Р Е Ш Е Н И Е

71/9.2.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1905 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 15-0869-001498/28.08.2015г. на ВНД Началник сектор към ОДМВР Шумен, с-р. Пътна полиция гр. Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП на С.Ж.Г. ЕГН ********** ***, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, както и на основание Наредба № Із – 1959 на МВР са му отнети 12 контролни точки. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание, редовно призован се явява, за него се явява и редовно упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата в останалата си част е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.08.2015г. около 13.00 часа жалбоподателят С.Ж.Г. заедно със съпругата и детето си, с управлявания от него лек автомобил марка “Рено Клио”, с рег. № Н 72 96 ВВ собственост на Г.Х.Г. ЕГН ********** отива на гости на свидетеля Н.Т.Д. в кв. „Дивдядово“. Поводът е провеждащия се на този ден събор в квартала. Жалбоподателя започва да се черпи с алкохол. Около 18.00 часа, съпругата и детето му излизат към центъра на квартала, където има батут, с цел детето да се забавлява. Когато наближава 21.00 часа, жалбоподателя решава и той да отиде на центъра, където са съпругата му и детето му. Пренебрегвайки факта, че е употребил алкохол, жалбоподателя сяда в лекия автомобил и го подкарва, към центъра на квартала. По време на движението си той блъска казан за боклук, като при удара се откача предната броня на автомобила и пада на пътя. Въпреки това жалбоподателя продължава движението си с управлявания от него автомобил, като навлиза по ул. „Фридрих Енгелс“ и там спира диагонално върху тротоара, като за малко не удря паркиран там лек автомобил. Рисковото движение на автомобила, било забелязано от граждани, които веднага сигнализирали за това униформения полицейски патрул изпратен там по охрана на провеждащия се събор. Това са свидетелите Н.О.П. и Д. С.Д., които веднага тръгнали към местото, където е бил спрял процесния автомобил и видели, че от него, от към страната на водача слиза жалбоподателя, който бил сам в автомобила. Отишли при него, представили му се и му поискали документите за самоличност. В предвид факта, че се касаело за възникнало ПТП двамата полицейски служители, докладвали на дежурния офицер, да изпрати служители по КАТ за вземане компетентно отношение по възникналия казус. На място са изпратени свидетелите П.С.П. и Н.С.Н.. Новопристигналите полицейски служители се легитимирали на жалбоподателя и след като установили самоличността му, поискали да му извършат проба за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“. Въпреки, че жалбоподателя разбрал какво точно се изисква от него, той отказал да извърши пробата, както и отказал да получи издадения му талон за медицинско изследване. С полицейските служители, жалбоподателя се държал надменно и грубо, като ги псувал и обиждал. Отказвайки да се подчини и изпълни каквото и да е полицейско разпореждане, жалбоподателя бил отведен в РУ – Шумен, където бил задържан. На следващия ден, сутринта, след като изтрезнял му бил съставен АУАН с бланкетен № 970 148. Бил му връчен и издадения преди това талон за медицинско изследване № 0377319. При получаване на АУАН няма отразени забележки. В последствие, жалбоподателят не се е възползвал от законното си право да депозира допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 15-0869-001498/28.08.2015г. на ВНД Началник сектор към ОДМВР Шумен, с-р. Пътна полиция гр. Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП на С.Ж.Г. ЕГН ********** ***, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, както и на основание Наредба № Із – 1959 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.П., на свидетелите Д.Д., Н.П. и Н.Н., първите двама свидетели при установяване на нарушението, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът на кредитира показанията на свидетелите К.Г., Х.Х. и Н.Д.. И тримата свидетели са таксиметрови шофьори и колеги на жалбоподателя и в тази връзка показанията им кореспондират със защитната теза която жалбоподателя се опитва да наложи на съда. Освен това показанията им са без всякаква конкретика и не кореспондират с показанията на останалите свидетели, както и със сведенията снети от други очевидци на случая. Свидетеля Д. говори, че е откарал жалбоподателя до „хорището“ и го е оставил, като го е помолил да заключи колата и да не се качва в нея. Говори също така, че бронята на колата е била снето и поставена в колата преди тръгването им. Видно от материалите по делото, бронята е намерена на кръстовището между бул. „Велики Преслав“ и ул. „Фридрих Енгелс“ вследствие на удара в казана намиращ се на пътя. Т.е. нещата са коренно различни и подкрепени с доказателства от това което казва свид. Д.. Освен това по процесния автомобил са констатирани ожулвания и изкривявания по автомобила, за които неизправности тримата свидетели не говорят.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Съгласно чл. 6 от ЗДвП, участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, след като е бил поканен да извърши това. Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, по време на проверката С.Ж.Г. е лъхал на алкохол, бил е във видимо нетрезво състояние, това не се отрича и от самия жалбоподател. От показанията на свидетелите П.П. и Н. Н. става ясно, че Г. не е изпълнил техните разпореждания да духа в техническото средство, като е отказал да стори това. Същият не се е възползвал и от възможността да му бъде взета кръв за химическа експертиза, като по този начин е избегнал установяване на точните стойности на алкохол в неговата кръв, което е много съществено нарушение на изискванията, въведени от ЗДвП, доколкото и самия текст е предвидил завишени санкции за това деяние. Доказа се по безспорен начин, че жалбоподателя е отказал проверка за наличие на алкохол, като този свой отказ той се опитва да обоснове с факта, че не е шофирал колата, което се оборва пък от другия събран доказателствен материал по делото. Видно от приложената към делото Справка на нарушител/водач на МПС, жалбоподателя въпреки многото регистрирани нарушения има още две предходни нарушения абсолютно аналогични на процесното и е наясно с последиците които носи за него това нарушение и се е опитал да избегне наказателната отговорност, която би следвало да понесе при съгласие за извършване на проверка.

Следва да се отбележи още веднъж, че Акт за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗАНН и ЗДвП ред и на основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в настоящото производство не бе доказано.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП, тъй като е отказал да изпълни указанията на контролните органи, а именно да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, съгласно която се налага комулативно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, каквото е и наложеното наказание.

Предвид това съдът приема, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0869-001498/28.08.2015г. на ВНД Началник сектор към ОДМВР Шумен, с-р. Пътна полиция гр. Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП на С.Ж.Г. ЕГН ********** ***, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, както и на основание Наредба № Із – 1959 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: