Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1263/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н.А.К. *** срещу Наказателно постановление № 15-0869-000782/03.06.2015г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето били наложени четири отделни административни наказания “глоба” в размер на по 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от по два месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП. Жалбоподателят счита, че не е осъществил вменените му нарушения, като привежда и доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 11.05.2015г. около 16,30 часа, жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка “Ситроен Джъмпер” с ДК№ Н 5358 АР по ул.“Кръстю Кючюков“ в посока от ул.“Калиакра“ към бул.“Мадара“ в гр.Шумен. В близост до кръстовището с посочения булевард жалбоподателят се насочил надясно и с десните гуми наближил задните части на паркиралите напречно на оста на платното автомобили, като се озовал в непосредствена близост до лек автомобил марка „СЕАТ“, ползван от св.Л.Е.. В момента, в който товарният автомобил бил намалил скоростта си на движение и почти спрял, малолетният С. Е., който в този момент заобикалял посочения лек автомобил, се ударил в дясната задна част на товарното МПС. Жалбоподателят незабавно спрял и разговарял с бащата на детето-св.Л.Е., който му заявил, че малолетния не е пострадал, като му предложил да си тръгва, тъй като не е виновен за инцидента. Впоследствие обаче се установило, че детето има силни болки в десния крак. Било отведено за преглед в ЦСМП, където било установено, че в резултат от произшествието е получило счупване на дясната бедрена кост в средна трета. Родителите уведомили за случая РУ-гр.Шумен. Пристигналите полицейски служители разговаряли с жалбоподателя и св.Е., след което на същата дата съставили акт за установяване на административно нарушение на Н.К. за това, че като участник в ПТП с пострадало лице не е уведомил компетентната служба на МВР, не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието, не е взел мерки за запазване на следите от произшествието до тяхното описване от компетентните органи и е преместил своето МПС. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 03.06.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени четири отделни наказания „глоба“ в размер на по 80 лева и четири отделни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от по два месеца, за нарушения съответно на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДП, чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДП, чл.123, ал.1, т.2, б.Д от ЗДП и чл.123, ал.1, т.2, б.Г от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.Х.И., С.Б.С., З.М.К. и Л.Б.Е., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите И. и С.. Същите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност, още повече, че свидетелите са напълно непредубедени и незаинтересувани от изхода на делото. Макар и двамата да не са очевидци на инцидента, същите са разговаряли с жалбоподателя и св.Е., като предоставената информация за проведените разговори е от съществено значение за фактическите и правни изводи на съда. Посочените свидетели са категорични, че пред тях св.Е. е заявил, че е „освободил“ жалбоподателя, като му е казал, че не е виновен и да си тръгва, тъй като първоначално е счел, че детето не е пострадало. Показанията на двамата свидетели в съдебно заседание напълно кореспондират на дадените от тях такива в хода на образуваното по случая досъдебно производство, като протоколите от проведените разпити са приобщени по делото като писмени доказателства. От особено съществено значение е и заключението на назначената на посоченото досъдебно производство съдебна автотехническа експертиза, приобщена и ценена от съда в качеството й на писмено доказателство. Същото не само способства за изясняването на фактическата обстановка по делото и конкретно- за механизма на произшествието /който е от значение при преценката на тежестта на нарушенията, макар и да не е предмет на настоящото дело/, но и за проверката на достоверността на свидетелските показания. По делото като свидетели са разпитани и лицата З.М.К. и Л.Б.Е.. Същите са родители на пострадалото дете, поради което по начало е налице съмнение в дадените от тях показания. Твърденията на св.К. също така противоречат на заключението на вещото лице. В съдебно заседание същата заявява, че микробусът е блъснал детето в областта след предната гума и че се е наложило тя да го изтегли, за да не го прегази другата гума отзад. От заключението на автотехническата експертиза обаче се установява, че детето се е ударило зад дясната задна гума / видно и от фотоснимките на протриванията по микробуса/ , при което опасност същото да бъде прегазено не е съществувала. Вещото лице също така е направило извода, че инцидентът е настъпил, тъй като майката не се е намирала непосредствено до детето и не го е ограничавала физически, въпреки наличието в близост на улично платно. Предвид тези обстоятелства съдът намира, че показанията на посочената свидетелка не следва да бъдат кредитирани, тъй като същата не само не е непредубеден свидетел, но и очевидно се стреми да омаловажи приноса си за настъпване на инцидента. Независимо от изложеното, следва да се отбележи също, че св.К. заявява, че не е чула какъв разговор е провел св.Е. с жалбоподателя, поради което и не може да каже дали свидетелят е предложил на санкционираното лице да си тръгва. Св.Е. в съдебно заседание отрича да е правил такива изявления пред жалбоподателя, но твърденията му противоречат на казаното от него пред полицейските служители и поради това не следва да бъдат кредитирани. По изложените съображения съдът приема, че по делото не са събрани достоверни доказателства, които да опровергават изложените по-горе фактически изводи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбите на чл.123, ал.1, т.2, б.А, б.Б, в.Г и б.Д от ЗДП задължават участниците в произшествие, при което са пострадали хора: да уведомят компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; да останат на мястото на произшествието и да изчакат пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; да не преместват превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променят състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи; да вземат мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби. Безспорно е установено по делото, а и не се отрича от страна на жалбоподателя, че на посочената дата, след настъпило ПТП, същият е напуснал мястото на настъпване на произшествието, без да е уведомил съответните компетентни служби за инцидента. По този начин К. несъмнено е осъществил от обективна страна вменените му нарушения. Съдът намира обаче, че наличието на субективната страна на нарушенията не е установена по несъмнен начин. По изложените по-горе съображения съдът приема, че бащата на пострадалото дете е уверил жалбоподателя, че същото не е наранено, че инцидентът не е по негова /на К./ вина и поради това не е необходимо да остава на мястото на произшествието. От събраните по делото доказателства е видно също, че по детето първоначално не е имало видими следи от нараняване. При това положение не може да се счете, че жалбоподателят е извършил виновно процесните нарушения, тъй като същият изобщо не е съзнавал, че от инцидента е пострадал човек, а напротив-бил е уверен от родителя, че детето не е пострадало, на което твърдение е кореспондирала и липсата на видими следи от травми. Доколкото при напускането на местопроизшествието у жалбоподателя е липсвал умисъл за извършване на процесните административни нарушения, тъй като е действал със съзнанието, че от инцидента не е пострадал човек и следователно не е длъжен да остава на посоченото място, е видно, че деянието е несъставомерно по цитираните в наказателното постановление норми.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и незаконосъобразно, тъй като санкционираното лице не е осъществило от субективна страна описаните в наказателното постановление административни нарушения. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че жалбоподателят е извършил такива административни нарушения, същите би следвало да се счетат за маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид особеностите на случая и най-вече с оглед изявленията на родителя, който е „освободил“ жалбоподателя и му е казал, че може да си тръгва. Не е без значение и обстоятелството, че самият инцидент не е настъпил по вина на санкционираното лице, както и че същото, макар и впоследствие, се е върнало на мястото на инцидента, като напускането на местопроизшествието не е попречило на установяването на обстоятелствата около настъпилото ПТП. Действително, във връзка с произшествието са настъпили тежки последици за маловръстно дете, което е било сериозно увредено. Това обстоятелство обаче не може да се счете за отегчаващо такова, тъй като не се дължи на виновно поведение на санкционираното лице.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 15-0869-000782/03.06.2015г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на Н.А.К. ***, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, са наложени четири отделни административни наказания “глоба” в размер на по 80.00 лева и четири отделни административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от по два месеца, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: