Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1063/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Х.Е.И. *** срещу Наказателно постановление №46-0000053/21.03.2016г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на лицето била наложена глоба в размер на 50,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.181, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, както и глоба в размер на 1500 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени на материалния и процесуалния закон, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят е водач на лек таксиметров автомобил. На 06.03.2016г. същият престоявал на таксиметрова стоянка, намираща се на кръстовището на ул.“Съединение“ и ул.“Адам Мицкевич“ в гр.Шумен, с лек таксиметров автомобил „Шевролет Авео“с ДК№ Н 4338 ВВ, с открита табела „Такси”, без табела „Не работи” и с включен ЕТАФП. Около 09,55 часа на посочената дата на същия била извършена проверка от служители на ОО „АА”-гр.Шумен, които установили, че автомобилът не е бил представен своевременно на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. По отношение същия било налично единствено Удостоверение за технически преглед от 19.08.2015г., валидно до 19.02.2016г., но не и такова, валидно към датата на проверката. От водача било поискано за проверка разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, но същият представил Разрешение №141/08.12.2011г. със срок на валидност- до 05.03.2016г. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че престоява на таксиметрова стоянка с цел наемане на пътници с таксиметров автомобил, който не е представен на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, както и за това, че водачът не може да представи валидно разрешение за извършване на таксиметрови превози, издадено от Община Шумен. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 21.03.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Х.И. била наложена глоба в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.147, ал.3, т.2 от ЗДП, както и глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Ц.Ю.В. и И.С.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По силата на чл.147, ал.1 от ЗДП регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Изискванията на посочената норма са конкретизирани с разпоредбата на чл.147, ал.3, т.2 от ЗДП, според която автобусите и таксиметровите автомобили подлежат на преглед за проверка на техническата им изправност на всеки 6 месеца. Същевременно разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДП предвижда наказание за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Свидетелите В. и С. са установили, че процесният автомобил не е бил представен своевременно за извършване на технически преглед- обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на санкционраното лице. Основателно наказващият орган в писменото си становище изтъква значимостта на изпълнението на задължението за своевременно представяне на таксиметровите автомобили на технически преглед, с оглед безопасността на гражданите, ползващи таксиметрови услуги. Макар и безспорно да е установено наличието на административно нарушение, изразяващо се в несвоевременно представяне на лек таксиметров автомобил за извършване на преглед за проверка на неговата изправност обаче, съдът констатира, че наказващият орган не е издирил правилно субекта на нарушението. Както беше посочено по-горе, санкция за нарушение от този вид е предвидена за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Жалбоподателят обаче не е собственик на процесния автомобил. В самото наказателно постановление е посочено, че автомобилът е собственост на лицето Е.И.Х.. При това положение административнонаказателната отговорност е следвало да бъде насочена към посоченото лице, а не към жалбоподателя, който не се явява собственик на превозното средство и не носи отговорност за нарушения от вида на процесното. Същият би могло да бъде санкциониран по реда на чл.181, т.1 от ЗДП само ако се явява длъжностно лице по смисъла на цитираната норма. В наказателното постановление обаче не се твърди същият да има това качество. Следва да се отбележи, че в настоящото производство доказателствената тежест е възложена на административнонаказващия орган, който е следвало да установи и докаже длъжностното качество на жалбоподателя, ако такова е налице. При липсата както на твърдения, така и на доказателства в тази насока следва да се приеме, че административнонаказателната отговорност неправилно е насочена към жалбоподателя, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му част като необосновано и недоказано. Следва да се отбележи също, че дори и жалбоподателят да се явява длъжностно лице по смисъла на чл.181, т.1 от ЗДП, наказателното постановление в тази му част не би могло да бъде потвърдено, тъй като в него не е посочено в какво точно качество е санкционирано лицето и това несъмнено е накърнило правото му на защита.

С обжалваното наказателно постановление на санкционираното лице е наложено и наказание за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34/99г. Посочената разпоредба задължава водачите на таксиметров автомобил при управление на такъв да носят разрешението за извършване на таксиметров превоз. В процесния случай жалбоподателят е представил разрешение, но с изтекъл срок на валидност. След изтичането на срока на валидност разрешението не е годно да породи правни последици и представянето му следва да се приравни на липса на изискуемото от наредбата разрешение. При това положение съдът намира, че водачът действително не е имал валидно разрешение за извършване на таксиметрови превози. По този начин същият е извършил административно нарушение, което по начало подлежи на санкция по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, предвиждащ специално наказание за водач на МПС, който извършва обществен превоз на пътници, без редовно издадено разрешение. Съдът намира и че правилно административнонаказателната отговорност е насочена към жалбоподателя. Действително, същият няма качеството „превозвач” по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвП, а според чл.24, ал.2 от Наредба №34 разрешението се издава от кмета на общината на превозвача, който има задължение да подаде съответните за това документи. При това положение жалбоподателят не е имал правна възможност да се снабди лично с валидно разрешение, а е следвало такова да му бъде предоставено от превозвача-„Д. Авто“ ООД-гр.Шумен. Съдът намира обаче, че както превозвача, така и водача, извършващ таксиметров превоз по реда на чл.3, ал.2 от Наредбата, са натоварени със задължението да извършват таксиметрови превози само с издадено от кмета на общината разрешение за таксиметров превоз на пътници. След като разрешението е било с изтекъл срок на валидност и ново такова все още не е било предоставено на жалбоподателя, макар и не по негова вина, същият е следвало да се въздържа от извършването на таксиметрови превози.

Независимо от изложеното обаче съдът намира, че в случая са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Срокът на валидност на разрешението, с което е разполагал жалбоподателят, е изтекъл едва предишния ден, т.е. денят на проверката е бил първият, в който водачът не е разполагал с валидно разрешение. От показанията на актосъставителя е видно, че жалбоподателят по начало е съвестен и не е допускал нарушения, както и че едва при проверката е установил, че срокът на валидност на разрешението е изтекъл. Видно е, че се касае за инцидентна проява в дейността на жалбоподателя, допусната по невнимание, а не умишлено, поради което същата се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Като отчете и обстоятелството, че валидно разрешение е било издадено само няколко дни след установяването на нарушението, съдът намира, че последното се явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган е следвало да отчете това обстоятелство и само да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание, без да санкционира лицето. Като не е направил това наказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което на това основание подлежи на отмяна и в тази си част.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

Отменя изцяло Наказателно постановление №46-0000053/21.03.2016г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на Х.Е.И. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.181, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, както и глоба в размер на 1500 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: