Р Е Ш Е Н И Е
3/5.1.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На шестнадесети декември през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1421 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№388/16.06.2015 год. на Директора на Регионална дирекция по горите, гр.Шумен, с
което на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите на Х.И.Х., с ЕГН**********,
с постоянен адрес:***, е наложена “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание не се
явява лично. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. В
последното съдебно заседание по делото не се явява представител.
За Регионална дирекция по
горите, гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Х.И.Х. живее в с.Радко Димитриево, област
Шумен. На 11.03.2015 год. при извършена проверка от лицето Г.И.Б. – горски
инспектор при РДГ – гр.Шумен в землището на с.Радко Димитриево било
констатирано, че И. транспортира с лек автомобил марка „Форд Ескорт“, с
рег.№Н6724АХ 44 броя колове от дървесен вид бряст с дължина 2.10 м и среден
диаметър 5 см, равняващи се на 0.37 пл.куб.м средна строителна дървесина, която
не била придружена от превозен билет. Резултатите от извършената проверка били
подробно обективирани в Констативен протокол С:ДООА №001760/11.03.2015 год. С
писмо изх.№2298/19.03.2015 год. жалбоподателят е бил поканен да се яви на
02.04.2015 год. в РДГ-Шумен за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. Писмото е получено от жалбоподателя лично на
31.03.2015 год., видно от приложеното по делото известие за доставяне. За
констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение №388/27.04.2015 год., който бил подписан от него, без
да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е
депозирал писмени възражения. След съставяне на акта за установяване на
административно нарушение с оглед данни за престъпление от общ характер
административно-наказателната преписка е била изпратена на Районна прокуратура
– Шумен. С постановление от 19.05.2015 год. за отказ да се образува досъдебно производство
преписката е изпратена отново на административно-наказващият орган с оглед
преценка за налагане на административно наказание. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление №388/16.06.2015 год. на Директора
на Регионална дирекция по горите, гр.Шумен, с което на основание чл.266, ал.1
от Закона за горите на Х.И.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, е
наложена “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.213, ал.1,
т.2 от ЗГ.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.И.Б., както и от
присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ забранява
покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена
с превозен билет. Видно от материалите
по делото жалбоподателят е транспортирал с помощта на лек автомобил марка „Форд
Ескорт“, с рег.№Н6724АХ 44 броя колове от дървесен вид бряст с дължина 2.10 м и
среден диаметър 5 см, равняващи се на 0.37 пл.куб.м средна строителна
дървесина, която не била придружена от превозен билет. Това обстоятелство се
установява от приложените по делото писмени доказателства, както и от събраните
в хода съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г.И.Б.,
които в съдебно заседание потвърждава факта, че жалбоподателят е транспортирал
посоченото количество дървесина. Факта на нарушението не се отрича и от страна
на самия нарушител, който в жалбата си излага мотивите, поради които е извършил
деянието.
От страна на нарушителя не са представени
доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение така описаната и
приета от съда фактическа обстановка, поради което съдът приема за доказано, че
транспортирайки посочената дървесина, която не е била придружена с превозен
билет, жалбоподателят действително е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от
ЗГ.
Съдът не споделя твърденията на процесуалният
представител на жалбоподателя, че на
последния са били наложени няколко наказания за едно и също нарушение. В този
смисъл съдът съобрази обстоятелството, че от извършената справка в деловодната
програма на ШРС се установява по безспорен начин, че срещу жалбоподателя са
били издадени четири наказателни постановления за нарушения по ЗГ. В същото
време обаче всяко едно от наказателните постановления касае различно нарушение,
респективно различно изпълнително деяние, като дори две от тях касаят
дървесина, различна от дървесината, предмет на обжалваното наказателно
постановление. Следователно не може да се направи извода, че на нарушителя са
били наложени административни наказания за едно и също нарушение.
Изложеното обосновава по несъмнен начин
обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя
нарушение. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно норма на чл.266, ал.1 от ЗГ, която
предвижда наказание „глоба” в размер от 50 до 3000 лева, ако не подлежи на
по-тежко наказание за физическо лице, което в нарушение на този закон и на
подзаконовите актове по прилагането му транспортира дървесина и недървесни
горски продукти. Съдът намира, че същият е индивидуализирал правилно
нарушението, като съобразявайки тежестта на нарушението, е определил санкция в
размер на законоустановения минимум от 50 лева.
При преценка възражението на жалбоподателя за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно.
В тази връзка правилно административно-наказващият орган е преценил, че
настоящия случай не може да бъде преценен като маловажен, имайки предвид
тежестта на извършеното нарушение. Сочената от жалбоподателя ниска степен на
обществена опасност на деянието е отчетена още от законодателя, предвид факта,
че същото е преценено като административно наказание, при наличието на идентично
престъпление, разликата между които е именно по-ниската степен на обществена
опасност на деянието. Посоченото обстоятелство е мотивирало и наблюдаващия
прокурор да постанови отказ от образуване на досъдебно производство,
преценявайки, че извършеното следва да се квалифицира като нарушение, а не като
престъпление, именно с оглед ниската
стойност на предмета на нарушението и по-ниската обществена опасност на
деянието и дееца като цяло. При преценка на наказанието съдът съобрази и обстоятелството, че въпреки представените
от страна на жалбоподателя доказателства за влошено здравословно състояние, по
делото липсват доказателства за неговите доходи, за да се направи извод, че
така определеното наказание, макар и в своя минимален размер би се оказало непосилно
за нарушителя. В същото време от приложените по искане на жалбоподателя
наказателни постановления, предмет на разглеждане в други
административно-наказателни производства се установява, че административното
нарушение, предмет на разглеждане в настоящото производство не е изолирана
проява в поведението на жалбоподателя, доколкото предмет на останалите
наказателни постановления са нарушения на различни разпоредби на ЗГ, несвързани
с настоящото нарушение и касаещи различен вид и количество дървесина.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1,
предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №388/16.06.2015 год.
на Директора на Регионална дирекция по горите, гр.Шумен, с което на основание
чл.266, ал.1 от Закона за горите на Х.И.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***,
е наложена “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.213, ал.1,
т.2 от ЗГ, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: