Р Е Ш Е Н И Е

109/25.2.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На двадесет и трети февруари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1014 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 15/15.05.15г . на ВПД Началник на РУ – гр.Шумен към ОД МВР , което на основание чл.215 ал.2 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя Г.Н.Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. за нарушение на чл.185 ал.1 вр. чл. 60 ал. 1 т. 3А буква Б , от ЗОБВВПИ.

В жалбата си жалбоподателят моли съда да отмени НП.В съдебно заседание същият се явява лично и с процесуален представител адв. Жеков при ШАК .

Процесуалният представител на административно -наказващият орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

НП № 15/15.05.15г . на ВПД Началник на РУ – гр.Шумен към ОД МВР е съставено за това, че на 15.04.2015. около 13,00 часа в с.Мадара ул. „Обиколна“ до кръстовището на ул.“Явор“, жалбоподателя е произвел изстрел със собственото си неогнестрелно оръжие- газов пистолет „EKOL“ кал.9мм с фабричен № EU1235511 в присъствието на Г. Х.С. ЕГН ********** от с Калугерица .

По повод стрелба в населено място бил подаден сигнал от кмета на с.Мадара .Бил изпратен екип за установяване на обстоятелствата по стрелбата .

След изясняване на обстановката служителите на реда съставили АУАН от 04.05.15г на жалбоподателя , в който е посочено, че е нарушил чл. 60, ал.1, т. 3А б.Б от ЗОБВВПИ. При предявяването на акта и запознаването с неговото съдържание жалбоподателят не е отразил възражения. Такива не били направени и в законоустановения тридневен срок.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка било издадено Наказателно постановление № 15/15.05.15г. на ВПД Началник на РУ – гр.Шумен към ОД МВР , което на основание чл.215 ал.2 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя Г.Н.Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. за нарушение на чл.185 ал.1 вр. чл. 60 ал. 1 т. 3А буква Б , от ЗОБВВПИ.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. Р. – актосъставител, свид. С. свидетел на съставянето на акта и св. Г. съпруга на жалбоподателя. Допуснатият до разпит св. Г.Х.С. присъствал на инцидента, съдът не можа да разпита поради факта, че същият се намира на принудително лечение в ДПБ с.Царев брод с диагноза „умерена умствена изостаналост „.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна че издаденото НП е правилно и законосъобразно поради следното:

Видно от събраните по делото доказателства, установеното и санкционирано административно нарушение е такова по чл. 60 ал.1 т. 3А б.Б от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Разпоредбата регламентира, че се забранява употребата на неогнестрелни оръжия на обществени места.

По силата на чл. 185, ал. 1 ЗОБВВПИ, който извърши нарушение на чл. 60, ал. 1, извън случаите на чл. 184, се наказва с глоба от 500 до 2500 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо. На следващо място, според чл. 215, ал. 1 ЗОБВВПИ, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от полицейските органи на МВР, а в ал. 2 на цитираната разпоредба се сочи, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. За неуредените в ЗОБВВПИ случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, съгласно текста на чл. 215, ал. 3.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Акта за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия, е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, поради което и защитата му е била изцяло обезпечена. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-948/18.12.2014г на Министъра на вътрешните работи, т. 1.11 - от Началник на РУ– Шумен при ОД на МВР - Шумен в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. От материалите по делото – показания на актосъставителя и свидетеля по акта, се установява безспорно, че жалбоподателят е произвел изстрел със законно притежаваното от него неогнестрелно оръжие - газов пистолет„EKOL“ кал.9мм с фабричен № EU1235511, като това е станало на обществено място.

В тази връзка не се споделя становището на процесуалният представител на жалбоподателя отразено в писмените бележки , че деянието е осъществено на поляната извън селото, не на обществено място.

Св. П. в с.з. проведено на 21.07.15г заявява: „……………….…Там е кръстовището на ул“Явор“ и ул.“Обиколна“……..……………………..Ул.“Обиколна и ул. „Явор“ са в рамките на селото ………Той е произвел изстрела на самата улица , зад къщата ………………..Лицето произвело изстрела е било на кръстовището…………. „; Св.Р. в с.з. проведено на 21.07.15г заявява: „……………….…Като е произвел изстрела ,бил на самата улица, не на тротоара , на кръстовището на „Обиколна“ и на „Явор“……………….“. Безспорно е, че улицата зад къщата на жалбоподателя е обществено място което е общо достъпно за всяко лице. Съдът намира, че не са налице безспорни доказателства подкрепящи тезата на жалбоподателя, а именно , че изстрелът е бил произведен на нивата, извън пределите на населеното място.

Показанията на свидетелката Г.- съпруга на жалбоподателя, съдът кредитира частично, относно обстоятелствата при които съпругът й е предприел действия да използва оръжието- за да сплаши лицето Г.Х.С.. В останалата им част твърденията й, че всъщност не е използван газов пистолет, а друг – пластмасов с капси, както и това че изстрелът е произведен на нивата , не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, поради което съдът не ги кредитира. Твърдението, че е използван пистолет с капси, всъщност бе наведено за първи път именно от съпругата на жалбоподателя в с.з. проведено на 23.02.16г. За такова твърдение не се излага нито в показанията на актосъставителя ,нито в тези на свидетеля по акта, които са провели разговор със жалбоподателя, на който също е присъствала и свидетелката –негова съпруга. Поради горното съдът намира, че това е форма на своеобразна защита от нея с цел оневиняване жалбоподателя.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че жалбоподателят е употребил газов пистолет, описан по- горе, за който не съществува съмнение, че съставлява неогнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Произведения изстрел е действие, насочено именно към употреба на неогнестрелното оръжие, според предназначението му, каквото действие се има предвид при формулиране забраната по чл. 60, ал. 1, т. 3а от ЗОБВВП, а конкретните причини за това, доколкото не изключват виновно поведение са ирелевантни. За изчерпателност е уместно да се отбележи, че тяхното естество в случая, свързани с влошени отношения на жалбоподателя с лицето по отношение на което е използвано оръжието, а именно действия на лицето Г., не променят горния факт на неправомерна употреба на неогнестрелно оръжие на обществено място, а само го потвърждават, като установяват причина и мотив за това деяние, макар такъв да не е необходимо да се изследва.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 185, ал.1, вр.  чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. "б" ЗОБВВПИ, както правилно деянието е квалифицирано от административно наказващия орган. Същото е доказано от обективна страна с конкретните действия, с които е осъществено, а по отношение на авторството анализа на доказателствата, според настоящият състав не оставя съмнение за съпричастност именно на жалбоподателя в извършването му. Същият е действал виновно, при пряк умисъл и не са налице факти и обстоятелства, изключващи както обществената опасност на деянието, така и вината на дееца.

При определяне вида и размера на наложеното наказание, наказващият орган е съобразил в необходимата степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 185, ал.1, вр.  чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. "б" ЗОБВВПИ в размер за глобата от 500 лева, т.е. съобразно установения минимум на предвидената санкция. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, както и факта, че нарушението на жалбоподателя е за първи път, доколкото не се представят доказателства за предходни такива, съдът намира, че предвиденото наказание е индивидуализирано по начин, поставящ жалбоподателя във възможно най - благоприятно положение, поради което изводите на наказващия орган в тази част също са в съответствие с материалния закон не следва да се ревизират. Настоящата инстанция не споделя становището за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното е с висока степен на обществена опасност по естеството си и не се вмества в рамките на маловажен случай. Здравословното състояние на жалбоподателя/ за което бяха представени доказателства по делото / също не променя факта и степента на обществена опасност на извършеното.

По така предложените аргументи се обосновава извод, че жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.трето от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15/15.05.15г. на ВПД Началник на РУ – гр.Шумен към ОД МВР , което на основание чл.215 ал.2 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя Г.Н.Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. за нарушение на чл.185 ал.1 вр. чл. 60 ал. 1 т. 3А буква Б , от ЗОБВВПИ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Шумен по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалният кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: