Р Е Ш Е Н И Е
301/18.5.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
осемнадесети май
през две хиляди и шестнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Ст. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 1060 по
описа на ШРС за 2016г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №
46-0000027 от 08.03.2016г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр.Шумен, с което на Д.И.В., ЕГН
********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 1 500
/хиляда и петстотин/ лева на основание чл.93а, ал.17, т.1 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл.15, § 7, б.а, т.i от Регламент
/ЕИО/ 3821/85, във вр. чл.78, ал.1, т.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това
в жалбата.
В
съдебно заседание жалбоподателя
не се явява лично и не
изпраща упълномощен представител.
За Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр.Шумен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Д.И.В. на 09.02.2016г. управлявал товарен автомобил - влекач “МАН ТГА 8430”,
кат. № 3, с ДК № ТХ 0761 ХР, в
композиция с прикачено полуремарке „Кроне СДР 27“, кат. № 04, с ДК № ТХ 9625 ЕХ,
двете собственост на “Дивния М” ЕООД, ЕИК 201900848, като с посочения товарен
автомобил бил извършван обществен превоз на товари – млечни продукти от
гр.Шумен за гр.Варна. Около 12.00 часа на главен път І-7, км.119+737, извън
населено място – на околовръстния път на гр.Шумен, в близост до пречиствателната
станция, водачът бил спрян за проверка от служители при ОО “Автомобилна
администрация” – гр.Шумен. Било
установено, че товарният автомобил извършва превоз, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ №
561/2006г. и влекачът
е оборудван с аналогов тахограф „Siemens
VDO“, модел 1324-51, сер.
№ 01982273. При поискване
от инспекторите от ОО “Автомобилна администрация” – гр.Шумен да представи съответните
документи, В.
не представил тахографски лист за текущия ден и тахографски листи за
предходните 28 дни или документ за дейността си. За констатираното нарушение бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 215733 от 09.02.2016г.,
в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата
на чл.15, § 7, б.а, т.i от Регламент /ЕИО/ 3821/85, във вр. чл.78, ал.1, т.2 от
Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/. Актът е бил съставен в присъствието на
нарушителя,
който бил надлежно предявен и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление
№ № 46-0000027 от 08.03.2016г. на Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр.Шумен, с което на Д.И.В., ЕГН **********
*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл.93а, ал.17, т.1 от Закон за автомобилните
превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл.15, § 7, б.а, т.i от Регламент /ЕИО/
3821/85, във вр. чл.78, ал.1, т.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Л.К. и свидетелят С.Х.С. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите К.К. и С.С. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и
логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на
чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби
на ЗАвт.П по смисъла на този закон „Обществен
превоз“ е
превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо
или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки
срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства,
включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби
на ЗАвт.П
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че по време на извършване на проверката с управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил – влекач, снабден
с аналогов тахограф „Siemens VDO“, модел
1324-51, сер.
№ 01982273 е бил извършван обществен превоз
на товари от гр.Шумен за гр.Варна, като са били превозвани млечни продукти. По
делото не се оспорва от страните обстоятелството, че с посочения товарен
автомобил жалбоподателят В. е извършвал обществен превоз на товари –
млечни продукти и не е представил на
контролните органи тахографски
лист за текущия ден и тахографски листи за предходните 28 дни или документ за
дейността си.
Съгласно чл.
15, § 7, б.“а“, т.i
от Регламент 3821/85, когато водачът управлява превозно средство, снабдено
със записващо оборудване в съответствие с приложение I, водачът трябва да
представи при всяко поискване на инспектора в съответствие с точка i
регистрационните листове за текущата седмица и тези, използвани от водача през
предходните 28 дни. В случая се касае за водач, попадащ в обхвата на
горепосочената разпоредба. Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че доколкото
е встъпил на работа едва на 08.02.2016г. и не знаел към момента на проверката
кой е управлявал ППС, както и тъй като не е собственик на ППС не носи
отговорност по отношение на него като водач, доколкото разпоредбата на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвП изрично
предвижда, че при извършване на превози от пътни превозни средства, които имат
допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи обществен превоз
за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕИО) №
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт.
От обективна страна безспорно е установено,
че жалбоподателят като водач на специален товарен автомобил - влекач “МАН
ТГА 8430”, кат. № 3, с ДК № ТХ 0761 ХР, в
композиция с прикачено полуремарке „Кроне СДР 27“, кат. № 04, с ДК № ТХ 9625 ЕХ, оборудван с аналогов тахограф не е
представил тахографските листа от предходните 28 дни или удостоверение за
дейности. От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като
жалбоподателят като водач на МПС, оборудвано с аналогов тахограф е бил длъжен
да знае правилата за работа с аналогови тахографи и да съобрази закона,
изискващ представянето им за посоченият период или удостоверение за дейности.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че
жалбоподателят като не е представил тахографските листа от предходните 28 дни или удостоверение за дейности е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.15, § 7, б.а, т.i от Регламент /ЕИО/ 3821/85, във вр. чл.78,
ал.1, т.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение
санкционна разпоредба, а именно чл.93в, ал.17, т.2 от ЗАвтП, „Водач, който при проверка от контролните
органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление,
прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28
календарни дни-тахографски листа се наказва с глоба 1500 лв.“. Административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера
на посочената разпоредба, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил
минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган
възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил
посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.
Настоящият
съдебен
състав намира, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение при
съставянето на акта за установяване на административното нарушение, а именно,
че в същият
е посочен само един свидетел, като не е ясно свидетел на извършването или установяване на извършеното
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите които са присъствали при
извършването или установяването на нарушението. Неправилно е тълкуването в
жалбата, че по силата на чл.43,
ал.1 от ЗАНН се изисква акта да е съставен в присъствието на повече от един
свидетел. Цитираната норма изисква акта да бъде подписан от поне един свидетел,
но не поставя никакви изисквания към броя на свидетелите при съставянето му. В
случая актът е съставен от лице, което лично е извършило проверката и е
установило нарушението, в присъствието на нарушителя и на свидетел-очевидец на установяване на
нарушението, както изисква разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, поради което не е допуснато нарушение на процедурата по
неговото съставяне. Не
представлява съществено процесуално нарушение и непосочването на всички лични
данни на свидетеля, доколкото това не е довело до затруднения при неговото
идентифициране.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите
на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението също
така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере какво нарушение му е вменено. От съдържанието на наказателното постановление става
ясно, че на жалбоподателя е наложена санкция в размер на 1 500 лв., като
срещу сумата е изписана както санкционна разпоредба, а именно чл.93в, ал.17,
т.2, така и нормативния акт – ЗАвтП.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на жалбоподотеля, че наказателното постановление следва да бъде
отменено поради липса на мотиви от страна на административно-наказващият орган
за неприлагане на чл.28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган
има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на
чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да не
издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя.
Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира
преценката си, че нарушението не представлява маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл.28
от ЗАНН като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното
постановление. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен.
Още повече, съобразно текста на Тълкувателно решение № 1/12. 12.
2007г. на ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за
неприложението на чл.28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали
административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата,
т.е. преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление
от гледище на нормата на чл.28 от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в
смисъл дали има или няма мотиви за неприложението на текста.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити,
а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от
ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46-0000027 от 08.03.2016г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр.Шумен, с което на Д.И.В., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.93а, ал.17, т.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл.15, § 7, б.а, т.i от Регламент /ЕИО/ 3821/85, във вр. чл.78, ал.1, т.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: