Р Е Ш Е Н И Е
914/19.12.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
17 (седемнадесети) ноември Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1920
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 от КТ.
В
исковата си молба до съда ищцата Г.Д.Г. излага, че била в трудово
правоотношение с ответника – „Вилокс груп“ ЕООД гр. София, представлявано от Ж.К.
и Г.Д., като изпълнявала длъжността „крупие” с място на работа „игрална зала на
дружеството в гр. Шумен, бул. „***“ № 78“. На 03.06.2016 г. ѝ била
връчена заповед № 393/31.05.2016 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение.
Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършила вменените
ѝ нарушения. Описва, че на посочената дата ѝ било разпоредено от
управителя на игралната зала, на когото тя била подчинена, да му предава от
наличните в залата суми за извършване на демонстрация на игри с игралните
автомати. Счита, че от нейните действия не са настъпили вредни последици за
работодателя. Освен това, ответникът не ѝ платил дължимото трудово
възнаграждение за месеците май и юни 2016 г., възлизащо общо на 795,00 лв.,
както и дължимата лихва върху него. Моли съда да постанови решение, по силата
на което цитираната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, ищцата да
бъде възстановена на предишната работа, да ѝ бъде заплатено от ответника
обезщетение за времето, през което останала без работа поради претендираното като незаконно уволнение – в месечен размер
720,00 лв., равен на последното, получено брутно трудово възнаграждение, за
периода от момента на прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл. 335,
ал. 2, т. 3 от КТ – 03.06.2016 г., до датата на приключване на съдебното дирене
по настоящото дело – 17.11.2016 г. преди изтичане на шест месеца, в общ размер
за периода 4320,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата на
обезщетението, считано от депозиране на исковата молба – 03.08.2016 г. до
окончателното изплащане; ответникът да бъде осъден да ѝ заплати сума в
размер на 795,00
лв., представляваща общ размер на неплатени уговорени трудови възнаграждения
през месеците май и юни 2016 г.; сума в размер на 01,10 лв., представляващи общия
размер на законната лихва върху изискуемия размер на неплатените трудови
възнаграждения за месеците май и юни 2016 г., считано от падежа на всяко от тях
до предявяването на иска – 03.08.2016 година, както и да ѝ
заплати направените по делото разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдяната
незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Твърди, че ищцата причинила имуществена вреда на работодателя си. Освен това,
същата кредитирала клиент в игралната зала, където било мястото й на работа.
Оспорва обстоятелството, че управителят на залата разпоредил на Г. да извърши
действията, съставляващи дисциплинарни нарушения.. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Признава претенцията по чл. 128 от КТ за плащане
на трудови възнаграждения, като прави възражение за прихващане на размера на
дължимото от работника обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 720,00
лв. с размера на присъденото трудово възнаграждение. Претендира направените
разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от
приложеното допълнително споразумение № 2/15.02.2016 г. от 15.02.2016 г. към
трудов договор № 583/21.08.2014 г. (също приет като доказателство) е, че между
„Вилокс груп” ЕООД гр. София и Г.Д.Г. съществувало трудово правоотношение, по
силата на което последната изпълнявала длъжността „крупие” в игрална зала на
дружеството в гр. Шумен, бул. „***“ № 78. Със заповед № 393/31.05.2016 г. на управителя
на дружеството, трудовото правоотношение било прекратено, като на основание чл.
188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от връчване на заповедта.
Като причини за това е посочено: за това, че същата на 14.05.2016 г. нарушила
т. IV.2, букви „б“ и „в“ от длъжностната ѝ
характеристика, като при поемане на смяната ѝ ѝ е предадена касова
наличност на поемащата смяна в общ размер 8177,00 лв. При приключване на
смяната ѝ, заедно с другото крупие е съставила отчетно-сменен лист, с
който са предали касата, като в същия е да записано, че са извадили от
игралните автомати допълнително 9940,00 лв. в брой, както и че при предаване на
касовата наличност е в размер на 14615,00 лв. Тоест, отчели са оборот минус
3502,00 лв. Съгласно показанията на броячите на игралните автомати в игралната
зала, информацията за които се предава в реално време по електронен път на
сървър в офиса в гр. София дневният оборот в залата в гр. Шумен за 14.05.2016
г. възлиза на 66880,00. При извършената ревизия е установено, че разликата
между отчетените приходи от игрални автомати по време на трета смяна и касовата
наличност, която крупиетата са предали на следващата смяна възлиза на 59984,09
лв. Работодателят е приел, че по този начин, Г. злоупотребила с доверието на
работодателя, а освен това извършеното от нея може да се квалифицира и като
друго тежко нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Заповедта е
връчена лично на ищцата на 03.06.2016 г. По делото е представена длъжностна
характеристика за длъжността „крупие в игрална зала“, утвърдена от управителя
на „Вилокс груп“ ЕООД, с която ищцата е запозната на 19.08.2014 г. Според
раздел IV, т. 2, б. „б“ и „в“ от същата, крупието
осъществява контрол и носи лична отговорност за съхранението и отчитането на
получените суми за залози и отчитането и изплащането на печалбите. Съгласно
посоченото в раздел IV, т. 3, б.“л“ и
б. „п“ от длъжностната характеристика, крупието е длъжно в края на работното
време /смяната/ да преброява оборота и касовата наличност по спецификация и да ги вписва в
отчетно-сменния лист от смяната, като ги предава на следващата смяна срещу
подпис, като му е забранено пускането на кредит на машините , докато не получи
и преброи парите. Според раздел V в ежедневната
си работа крупието е подчинено на управителя на игралната зала и е във връзка и
взаимодействие с него. Съдът констатира от приложения отчетно-сменен лист от
14.05.2016 г. за трета смяна с крупиета А.А. и Г.Г., че касовата наличност,
която са получили е в размер на 8177,00 лв., а предадената от тях сума –
15615,00 лв., като оборота възлиза на минус 3502,00 лв. В листа е вписано, че
сума в размер на 69940,00 лв. е извадена от банкоматите. Видно от приложения
протокол за ревизия от 17.05.2016 г., извършена от двама прокуристи на
ответното дружество и други служители при същото, че в заключение било прието, че е налице
несъответствие между чистите приходи на залата, съгласно броячите на машините и
действително отчетените парични средства в размер на минус 59984,09 лв., като
липсата е възникнала по време на работа на трета смяна, работила между 22,00
часа на 14.05.2016 г. и 06,00 часа на 15.05.2016 г. Същото като размер
кореспондира със записаното от крупиетата от смяната в отчетно-сменния лист
обяснение, че 60 000,00 лв. са извадени от банкоматите на машините. От
представения протокол изх. № 370/17.05.2016 г. се установява, че Г.Г. била
уведомена, че срещу нея започва дисциплинарно производство, като същата била
помолена да даде обяснения относно извършеното от нея нарушение, като ищцата
депозирала такива. Съдът констатира от регистрационна карта №
10030636/14.06.2016 г., изд. От Дирекция „Бюро по труда“ гр. Шумен, че ищцата е
регистрирана като безработна.
Разпитаният
като свидетел по делото А.А. сочи, че работил като крупие в същата игрална зала
заедно с ищцата. На 14.05.2016 г. двамата били на работа трета смяна, с начало
22,00 часа, като управителя И.И. също бил в залата. По време на смяната
управителят многократно им разпореждал да му предават пари от касата, като им
обяснил, че извършва презентация, като същите пари били зареждани в банкоматите
на игралните автомати. Свидетелят съзнавал, че няма право да извършва това, но
изпълнявал нарежданията на ръководителя си. И. предавал парите на клиент, който
бил постоянен и той играел с тях. По сметки на А. общата сума, която била
извадена от касовата наличност възлизала на около 60000 лв. Крупиетата нямали
уговорка с управителя да делят парите от евентуалната печалба на клиента.
Свидетелите
Д.Б. и А.П. /служители на ответната страна/ излагат, че присъствали на
извършената ревизия в игралната зала на 17.05.2016 г. По време на проверката
присъствали Г. и А., като първата от тях депозирала обяснения. Свид. Б. описва,
че се е случвало управителят да иска пари от касата, за да играе негов познат
клиент, като крупието му предоставяло желаната сума и не издавало документ,
въпреки изискванията за това. Свидетелят П. описва, че изградената в
дружеството сървърна система отчита абсолютно всяко действие в игралната зала.
Сочи, че при извършената ревизия била констатирана липсата на около 60 хиляди
лева, като излага, че крупиетата е следвало да описват предоставянето на суми
на управителя в отчетно-сменните листи. При приключване на смяната, крупиетата
са имали възможност да впишат в системата реално наличните пари, но те
потвърдили наличие на сума в размер на 74615,00 лв. Свидетелят сочи, че в
игралните зали на дружеството няма възможност за провеждане на „демо игри“,
като тази възможност е дезактивирана, тоест, всички залози са реални.
Имуществената вреда за ответника се изразявала в незаплатени залози.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът
на брутното трудово възнаграждение, получено от Г. в месеца, предхождащ уволнението
възлиза на 724,33 лв. Вещото лице сочи, че размерът на неизплатените на ищцата
трудови възнаграждения за месеците май и юни 2016 г. е в размер общо на 748,67
лв. брутна сума и 597,05 лв. – нетна сума.
Според
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза от 10.11.2016
г., от компютърна система, находяща се в игрална зала в гр. Шумен, бул. „***“ №
78, с IP адрес 79.100.42.135 на дата 14.05.2016 г.
са изпратени пет електронни писма към IP адрес
79.124.76.92 на компютър, находящ се в гр. София, като кореспонденцията за тази
дата е запазена само в електронната поща Shumen@villox.bg , като в същата не са налични прикачени файлове,
изпращани към control@villox.bg.
На осн. чл. 193, ал. 2 от ГПК, е
открито производство по оспорване истинността, в частност – верността на протокол
за ревизия от 17.05.2016 г.
Съдът
констатира, че е допуснал грешка при откриване на производство по оспорване на
истинността на този документ. Същият представлява частен свидетелстващ документ
и като такъв, формалната му доказателствена сила не верността на отразените в
тях обстоятелства, поради което документа не може да се оспори по този ред. Ето
защо, на осн. чл. 253 от ГПК, определението, с което е открито производство по
чл. 193, ал. 1 от ГПК следва да бъде отменено и производството по същото –
прекратено.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна, че прекратяването
на трудовото правоотношение между ищцата и ответника е законосъобразно, поради
следното:
Ищцата – Г.Г. заемала при ответника длъжността „крупие в
игрална зала”. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл.
330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190, т. 4 и т. 7 от КТ, т.е. поради налагане от
работодателя на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение на работника. Нарушението на
трудовата дисциплина, в случая е злоупотреба с доверието на работодателя и
други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Установи се, че работодателят поканил ищцата на 17.05.2016
г., за да даде писмени обяснения за установеното нарушение. Или, субектът на
дисциплинарната власт изпълнил същественото си задължение – елемент от
дисциплинарната процедура. Още повече, доказа се в тази насока, че Г. депозирала
писмени обяснения.
Злоупотребата с доверие, възведена в основание за ангажиране
на дисциплинарна отговорност на работника или служителя, съставлява
неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя – доверие, оказано
при възлагане на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията между
страните по трудовото правоотношение. Злоупотреба с доверието е налице не само
когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил
преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато без да е
извлечена имотна облага, също възползвайки се от служебното си положение, е
извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, независимо дали
действията са извършени умишлено.
В настоящия случай се установи безспорно, че Г., изпълнявайки
служебните си задължения като крупие в игрална зала, находяща се в гр. Шумен,
бул. „***“ № 78, на 14/15.05.2016 г. нарушила задълженията си, вменени ѝ
с длъжностната характеристика. Същата, заедно с крупието А.А. са вадили пари от
банкоматите на игралните автомати в мястото си на работа, след изискване за
това от управителя на залата И.И.. Впоследствие, при съставяне на отчетно-сменния
лист за смяната си, крупиетата са отразили оборот от същата в размер на минус
3502,00 лв. Работодателят, по надлежния ред установил, че разликата между
данните от броячите на игралните автомати, тоест, отчетените приходи и касовата
наличност, която Г. и А. са предали на следващата смяна възлиза на 59984,09 лв.
Съдът намира, че с тези си действия ищцата нарушила
възложените ѝ задължения с длъжностната характеристика, в частност –
раздел IV, т. 2, б. „б“ и „в“; раздел IV, т. 3, б.“л“ и б. „п“ от същата. Обяснението на Г.,
че сторила това поради дадено ѝ нареждане от управителя на залата, на
когото тя била подчинена, е неоснователно. Същата е съзнавала, че с действията
си извършва дисциплинарно нарушение, както и последиците от това, като не била
длъжна да изпълнява нареждания в пряко противоречие с утвърдените в
дружеството-работодател правила. На ищцата е било известно, че в игралната зала
е невъзможно да се провежда т.нар. „демо игра“, но въпреки това е възприела
обяснението на управителя за извършване на нарушението. В случая, макар че
съдът приема за доказано и наличието на причинени на работодателя имуществени
вреди, за отговорността на работника е ирелевантно това обстоятелство.
Осъщественото от Г. следва да се квалифицира като извършване на действия,
компрометиращи оказаното ѝ доверие от работодателя.
При така приетото за установено, настоящият състав намира, че
ищцата осъществила състава на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4
от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя. Поради това, съдът счита, че с
издаването на Заповед № 393/31.05.2016 г. на управителя на „Вилокс груп” ЕООД
гр. София, работодателят на Г.Г. законосъобразно е упражнил правото си на
уволнение. При извършване на преценка на наложеното на ищцата наказание, съдът
съобразявайки се с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника, намира, че наложеното ѝ
дисциплинарно наказание „уволнение” е съответно на извършеното нарушение.
Следва да се отбележи, че действията на Г. могат да се
квалифицират и като съставомерни по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ – тежки
нарушения на трудовата дисциплина.
Ето защо, съдът счита, че предявения иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По
отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – същият се явява
акцесорен по отношение иска за признаване незаконност на уволнението. Предвид
обстоятелството, че съдът намира процесната заповед за законосъобразна,
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Досежно
иска по чл. 344, ал. 1, т 3 от КТ – тази претенция също предпоставя наличие на
незаконно уволнение. Предвид приетото за установено по-горе от съда, в случая
липсва предпоставката за възникване на задължение за работодателя да обезщети
останалия без работа служител. Ето защо, искането за заплащане на обезщетение
следва да бъде отхвърлено.
Относно иска с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ:
В цитираната разпоредба е регламентирано
основно задължение за работодателя като страна по трудовото правоотношение – да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Предпоставка за
уважаване на претенцията е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения.
Добросъвестно изпълнение означава, че през съответния, предшестващ изплащането
период, работникът е изпълнил точно задължението си да престира работната си
сила. В случая, по делото бе доказано, че ищцата положила труд през месеците
май и част от м. юни 2016 г. Установи се от друга страна, че ответният търговец
не изпълнил основното си задължение в качеството му на работодател на ищцата по
съществувалото трудово правоотношение. А именно – не изплатил на последната
възнаграждения за периода 01.05.2016 г. – 03.06.2016 г. в чист размер на 597,05
лева. Освен това, в съответствие с нормата на чл. 245, ал. 2 от КТ, ответникът
дължи и лихва върху претендираната сума.
Ответникът
прави възражение за прихващане с дължимите от него на основание чл. 128,
т. 2 и чл. 245, ал. 2 от КТ суми, на размера на дължимото от ищцата
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, възлизащо на размера на последното получено от работника брутно
трудово възнаграждение – 720,00 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно
трудово правоотношение.
Предвид констатираната законност на уволнението на ищцата, същата дължи
обезщетение по цитирания законов текст. Чрез заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че размера на брутното
трудово възнаграждение, получено от Г. в месеца, предхождащ уволнението възлиза
на 724,33 лв. – размер, надвишаващ дължимите от работодателя трудови
възнаграждения и лихви.
Ето
защо, възражението за прихващане е основателно и следва да бъде уважено, като предявените
претенции с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 от КТ бъдат
отхвърлени като неоснователни, като погасени чрез прихващане.
По разпределението на разноските по
делото:
Всяка
от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото
разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя своевременно и от
двете страни.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищцата е освободена от внасяне на
държавни такси по исковата молба и на разноски по производството.
При
направеното искане от ответника, с оглед извода за неоснователността на всеки
от исковете в пълния обем на търсената защита, ищцата, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, следва да бъде осъдена да заплати в пълен размер на „Вилокс груп“
ЕООД направените разноски по настоящото дело от 1680,00 лв. (платено
възнаграждение за един адвокат). Неоснователно е искането на ищцата чл. 78, ал.
5 от ГПК за присъждане, поради прекомерност, на по-нисък размер на разноските в
тази им част. Минималният размер на дължимото на пълномощника на ответника
възнаграждение за всички предявени искове е равен на 1532,40 лв. и в случая е
превишен незначително (съобразно разпоредбите на Нар. № 1 МРАВ) с оглед
тежестта на делото.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл. 253 от ГПК, ОТМЕНЯ
протоколно определение от 13.10.2016 г., постановено в публично съдебно
заседание по настоящото дело, с което се открива производство по оспорване
истинността /верността/ на протокол за ревизия от 17.05.2016 г.
ПРЕКРАТЯВА производството
по чл. 193, ал. 2 от ГПК, за оспорване истинността на протокол за ревизия от 17.05.2016
г., ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ НА ОСПОРВАНЕТО.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
със съдебен адресат – адв. С.Г. *** срещу „ВИЛОКС ГРУП“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1618, район Овча купел, бул.
„***I“ № 136, ет. 12, представлявано от Ж.К. и Д.Б., иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № 393/31.05.2016 г. на управителя
на „Вилокс груп” ЕООД гр. София за прекратяване на трудовото правоотношение на
осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, считано от 03.06.2016
г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.Г. с ЕГН ********** срещу „ВИЛОКС ГРУП“
ЕООД гр. София, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на предишната ѝ работа – „Крупие в игрална зала в гр.
Шумен, бул. „***“ № 78”, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.Г. с ЕГН ********** срещу „ВИЛОКС ГРУП“
ЕООД гр. София, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за сумата 4320,00
лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в
резултат на уволнението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.Г. с ЕГН ********** срещу „ВИЛОКС ГРУП“
ЕООД гр. София иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за
сумата 795,00 лева (седемстотин деветдесет и пет лева), представляваща общия размер на неизплатените суми за
получаване по трудови възнаграждения за периода 01.05.2016 г. – 03.06.2016
г., като сумата в размер на 597,05 лв., представляваща чиста сума за получаване
Е ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с дължимото от Г.Г. на „Вилокс груп“ ЕООД гр. София
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 724,33 лв., а за сумата в
размер над 597,05 лв. до предявения размер – КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.Г. с ЕГН ********** срещу „ВИЛОКС ГРУП“
ЕООД гр. София иск с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ, за сумата
1,10 лева (един лев и десет стотинки), представляваща законната лихва върху всяко
от неизплатените трудови възнаграждения за периода 01.05.2016 г. – 03.06.2016
г., считано от падежа на всяко от тях, до 03.08.2016 г. – СУМА, ПОГАСЕНА ЧРЕЗ
ПРИХВАЩАНЕ с дължимото от Г.Г. на „Вилокс груп“ ЕООД гр. София обезщетение по
чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 724,33 лв.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН ********** да заплати на „Вилокс
груп” ЕООД гр. София направените деловодни разноски в размер на 1680,00 лева.
Решението,
в частта му, имаща характер на определение за прекратяване на производството по
чл. 193, ал. 2 от ГПК, може да се обжалва в 1-седмичен срок от връчването му на
страните с частна жалба пред Шуменски окръжен съд.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски
окръжен съд.
Районен съдия: