Р Е Ш Е Н И Е

12.08.2016 год. Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 11 (единадесети) август Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар А.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1922 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите П.В.С. и Р.Д.Г. излагат, че са съпрузи от 02.06.1982 година. По време на брака си имали родено едно дете, понастоящем пълнолетно. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 02.06.1982 г., когато с акт № ***., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете – В. Р. Д., понастоящем пълнолетен, видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № ***, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен. Съдът констатира от приложеното свидетелство за регистрация на МПС част I № ***., че по време на брака си молителите придобили правото на собственост върху лек автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***.

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите. Молителят Г. следва да заплати държавна такса и върху стойността на предоставената му в собственост движима вещ в размер на 28,50 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 02.06.1982 г. с акт № ***. съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, между Р.Д.Г. с ЕГН **********,*** и П.В.С. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.Д.Г. и П.В.С. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. В дял на Р.Д.Г. с ЕГН ********** се предоставя и същият става собственик на следната движима вещ – моторно превозно средство, придобита по време на брака между страните:

а) ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Ситроен“ модел „Берлинго” с рег. №*** с рама № ***, двигател № ***, цвят – зелен металик. Пазарната стойност на движимата вещ възлиза на 1425 лева.

2. Молителите не си дължат суми за уравнение на дяловете.

3. Молителите не си дължат взаимно издръжка след прекратяването на брака.

4. Молителите са поделили доброволно придобитите от тях движими вещи, не са придобивали със съвместен принос парични влогове, като всеки от тях може да се разпорежда свободно и без ограничения с паричните влогове, на които е титуляр.

5. Молителите нямат претенции към регистрираните от всеки от тях еднолични търговци, както и към придобитите от всеки от тях имоти по наследство и чрез дарение.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА Р.Д.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА П.В.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

ОСЪЖДА Р.Д.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху върху стойността на предоставената му в собственост движима вещ в размер на 28,50 лв. (двадесет и осем лева и 50 стотинки).

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: