Р Е Ш Е Н И Е

813/17.11.2016г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1937 по описа за 2016 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Гр.д.№1937/2016г. по описа на ШРС е образувано по повод предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ, от Д.Н.Д. с ЕГН: ********** *** срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури- гр.Бургас, представлявана от . Ищецът сочи, че прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.8, със Заповед №30/13.06.2016г. на Директора е незаконосъобразно. Като основание сочи, че не се е осъществило посоченото основание- възстановяване на работа на друг служител, понеже същия никога не е заемал длъжността на ищеца. Не е бил осъществен и подбор между него и други служители, навършили пенсионна възраст. Предвид изложеното, моли съда да отмени уволнението като незаконно, да възстанови ищеца на заеманата от него длъжност и да му бъде присъдено обезщетение по чл.344 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, за времето през което е останал без работа, 4 месеца към момента, считано от датата на която е прекратено трудовото правоотношение, но не повече от шест месеца, което към 14.12.2016г. е в размер на 4200лв., ведно със законна лихва за забава до окончателното му плащане. Претендира и направените деловодни разноски. С исковата молба ищцовата страна прилага писмени доказателства, които са относими, допустими и необходими в настоящото производство, поради което и същите следва да се допуснат.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. В отговора се излагат възражения по отношение на изложеното от фактическа страна в исковата молба. Оспорват се исковете по основание.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Между страните не се спори, а и от приобщените писмени доказателства- Трудов договор №22 от 21.02.2011г. е видно, че ищеца е полагал труд при ответника, на длъжността "главен специалист" в отдел Рибарство и контрол- Централен Дунав-гр.Русе с код по НКП- 3359-3026. От представената по делото Заповед №30 от 13.06.2016г. за прекратяване на трудово правоотношение е видно, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.8 от КТ с мотиви– поради възстановяване на работа на друг служител.

С оглед указаната тежест на доказване, работодателя следваше да докаже законността на уволнението. Прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал.2 от КТ, предвижда сложен фактически състав, елементите от който изискват кумулативно възстановяване на незаконно уволнен служител на предишната длъжност, явяването на възстановения да заеме длъжността и последната да е заета от лице, с което е сключен трудов договор след уволнението на възстановения от съда./Решение №729 от 18.04.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2535/2003г., IIIг.о./. В настоящия казус липсват две от предпоставките, а именно- възстановеният на работа с влязло в сила съдебно решение незаконно уволнен служител да е заявил желание за заемане на длъжността и преди уволнението да е заемал същата длъжност, която е заемал ищецът. Ищецът Д.Д. не е назначаван на длъжност, заемана преди това от К. Г. К. - трето лице по делото, за което се твърди, че е титуляр на длъжността. Служителят е бил възстановен в следствие на Решение на Административен съд-Шумен, потвърдено с Решение на ВАС, с което е била отменена Заповед ЧР 12 от 19.01.2015г. на изп.директор на ИАРА, на заемната от него длъжност „главен инспектор“ без да става ясно от доказателствата в кой от четирите отдела на Агенцията. Трудовото правоотношение с ищецът е възникнало години преди да бъде прекратено служебното правоотношение с възстановения служител и същият не е полагал труд на заеманата от уволнения поради твърдяно придобиване право на пенсия служител длъжност.

По делото не е приложено щатно разписание, утвърдено от изпълнителния директор на ИАРА, съгласно чл.5 ал.1 т.15 от Устройствения правилник на ИАРА. Не бяха представени и никакви доказателства, от които съдът да направи анализ на трудовите функции, на правата и задълженията, формиращи съдържанието на заеманата от ищеца длъжност, за да се достигне до категоричен извод, че същата е била тази на възстановения служител. Не са събрани и доказателства, от които да се установява по несъмнен начин, че титуляра се е явил и е изявил готовност да работи на работното си място и къде точно е същото. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че извършеното уволнение на основание чл.328 ал.2 от КТ се явява незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено. В този смисъл е и практиката на ВКС- Решение № 139 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 926/2012 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че следва и при тази хипотеза на прекратяване да бъде извършен подбор между служителите.

Изложеното влече след себе си и уважаване на претенцията по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, а именно възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението, а именно “главен специалист РК” отдел „Рибарство и контрол“- Централен Дунав-гр.Русе, което е териториално звено със статут на отдел, съгласно чл.14 от Устройствен правилник на ИАРА.

Досежно иска за присъждане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, по делото се установи следното: съдът констатира на виждане от представените в оригинал трудова книжка, че след процесното уволнение същия не е бил в друго трудово правоотношение. За да възникне право на обезщетение следва да са налице кумулативно предпоставките- признаване на незаконно уволнение и отмяната му от съда, наличие на вреда, която подлежи на обезщетяване и причинно следствена връзка между тях. Видно от представените доказателства, тези предпоставки са налице в настоящия случай. Следващото се обезщетение по смисъла на чл.225 ал.1 от КТ следва да се присъди, като се вземе за база полученото от служителя брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, преди уволнението, през който е работил през всички работни дни. Във връзка с изчисляване на обезщетението беше назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, в която вещото лице заключава, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 700,00лв. Периода следва да бъде считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение-14.06.2016г. до датата на последното съдебно заседание 03.11.2016г. Обезщетението следва да бъде в размер на 3266,67лв. За период от шест месеца същото е в размер на 4200.00лв. Обезщетението следва да се присъди, ведно с акцесорна претенция за законната лихва върху присъдения размер, считано от дата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане на основание чл.86 от ЗЗД.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 500 лв. -адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА уволнението на Д.Н.Д. с ЕГН: ********** ***, съдебен адрес *** извършено със Заповед №30 от 13.06.2016г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури- *** с ЕИК: *** основание чл.328 ал.1 т.8 от КТ, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Н.Д. с ЕГН: ********** на предишната заемана от него длъжност “главен специалист РК” отдел „Рибарство и контрол“- Централен Дунав-гр.Русе при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури- гр.Бургас.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури- гр.Бургас да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН: ********** сумата от 3266,67лв. /три хиляди двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение по чл.344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за периода от 14.06.2016г. до датата на последното съдебно заседание- 03.11.2016г., ведно със законна лихва от 05.08.2016г. считано от 05.08.2016г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури- гр.Бургас да заплати направените по делото разноски, за възнаграждение на вещо лице в размер на 60лв. /шестдесет лева / по сметка на ШРС и в полза на бюджета на съдебната власт и държавна такса в размер на 230,67лв/двеста и тридесет лева и шестдесет и седем стотинки/.

На осн.чл.242 ал.1 от ГПК, решението в частта му относно обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ, подлежи на предварително изпълнение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от обявената дата- 17.11.2016г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: