Р Е Ш Е Н И Е
343/6.6.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На първи юни през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1041 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №16-0869-000116/09.02.2016 год. на Началник група към ОД на МВР
Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Г.Г.П., с ЕГН**********,*** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 120 /сто и двадесет/
лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В
съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея
основания.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да
бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за
това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г.Г.П. на 21.01.2016 год. около 13.00
часа управлявал лек автомобил Пежо 207, с рег.№ Н4241ВМ, собственост на Р.Г.П.,
с ЕГН**********, като се движел в гр.Шумен по бул.“Велики Преслав“ в посока
кв.Дивдядово. Пътната настилка била мокра и заснежена. В района след Винпром
„Домейн Бяр“ водачът изгубил управлението на автомобила, излизал вдясно от пътя
по посока на движението си и се качил върху еластична ограда /мантинела/, като
по този начин причинил ПТП. Вследствие причиненото ПТП били нанесени имуществени
щети по управлявания от жалбоподателя автомобил, както и по самата мантинела. Местопроизшествието
било посетено от свидетелите И.Ц.К. и Г.С.Д.. На жалбоподателя бил съставен Протокол
за ПТП №1610565/21.01.2016 год. и Акт за установяване на административно
нарушение №116 от 21.01.2016 год., с бланкетен номер 276473. Актосъставителят е посочил, че с горното
деяние от страна на П. е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Актът е
подписан от нарушителя, като е посочил под формата на възражения ,че пътят е
бил в коловози, които са подхвърлили автомобила. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал и допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №16-0869-000116/09.02.2016 год. на Началник група към ОД на МВР
Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Г.Г.П., с ЕГН**********,*** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 120 /сто и двадесет/
лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Ц.К. и на свидетеля Г.С.Д., както
и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а когато възникне
опасност за движението водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат.
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че движейки се по бул.“Велики Преслав“ в посока от гр.Шумен към
кв.Дивдядово при наличие на мокра и заснежена пътна настилка жалбоподателят не
е съобразил скоростта си на движение с пътните условия, поради което е изгубил
контрол над управлявания автомобил и се е качил на поставената в дясно
еластична ограда /мантинела/. В подкрепа на това обстоятелство е съставения
протокол за ПТП, в който подробно са отразени данните за атмосферните условия,
състоянието на пътя, щетите на автомобила и на самата мантинела. В тази насока
са и показанията на свидетелите К. и Д., разпитани в съдебно заседание, които
непосредствено след случилото се са възприели автомобила и са преки очевидци на
състоянието му и неговото местоположение непосредствено след причиненото ПТП,
както и на състоянието на пътната настилка към този момент.
Съдът намира, че по делото се изяснява по
безспорен начин и авторството на деянието. Разпитани в съдебно заседание
свидетелите И. и Д. заявяват, че при срещата си с жалбоподателя той не е
отрекъл, че е управлявал посочения автомобил. А този факт не се оспорва и от
самия жалбоподател.
Ето защо, поради изложеното, съдът намира, че
жалбоподателят действително не е
изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, с
което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото
административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП
предвижда наказание “глоба” в размер от 100 до 200 лева за водач, който поради
движение с несъобразена скорост
причини пътнотранспортно
произшествие. Съдът намира, че по отношение на това деяние
административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП.
В същото време обаче съдът счита, че
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.
Въпреки, че е наложил наказание в размер над минимума, посочен в закона не е
изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради
които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени
тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което
не е било сторено. Представянето на справка за нарушител от региона и то едва в
настоящото производство по обжалване на наказателното постановление не санира
неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на
административно-наказващия орган. В тази връзка съдът като взе в предвид
липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за
справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до
минималния, предвиден в закона размер, а именно 100 /сто/ лева.
С оглед на гореизложеното съдът счете за
справедливо наказателното постановление да
бъде изменено, като наложеното на жалбоподателя административно наказание бъде
намалено в размер на законоустановения минимум.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №16-0869-000116/09.02.2016
год. на Началник група към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което
на Г.Г.П., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 120 /сто и двадесет/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“
от 120 /сто и двадесет/ на 100 /сто/ лева
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: