Р Е Ш Е Н И Е

 

357/10.6.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На тридесети май две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:  

Председател: Кр. Кръстев  

Секретар Ф. А.

като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1029 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №187927-F198903/24.03.2016г. на Директора на офис Шумен при  ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на В.И.Я. ЕГН ********** *** е наложено  административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. В  жалба си до съда жалбоподателката  моли НП да бъде отменено. Не оспорва констатираното нарушение. Счита че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. 

 Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 На 18.12.2015г. жалбоподателката В.Я., в качеството си на самоосигуряващо се лице, подала в ТД на НАП  Варна, офис Шумен Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Н-8/2005г.,  за м. октомври 2015г. Подала и заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, чрез персонален идентификационен код, за което получила разрешение на  21.12.2015г. При подаване на декларацията органите на НАП констатирали, че Декларация обр.1  за м. септември 2013г. била подадена извън  законоустановения срок указан в чл.3 ал.1 т.2 от Наредба №Н-8/2005г., а именно до 25.11.2015г.

 На 25.01.2016г. св. С.С.Е. съставила  срещу жалбоподателката АУАН  F198903 за това,  че  в качеството й самоосигуряващо се лице упражняващо свободна професия не е подала Декларация обр.1 за месец октомври 2015г. по чл.2 ал.1 от Наредбата в ТД на НАП, офис Шумен в законоустановения срок, а именно до 25 число на месеца , следващ месеца, за който се отнасят данните, с което  е осъществила състава на  чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н – 8/2005г. на МФ. При предявяването му жалбоподателката е отразила, че възразява без да конкретизира възраженията си. В законоустановения срок не е депозирала писмени възражения. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.355 ал.2 от КСО на В.И.Я. е наложено  административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. НП й е връчено лично на 08.04.2016г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.С.Е.. В с.з. свид. Е. потвърждава констатациите, отразени в АУАН и обстоятелството, че същият е съставен на базата на констатация при подаване на декларацията, при което е било установено, че същата не е била подадена в законоустановения срок.

При така установената фактическа  обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. 

Производството е от административно наказателен   характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице виновно.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателката  е ангажирана на основание чл.355 ал.2, във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, във вр. с чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирани от наказващия орган по чл.355, ал. 2 от КСО, предвиждащ санкция за всякакви нарушения на чл. 5, ал. 4 от Кодекса. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 т.1 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите",  и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5, ал.6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят със специална Наредба. В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а именно  Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 от Наредбата. Следователно задължението за подаване на декларацията образец № 1 за м. октомври 2015г. следвало да се изпълни до 25.11.2015г., включително. Като не е сторила това, жалбоподателката е нарушила посочените в АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие  в рамките на законово определения срок, то на практика вече  на 26.11.2015г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава  на нарушението от обективна страна.

За да бъде ангажирана административно – наказателната  отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете  форми – умисъл и  непредпазливост. При последната  деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. В конкретната ситуация не се доказва, че жалбоподателката съзнателно не е подала Декларация Обр.1 в срок, т.е. същата не е действала умишлено. Съдът намира, че деянието е извършено по непредпазливост. В жалбата Е. излага, че нарушението е било извършено поради обстоятелство, че ангажирано от нея лице да подава декларациите онлайн, не го направило. В тази връзка е предприела действия и е получила разрешение за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, чрез персонален идентификационен код. Обстоятелството, че жалбоподателката е разбрала инцидентно за неподадените в срок декларации, във връзка с ползване на медицинска помощ, и по този повод се е явила в ТД на НАП, офис Шумен, се установява и от показанията на св. С.Е..

Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателката, че  в конкретния случай се касае за маловажен случай на административно нарушение. Настоящият състав счита, че при издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа  на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства относно причините и условията, способствали извършеното нарушение. Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения:

Действително обществените отношения, които са предмет на регулиране от  КСО са  важни, тъй като се касаят осигурителното законодателство. Но също така  следва да се преценява  и конкретното нарушението, което се санкционира, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината, както и причините способствали за извършването му. В настоящия случай съдът преценявайки  конкретната  фактическа обстановка счита, че извършеното е инцидентна проява в дейността на нарушителя. По делото няма данни на лицето да са били налагани административни наказания за нарушения на КСО, поради което следва да се приеме, че се касае за първо нарушение. В случая  декларацията не е била подадена след осъществяване на определени действия от страна на органите на НАП по установяване нарушението и откриване нарушителя. Напротив нарушението е установено, когато задълженото лице е осъществило, макар и със забава, задължението си. Само е предприело действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. Нарушението е от възможно най - лекия вид - неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението. Касае се за първо нарушение, поради което  е налице и  изключително ниска степен на обществена опасност на нарушителя.  

Като не е обсъдил тези  характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление.  Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28  от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата  на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита  нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №187927-F198903/24.03.2016г. на Директора на офис Шумен при  ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на В.И.Я. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: