Р Е Ш Е Н И Е
762/3.11.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
20 (двадесети) октомври Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1936
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
150 от СК.
В исковата си молба малолетната М.А.А., представлявана от
В.Х.М. твърди, че ответникът А.А.И. е неин
баща. По силата на съдебна спогодба по гр.д. № 2735/2014 г. по описа на Районен
съд гр. Шумен, последният се задължил да плаща месечна издръжка на детето си в
размер на 120,00 лева. През изминалите години многократно нарастнали потребностите
на детето, а ответникът реализирал висок доход. Моли съда да постанови решение,
по силата на което да измени размера на дължимата от ответника издръжка, като
го увеличи от 120,00 лв. на 250,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.08.2016 г., както и да й бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, с който оспорва
размера на предявения иск. Моли, претенцията да бъде отхвърлена. В съдебно
заседание пълномощникът му заявява, че И. е в състояние да плаща издръжка,
възлизаща на не-повече от 150,00 лв. месечно.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: видно от удостоверение за раждане от *** г.,
изд. въз основа на акт за раждане №***/26.03.2007 г., съставен от длъжностното
лице по гражданско състояние в Община Шумен е, че В.Х.М. и А.А.И. са родители
на детето М., родена на *** година. От приложеното гр.д. № 2735/2014 г. по
описа на ШРС се установява, че по силата на съдебна спогодба от 07.01.2015 г., одобрена
по делото, А.И. се задължил да заплаща на детето си М. месечна издръжка в
размер на 120,00 лева, считано от 07.11.2014 година. Съдът констатира от
представеното удостоверение изх. № 248/08.09.2016 г., изд. от „Брамас 96“ АД
гр. Шумен, че ответникът, през периода от месец февруари 2016 г. до месец юли
2016 г., получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 954,26
лева.
В изготвения от социален работник при Дирекция „Социално
подпомагане“ общ. Шумен социален доклад се сочи, че от м. декември 2015 г. майката
и детето се установили в Кралство Холандия. От друга страна, ответникът полагал
труд, като обитавал жилище, в което били осигурени много добри битови условия.
Поради отсъствието на ищцата от страната, същият не можел да осъществява
определения режим на лични отношения с М.
Не са налице доказателства за алиментни задължения на
страните към други лица.
В показанията си, разпитаните като свидетели по делото К.С.
и А.М. /майка на В. М./ излагат, че в края на 2015 г. М. заживяла в Кралство
Холандия, където се намирали сестрите й, за да полага труд. Малко по-късно и
детето М. се установило при нея. Двете живеели при много добри битови условия,
детето посещавало училище. Майката получавала месечни доходи, възлизащи на
около 700-800 евро, като парите не й достигали, тъй като М. се нуждаела от нови
дрехи, обувки, помагала, а стоките в чуждата държава били по-скъпи.
Свидетелката Г.А. /майка на ответника/ излага, че И.
съжителствал с друга жена в собствен апартамент, за който изплащал заем. Същият
поддържал връзка с детето чрез интернет, като редовно плащал издръжката на
същото. Ответникът дал съгласие за пътуване на детето с представата, че то ще
се върне след кратко пребиваване. От момента на напускане на пределите на
страната от М., за И. било невъзможно да осъществява личен контакт с детето си.
Предвид установената по-горе
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От
предходното определяне на издръжката, дължима от А.И. на детето му М. са
изминали близо две години, през който период потребностите на детето са
нарастнали в малка степен. Последният извод не се отнася за материалните
възможности на ответника. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозирания иск
частично основателен и доказан. Не следва да се приема като изменение в
обстоятелствата взетото еднолично решение от майката на Мелиса да отглежда
детето си в Кралство Холандия.
Досежно размера на
издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в зависимост от
нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител. Съгласно
нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от минималната работна заплата. Издръжка на ненавършило пълнолетие
дете се дължи от родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК.
В процесния случай, съдът, като съобрази потребностите на
детето, обусловени от 8-годишната му възраст, както и материалните възможности
на неговите родители, определя обща месечна издръжка за детето М. в размер на 250
лв., от които бащата следва да заплаща по 160,00 лв. месечно, а останалите
следва да се заплащат от майката. При определяне на общия размер на издръжката
и на частта, дължима от ответника, съдът съобрази събраните доказателства за
финансовите възможности на двамата родители, съобразно разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 от СК. По-голямото парично участие на бащата в случая се дължи на факта,
че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на детето
се понася от майката. Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на
депозиране на исковата молба – 05.08.2016 г., ведно със законната лихва за всяко
забавено месечно изплащане, до настъпване на законни причини, изменящи или
погасяващи правото на издръжка.
Искът за изменение на издръжката, в останалата му част до
пълния предявен размер – 250 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 57,60 лв. – върху размера
на увеличението на издръжката.
По
искането на ищцата за присъждане на разноските по делото: същата отправя искане,
но по делото не са налице доказателства за направени разноски. Ето защо, съдът
не следва да се произнася по този въпрос.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ
размера на присъдената с влязла в сила на 07.01.2015 г. съдебна спогодба от 07.01.2015
г. по гр. д. № 2735/2015 г. по описа на Районен съд гр. Шумен издръжка по чл.
143, ал. 2 от СК на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от родителя
А.А.И. с ЕГН **********,***, на своето малолетно дете М.А.А. с ЕГН **********, изплащана
чрез неговия родител и законен представител В.Х.М. с ЕГН **********, със
съдебен адресат – адв. Д.С. от ВАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 15, КАТО Я УВЕЛИЧАВА
от 120,00 лв. (сто и двадесет лева) на 160,00 лв. (сто и шестдесет лева)
месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 05.08.2016
г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане,
на основание чл. 146, ал. 1 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска за
изменение на издръжката в останалата му част над 160,00 лв. до пълния предявен
размер от 250,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА А.А.И. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Шумен, държавна такса в размер
на 57,60 лева върху общия размер на увеличението на издръжката.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 03.11.2016
година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: