Р Е Ш Е Н И Е

419/13.7.2016г. , Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор: С.Александрова

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД №1045 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от НПК.

От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на П.Г.З., с ЕГН********** *** - обвиняем по досъдебно производство №1434/2014 год. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано първоначално за престъпление по чл.343, ал.3, б.”а” от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като за посоченото деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода” от една до пет години, извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието няма невъзстановени имуществени щети.

В съдебно заседание представителят на ШРП предлага на обвиняемия да бъде наложено наказание „глоба” в размер около средния, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от около 9 месеца.

В съдебно заседание, обвиняемото лице, редовно призовано, не се явява лично. Не се явява и назначения му в хода на досъдебното производство служебен защитник – адв.К.А. от ШАК.

От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство №1434/2014 по описа на РУ на МВР - гр.Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Обвиняемият П.Г.З. бил правоспособен водач на МПС. През месец декември 2014 год. работел като търговски представител към „Теком“ АД, гр.София и в това си качество ползвал служебен автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с рег.№СА4494АС.

В сутрешните часове на 15.12.2014 год. около 09.15 часа управлявал посочения по-горе автомобил като се движел по ул.“Цар Освободител“ в гр.Шумен, в посока от кафе „Лаваца“ към Новата поликлиника. Времето било ясно, видимостта – добра, а пътното платно било влажно и без неравности. З. възнамерявал да осъществи маневра завой надясно по ул.“П.Волов“ в посока пл.“Кристал“. При достигане до кръстовището с посочената улица, където имало поставен пътен знак Б2 /“Спри! Осигури предимство!“/, обвиняемият преустановил движението на автомобила, за да изчака преминаването на движещите се по ул.“П.Волов“ автомобили. В това време пострадалата Н. Й. У. се намирала на тротоара до „Деу център“ и възнамерявала да пресече ул.“П.Волов по обособената пешеходна пътека в посока от запад на изток.

З. забелязал пострадалата, но вниманието му било фокусирано предимно върху ул.“П.Волов“, с оглед движещите се по нея автомобили. Видял, че по посочената улица се приближава таксиметров автомобил, но преценил, че последният е на достатъчно разстояние и може да завие наляво, без да затрудни движението на автомобила с предимство и предприел посочената маневра.

Междувременно У. вече била започнала да пресича със спокоен ход обозначената и маркирана пешеходна пътека. Обвиняемият късно възприел пострадалата, която в този момент се намирала върху втората половина на пешеходната пътека, на около 1.5 метра от края на левия тротоар. З. употребил аварийно спирачки, но не успял да спре своевременно и с предната лява част на автомобила ударил пешеходката, която паднала на пътното платно, след което предната лява гума на автомобилът преминала през глезена на левия й крак.

След станалото ПТП обвиняемият слязъл от автомобила и вдигнал пострадалата от пътното платно. Съпроводил я до левия тротоар на ул.“П.Волов“, където я оставил и въпреки оплакванията от нейна страна, че изпитва болки в областта на левия крак, се качил в превозното средство и продължил движението си. Малко по-късно на мястото на инцидента дошъл свидетелят Иван Владимиров Венков, който разговарял с пострадалата и след като разбрал какво се е случило позвънил на телефон 112, за да повика помощ. На место пристигнала линейка, която откарала У. в МБАЛ-Шумен.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-автотехническа експертиза, която дава заключение, че скоростта на движение на управлявания от обвиняемия лек автомобил към момента на ПТП-то е била 4.93 км/ч., че пострадалата не се е намирала в опасната зона на спиране на автомобила и водачът е имал възможност да предотврати удара при своевременна употреба на спирачките. Според вещото лице причините за ПТП-то се коренят в поведението на водача, който е отклонил вниманието си и не е пропуснал пешеходеца да пресече пешеходната пътека.

Видно от изготвената в досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза по писмени данни №25/2016 год. на пострадалата са били причинени следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на двата пищяла на лявата подбедрица в долната им трета с разместване на фрагментите, които са й причинили трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от един месец – средно 7-8 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Посочените травматични увреждания покриват критерия за средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

В хода на досъдебното производство е изготвена и химическа експертиза, която дава заключение, че в кръвната проба на пострадалата не е открито наличие на етилов алкохол или упойващи вещества.

В хода на съдебното производство от страна на обвиняемия не бяха ангажирани доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка. Същата се потвърждава от всички събрани и приобщени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от назначените и изготвени в хода на досъдебното производство експертизи.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си, обвиняемият П.Г.З., с ЕГН********** на 15.12.2014 год. около 09.15 часа на пешеходна пътека в гр.Шумен, при управление на МПС - лек автомобил марка “Ситроен Берлинго” с ДК№ СА 4494 АС нарушил правилата за движение по пътищата - чл.119, ал.1 от ЗДвП, задължаваща водачите на нерелсово пътно превозно средство при приближаване на пешеходна пътека да пропуснат преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат и чл.119, ал.4 от ЗДвП, задължаваща водачите на завиващи пътни превозни средства да пропуснат пешеходците и по непредпазливост причинил на Н. Й. У. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на двата пищяла на лявата подбедрица в долната им трета с разместване на фрагментите, довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече от един месец или за около 7-8 месеца, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343, ал.3, б.”а” от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено с вина под формата на непредпазливост /небрежност/, доколкото деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици като резултат от своето поведение, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на П.Г.З., а именно:

-за престъпление по чл.343, ал.3, б.”а” от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, което е непредпазливо престъпление към дата на извършване на деянието се е предвиждало наказание “лишаване от свобода” за срок от една до пет години. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че след извършване на деянието е последвало изменение в разпоредбата на чл.343, ал.3, б.“а“ от НК /ДВ бр.74 от 26.09.2015 год., съгласно което е въведен по-висок размер на горната граница на предвиденото наказание, като същото е завишено от пет на шест години. В същото време обаче в настоящия случай, при преценка на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК следва да бъде приложена и съобразена разпоредбата, действала към момента на извършване на деянието, доколкото същата се явява по-благоприятна за дееца по смисъла на чл.2, ал.2 от НК.

-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.

-с деянието не са причинени имуществени вреди.

-не са налице визираните в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК отрицателни предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК.

Съдът при преценка на деянието съобрази обстоятелството, че обвиняемият е бил наказан с влязло в сила наказателно постановление №14-0869-001523/05.01.2015 год. В тази връзка видно материалите по делото и по-конкретно приложеното по същото наказателно постановление №14-0869-001523/05.01.2015 год. се установява, че със същото на З. са наложени четири административни наказания за деяния по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.2, б.“г“ от ЗДвП. С оглед на изложеното се налага извода, че не е налице идентичност между деянието, предмет на настоящото производство и деянията, предмет на развилото се административно-наказателно производство. В този смисъл е и Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015 год. на ОСНК по тълкувателно дело №3/2015 год.

При преценка на деянието съдът констатира, че от изложената и приета за установена фактическа обстановка се доказва по безспорен начин, че обвиняемият не е останал на местопроизшествието, не е оказал помощ на пострадалата, независимо, че въпреки нейната воля я е изместил от пътното платно до тротоара и е напуснал местопроизшествието. В подкрепа на този извод е приложения като доказателство по делото пътен лист /намиращ се на л.75 от ДП №1434/2014 год. по описа на РУ на МВР-Шумен/, от който се установява, че нарушителят е престоял на местопроизшествието около 1 мин. и 21 сек., след което е потеглил и не се е завърнал отново. Липсват данни и след установяване на деянието да е предприел каквито и да е мерки за оказване на последваща помощ на пострадалата или проява на някакъв интерес към нейното състояние и лечение. В този смисъл с оглед на изложеното се налага извода, че деецът е избягал от местопроизшествието, което представлява също квалифициращ признак на деянието по смисъла на чл.343, ал.3 от НК. В същото време обаче, доколкото както бе посочено по-горе деецът е бил наказан за това деяние, изразяващо се в напускане на местопроизшествието по смисъла вложен в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ и „в“ от ЗДвП с влязло в сила наказателно постановление, е налице пречка за същото деяние да бъде реализирана и наказателната отговорност на дееца. В този смисъл правилно при повдигане на обвинението на лицето в същото не е бил включен квалифициращия признак „бягство от местопроизшествието“.

При определяне на наказанието, съдът отчете ниската степен на обществена опасност на дееца и добрите характеристични данни за личността му – висше образование, чисто съдебно минало и липса на данни за други противообществени прояви. В същото време обаче съдът намира, че следва да бъде отчетена сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, което е и причина законодателят значително да завиши размера на предвиденото наказание за този вид престъпления. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът намира и обстоятелството, че след деянието деецът не се е интересувал от пострадалата и нейното състояние и не й е оказал каквато и да е помощ. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че е справедливо и съответно на извършеното на З. да бъде наложено наказание в размер над минимума, но под средния, предвид в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба” в размер на 2000 лева. С оглед разпоредбата на чл.343г от НК на същия следва да бъде наложено и наказание “лишаване от право на управление на МПС” за срок, който съдът счита, че ще бъде достатъчен, за да изпълни целите на наказанието, а именно девет месеца. При преценка срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ съдът съобрази обстоятелството, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона на обвиняемия в последните години са били налагани и други административни наказания за различни нарушения на ЗДвП, което говори за една по-висока степен на обществена опасност на дееца като водач на МПС.

Съдът счита, че наказание в посочения по-горе размер ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия и ще постигне целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Предвид гореизложеното и на основание чл.414г, ал.4, т.1 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА П.Г.З., с ЕГН**********, роден на *** год. в гр.София, с постоянен адрес ***, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, работещ ЗА ВИНОВЕН в това, че на 15.12.2014 год. около 09.15 часа на пешеходна пътека в гр.Шумен, при управление на МПС - лек автомобил марка “Ситроен Берлинго” с ДК№ СА 4494 АС нарушил правилата за движение по пътищата - чл.119, ал.1 от ЗДвП, задължаваща водачите на нерелсово пътно превозно средство при приближаване на пешеходна пътека да пропуснат преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат и чл.119, ал.4 от ЗДвП, задължаваща водачите на завиващи пътни превозни средства да пропуснат пешеходците и по непредпазливост причинил на Н. Й. У. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на двата пищяла на лявата подбедрица в долната им трета с разместване на фрагментите, довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече от един месец или за около 7-8 месеца – престъпление по чл.343, ал.3, б.”а” от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

На основание чл.78а, ал.4 от НК, във вр. с чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7 от НК, лишава П.Г.З., с ЕГН********** от право да управлява МПС за срок от девет месеца.

Осъжда П.Г.З., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата сумата от 274.90 /двеста седемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ лева, представляваща направени деловодни разноски, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.111 от НПК вещественото доказателство по делото – 1 брой дамски чифт ботуши – велурени, кафяви на цвят следва да бъде върнато на пострадалата Н. Й. У..

Решението подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :