Р Е Ш Е Н И Е

863/1.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1945 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е било образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.

Депозирана е била искова молба от Д.Д.К. с ЕГН ********** с адрес *** срещу П.Б.К. с ЕГН ********** с адрес ***, Стопански двор. В молбата се излага, че бракът между тях е непоправимо и дълбоко разстроен, като се моли да бъде прекратен без произнасяне на вината.

Ищцата се явява лично в съдебно заседание, заедно с адв. И.К.Т. при ШАК. Прави се искане делото да бъде разгледано по реда на чл.50 и сл. от СК, тъй като желаят да им бъде дадена възможност за сключване на споразумение с ответника, което да бъде отразено в съдебния протокол.

Ответника се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че желае да бъде разведен по взаимно съгласие.

Страните постигат споразумение, изразявайки параметрите на същото устно. Съдът им е предоставил възможност да подпишат същото в съдебното заседание, като е допуснал изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Д.К. и П.К. са законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 23.08.1987г. в гр. Шумен, за което бил съставен Акт за граждански брак № *** Към момента нямали ненавършили пълнолетие деца. В съдебно заседание заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване, както и че нямат за уреждане имуществени въпроси помежду си.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнаха споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище, издръжката между тях и фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че споразумението между молителите се явява основателно и следва да бъде уважено, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но не се сочат и доказателства за влошено здравословно състояние, то съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му молителката е заплатила държавна такса в размер на 25 лв., поради което разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителя.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между П.Б.К. с ЕГН ********** и Д.Д.К. с ЕГН **********, сключен с Акт за граждански брак № ***, съставен от лице по гражданско състояние при Община гр.Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния смисъл:

І. СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се на адрес гр.***** се предоставя за ползване на П.Б.К., като молителката е напуснала същото и няма претенции за ползването му.

ІІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си, като декларират, че нямат за уреждане имуществени отношения помежду си.

ІII. Молителката запазва придобитото след сключването на брака фамилно име – К..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА П.Б.К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за завеждане на делото, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: