РЕШЕНИЕ

 

18/12.1.2016г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На четиринадесети декември  2015 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                  Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1755/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д.Я.Д. *** срещу Наказателно постановление № 15-0869-001224/31.07.2015г. на началника на група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20.00 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185 от ЗДП, както и две наказания “глоба” в размер на по 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от по два месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 13.07.2015г. около 13,45 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Хонда ЦР В“ с ДК№ Н 1793 ВМ по ул.“Лозевско шосе“ в посока от гр.Шумен към с.Лозево. В близост до дом №7 същият предприел изпреварване на друго МПС. Същевременно отляво на посоката на движение на жалбоподателя, по банкета, се движела св.Л.Т.Г.. При предприетата маневра „изпреварване“ жалбоподателят се отклонил силно вляво, при което предната лява част на автомобила ударила свидетелката в областта на дясната ръка. Независимо от случилото се, нарушителят не спрял, а продължил в посока с.Лозево. Свидетелят Д.Д., който в този момент управлявал товарен автомобил в насрещното платно, възприел инцидента и спрял, за да окаже помощ на пострадалата, като я уведомил също, че е разпознал автомобила на жалбоподателя. Д. предоставил информация за автомобила на нарушителя на пристигналите на мястото на инцидента полицейски служители, които установили, че процесният автомобил действително е бил управляван от санкционираното лице. Същите провели разговор с жалбоподателя, който не отрекъл, че е преминал с процесния автомобил по посочената улица, както и че действително е предприел такова изпреварване. Полицейските служители констатирали също „протриване“ от лявата страна на автомобила,  която била изчистена от прах и направили съответни фотоснимки. Във връзка с тези констатации на 13.07.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е бил достатъчно внимателен и предпазлив към пешеходец и е причинил ПТП; за това, че като участник в ПТП с пострадал пешеходец не е уведомил компетентната служба на МВР, както и за това, че като участник в ПТП с пострадал пешеходец не е останал на мястото на произшествието да изчака пристигането на представител на МВР или следствието. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 31.07.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д.Д. била наложена глоба в размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на чл.116 от ЗДП, глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДП, както и глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите Б. Й. Н., М.С.М., Д.М.Д. и Л.Т.Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите Н., М. и Г.. Последната е пострадала от инцидента и непосредствено е възприела обстоятелството, че е била ударена от автомобил с висока проходимост, какъвто е и управляваният от жалбоподателя. Свидетелите Н. и М. от своя страна лично са установили, че по посочения автомобил има следи, съответстващи на механизма на произшествието. Двамата свидетелстват и за проведения с жалбоподателя разговор, в хода на който последният е направил изявления, кореспондиращи в значителна степен на приетата от съда фактическа обстановка, а именно- че е управлявал процесния автомобил по ул.“Лозевско шосе“ по времето на настъпването на произшествието,  както и че предприел маневра „изпреварване“ в този район. Двамата полицейски служители потвърждават също, че св.Д. е заявил пред тях, че е видял, че автомобилът на жалбоподателя навлиза вляво в лентата на насрещно движение и удря движещата се по банкета пешеходка. В тази насока са и предоставените от св.Д. писмени обяснения. В съдебно заседание свидетелят дава показания, некореспондиращи напълно на твърденията му пред полицейските служители и на писмените му обяснения, като заявява, че едновременно с автомобила на жалбоподателя е имало и друго МПС, което е извършвало изпреварване. Доколкото обаче св.Г. е категорична, че е имало само един изпреварващ автомобил, който я е ударил и който е бил такъв с висока проходимост, като и че същият е бил разпознат от св.Д. /видно от показанията му в съдебно заседание/, съдът намира за безспорно установено, че произшествието е било предизвикано именно от ползваното от жалбоподателя МПС, още повече, че по същото са били налични видими следи от удара. По искане на жалбоподателя по делото е разпитано като свидетел и лицето И. И. Х., който твърди, че на посочената дата е пътувал с жалбоподателя и че подобен инцидент не е възниквал. Свидетелят обаче е близък приятел на жалбоподателя, поради което по начало възниква съмнение в достоверността на дадените от него показания. Поради това и с оглед обстоятелството, че твърденията му противоречат на останалите достоверни доказателства по делото, съдът намира, че дадените от него показания не следва да бъдат кредитирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.116 от ЗДП задължава водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците. Като не е бил достатъчно внимателен към св.Г., намираща се в близост до пътното платно и като е ударил последната с част от автомобила си, жалбоподателят несъмнено не е изпълнил това свое задължение и е нарушил посочената разпоредба. Съдът намира и че наказанието е определено правилно, на основание общата разпоредба на чл.185 от ЗДП, тъй като за това нарушение не е предвидена специална санкция, а наказващият орган е счел, че в случая не са налице хипотезите на чл.179, ал.2 от ЗДП. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

 Същевременно според разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.А“ и б.“Б“ от ЗДП водачът на ППС, който е участник в ПТП при което са пострадали хора, е длъжен да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи, както и да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Безспорно е установено по делото, че въпреки удара на автомобила с пешеходката, жалбоподателят не само не е изпълнил посочените си задължения, но дори не е спрял, за да установи последиците от произшествието. С оглед особеностите на случая е било невъзможно нарушителят да не е възприел намиращата се в непосредствена близост пешеходка, както и последвалия удар. При така установеното съдът намира, че Д. действително виновно е нарушил посочените разпоредби, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с две отделни наказания по реда на  чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, предвиждащ специални санкции за водач, който  наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, какъвто е и настоящият случай.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че за второто и третото нарушение е следвало да бъде наложено едно наказание, тъй като приложимата санкционна норма е една. По силата на чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая деянията по чл.123, ал.1, т.2, б.А“ и по чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДП осъществяват съставите на две отделни административни нарушения, които не са по необходимост свързани и е напълно възможно извършването на всяко от тях поотделно. Поради това налагането на отделни наказания за тези нарушения съответства на изискванията на закона и не представлява процесуално нарушение.  Административнонаказващият орган също така правилно е издирил приложимия закон и законосъобразно е определил наказания за второто и третото нарушение над минималния размер, предвид тяхната тежест и с оглед  многобройните наказания за нарушения на ЗДП от страна на водача.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесните три нарушения не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така каквито и да било извинителни обстоятелства за извършването им, които да обусловят извода за маловажност на случая.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 15-0869-001224/31.07.2015г. на началника на група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на Д.Я.Д. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185 от ЗДП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП е наложена “глоба” в размер на 80.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, както и “глоба” в размер на 80.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.  

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: