Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1044/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П.К.П. *** срещу Наказателно постановление № 16-0869-000522/28.03.2016г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.174, ал.1 от ЗДП. Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 01.01.2016г. около 02,15 часа, след като употребил алкохол, жалбоподателят управлявал по улиците на гр.Шумен лек автомобил марка “БМВ 320 И” с ДК № Н 9839 ВК. В района на пл.“България“ в гр.Шумен същият претърпял ПТП, но не уведомил за това компетентните органи и се опитал да напусне местопроизшествието. Това обстоятелство било забелязано от служители на „3S СОТ“ ООД, които подали съответен сигнал. Междувременно жалбоподателят отпътувал по бул.“Велики Преслав“ в посока кв.“Дивдядово“, като бил теглен от друг автомобил. Пристигналите на мястото на инцидента служители на сектор „Пътна полиция“ били насочени от свидетели за посоката, в която се е отправил жалбоподателя и успели да го настигнат на посочения булевард в близост до бензиностанция „Ал и Ко“. Същите поискали да изпробват жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство, но той отказал да бъде изпробван. Бил му издаден талон за изпращане на медицинско изследване и П. се явил своевременно за даване на кръвна проба. Била изготвена химическа експертиза, от която било установено наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя в размер на 0,79 промила. Въз основа тези констатации на 25.01.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че на мястото на проверката е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 28.03.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на П.П. била наложена глоба в размер на 750,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: на първо място от разпита на свидетелите Ф.С.А., И.Х.Д., К.К.В. и Г.К.Н.. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени. При така установеното за съда не съществуват основания да не кредитира показанията на посочените свидетели и счита същите за достоверни и правдиви. Обстановката е изяснена и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Данни за поведението на жалбоподателя преди спирането му за проверка се съдържат в показанията на св.Н., както и в писмените обяснения на лицето А.А., приобщени и ценени като писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП забранява на водачите на ППС да управляват такова под въздействие на алкохол. Безспорно е установено по делото, че на процесната дата жалбоподателят се е намирал в лек автомобил, теглен от друг такъв по улиците на гр.Шумен, след употреба на алкохол. Съдът счита за установено също, че концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя е била над 0,5 на хиляда, а имено- 0.79 промила, тъй като това обстоятелство е било изяснено по надлежния за това ред. При това положение възниква необходимост да се прецени дали деянието на П. представлява управляване на моторно превозно средство. Според константната съдебна практика в понятието „управление“ се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите за управление на моторните превозни средства, независимо дали превозното средство е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици ( Решение № 233/76г. на III н.о. и др.). В случая управление на МПС би било налице, ако автомобилът на жалбоподателя е бил теглен с т.нар. мека връзка, тъй като в този случай би било необходимо най-малкото боравене с волана и спирачките. Процесуалният представител на жалбоподателя обаче твърди, че жалбоподателят се е намирал в автомобил, който е бил теглен с твърда връзка. Общоизвестно е, че в този случай скоростта и направлението на движение на тегления автомобил се определят изцяло от теглещия, при което боравене с механизмите или приборите на тегленото МПС

в посочения смисъл не само не е необходимо, но е и невъзможно. В подкрепа на твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя не са събрани каквито и да било доказателства. Липсват обаче и такива, които да ги опровергават. В административнонаказателното производство тежестта на доказване е възложена на наказващия орган, който при тези обстоятелства е следвало да установи по какъв начин се е осъществявало тегленето на автомобила на жалбоподателя, да прецени представлявало ли е поведението на лицето в този момент управление на МПС, както и да представи съответни доказателства. Такива обаче не са били представени. Единственият известен на съда свидетел на установяване на нарушението- св.В., няма конкретни спомени и не може да посочи по какъв начин е бил теглен автомобила на санкционираното лице. При това положение обжалваното наказателно постановление се явява недоказано, тъй като не е установено по несъмнен начин, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал МПС под въздействието на алкохол. Действително, налице са данни, че преди проверката жалбоподателят е причинил ПТП, както и че към този момент е бил употребил алкохол. Данни в тази насока обаче се съдържат основно в писмените обяснения на А.А., които нямат качеството на свидетелски показания, като лицето, което ги е съставило, не е било застрашено от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Поради това обясненията могат да се разглеждат само като индиция за верността на твърденията на определен свидетел, но не се ползват с достатъчна достоверност, за да допринесат за фактическите изводи на съда. От най-съществено значение в тази насока е обстоятелството, че извършването на процесното нарушение се свързва с наличието на алкохол в кръвта на нарушителя над определено количество. Липсват данни каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя в момента, когато е причинил ПТП, а и наказващият орган е приел, че нарушението е извършено по-късно и на друго място. При това положение данните, че жалбоподателят е управлявал автомобил под влияние на алкохол преди проверката се явяват без правно значение.

Предвид изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление се явява недоказано и необосновано и като такова следва да бъде отменено изцяло. Съдът намира за необходимо да посочи обаче, че не е налице накърняване на процесуалните права на жалбоподателя, въпреки че не е бил извършен повторен анализ на кръвната му проба. В Решение №215/11г. на ВКС, III н.о. се приема изрично, че действително извършителят не е могъл да се възползва от възможността по чл.20, ал.3 от Наредбата, поради това, че към момента на предявяването на обвинението е бил изтекъл визираният в цитираната норма срок, но това обстоятелство не е от съществено значение, щом е спазена очертаната в Наредбата последователност на взимане, съхраняване, изпращане на пробите до съответната лаборатория, както и редът и методологията на самото изследван. Щом този ред е спазен, съмнение в правилността на крайния извод на химическото изследване не може да има.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 16-0869-000522/28.03.2016г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, като с което на П.К.П. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.174, ал.1 от ЗДП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750,00 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС” за седем месеца, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: