извеждане на
детето от територията на страната без съгласие на единия от родителите, не е в
интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в
определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен
брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави,
като интересът на детето се преценява във всеки конкретен случай. В
съответствие с горното е искането на ищцата да бъде разрешено на малолетния К.
да пътува до Б. – държава-членка на Европейския съюз, в която майката трайно
пребивава, за определени периоди от време. По делото бе установено, че ищцата
полага труд в К.Б., като периодично се завръща в страната. Същата осигурява
паричните средства, необходими за издръжката на детето и на нея са предоставени
родителските права по отношение малолетното дете осъществява, т.е. именно тя
следва да полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Местоживеенето на детето е в съответствие с посоченото от съда с решение по гр.д.
№ ***/***г. по описа на ШРС, влязло в сила на ****** г. Безспорно е, че в
интерес на детето е да пътува извън пределите на Република България, да
придобива впечатления за културата на други държави, спомагайки то да разшири
своя мироглед и да повиши чуждоезиковите си познания.
Иска се разрешение за пътуване до К.Б.– държава с политическа и икономическа
стабилност и страните членки на ЕС. Установи се по делото, че майката към момента пребивава трайно в посочената
страна, осигурила е съответни битови условия и получава доходи, позволяващи й
възможност за задоволяване на потребностите. В тази насока, съдът взе предвид
съвкупността от доказателства, съдържащи се в представените писмени такива и в
съдържащото се в изготвения социален доклад, както и в показанията на свид. С и Р., които кредитира, като базиращи се на лични
впечатления. Установи се също от показанията на
свидетелките, че са налице проблеми с дисциплината на малолетния К. и контрол в
тази насока в необходимия интензитет не е осъществяван от бащата, въпреки че
детето преимуществено пребивава при него. Същевременно, от социалният доклад се
изяснява отношението /към момента/ на малолетния относно пътуване в чужбина
–заявено нежелание и твърдение, че се чувства добре с баща си.
С оглед характера на настоящото производство,
преценката на съда следва да е съобразена единствено и най-вече с интереса на
детето. Преценявайки всички факти и доказателства по делото, настоящият състав
намира, че безспорно в интерес на малолетния К. би била възможността да пътува.
Съдът счита, че даването
на разрешение на детето К. да пътува
заедно със своята майка до К.Б. и страните членки на ЕС за исканите периоди, не би накърнило интересите на бащата, свързани с личните му контакти
с детето. Освен това, упражняването на родителските права върху детето е предоставено на майката и е напълно резонно, за
да може тя в пълнота да упражнява тези права, детето да може
да напуска заедно с нея пределите
на страната и това не застрашава неговите интереси. Майката има установен статут в държавата, където работи и при евентуално желание
на детето да остане при нея, тя може
да го издържа и да задоволява ежедневните нужди на семейството си.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че молбата следва да бъде уважена, като бъде заместено съгласието на бащата И.Й.И.
за пътуване на детето К. до К.Б. и страните членки на ЕС за периодите ***г. до ***г.;
от ***г. до ***г. ; от ***г. до ***г. ; от***г. до ***г.; от ***г. до ***г.
В тази връзка следва да бъде дадено и разрешение,
с което да бъде заменено липсващото съгласие на бащата за подаване на заявление
за издаване на паспорт на детето К. И. Й., ЕГН **********.
По искането за допускане на предварително изпълнение
на решението: съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 от СК, съдът може да
допусне такова при произнасяне по спор за пътуване на дете в чужбина.
Настоящият състав, вземайки предвид установените обстоятелства, че
местоживеенето на детето е определено при майката; наличието на жилище обитавано
от майката в посоченото населено място, съчетано с трудовата й ангажираност в К.Б.;
намира, че са налице предпоставки за допускане на предварително изпълнение на
решението.
На осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените деловодни разноски в размер на 464,00 лева, / държавна такса и
адвокатски хонорар/.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ДАВА рАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл.
45 и чл. 76,
т. 9 от ЗБДС, заместващо съгласието на бащата И.Й.И., ЕГН **********, за издаване на паспорт
за пътуване в чужбина на детето К. И. Й., ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, на малолетния К. И. Й., ЕГН **********
ДА ПЪТУВА извън пределите на страната със съгласието на неговата майка С.Л.И.,
ЕГН **********,*** или с лице, упълномощено от нея, извън границите на Република
България- в К.Б. и до страните членки на ЕС за периодите: ***г. до ***г.; от ***г.
до ***г. ; от ***г. до ***г. ; от***г. до ***г.; от ***г. до ***г., считано от влизане в сила на
решението.
На основание чл. 127а, ал. 4 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението.
ОСЪЖДА И.
Й.И., ЕГН **********, да заплати на С.Л.И., ЕГН **********, направените разноски по делото в размер 464,00 лева, / държавна такса и
адвокатски хонорар/.
Решението,
в частта му относно допускане на предварително изпълнение, имащо характер на
определение, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Шуменски окръжен съд.
Решението,
в останалата му част, може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: