Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1133/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Асансьори-Шумен” ООД-гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 189251-F194967/07.04.2016г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на търговеца било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.355, ал.1 от КСО. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но изтъква, че неизпълнението се дължи на неумишлен пропуск, както и че същото е отстранено по собствени подбуди.

В открито съдебно заседание дружеството изпраща представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Макар и крайно лаконична, същата съдържа данни за съда, до който се подава, както и за наказателното постановление, от което санкционираното лице е останало недоволно, при което следва да се счете за годна да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Във връзка с осъществяваната от него дейност дружеството-жалбоподател ангажирало служители, които подлежали на осигуряване за всички осигурени социални рискове. През периода от 01.02. до 25.02.2015г. дружеството не подало Декларация обр. 6 „Данни за дължими осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ” по чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. Декларацията била подадена по електронен път на 19.03.2015г. Впоследствие на 30.11.2016г. от служители на ТД на НАП-гр.Варна била извършена проверка за спазване на данъчното и осигурително законодателство от страна на санкционираното лице, по време на която несвоевременното подаване на декларацията било установено. Във връзка с тези констатации на 12.12.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството за това, че в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си да подаде Декларация образец 6 „Данни за дължими осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” съгласно чл.2, ал.2, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за периода м.януари 2015г. в законоустановения срок по чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата- до 25.02.2015г. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 07.04.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Асансьори-Шумен” ООД-гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв. за нарушение на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г., във вр. с чл.5, ал.4 от КСО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелката Д.И. В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Като лице, ангажиращо работници по трудово правоотношение, дружеството-жалбоподател се явява осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, тъй като същото има задължение по закон да внася осигурителни вноски за други физически лица, а именно- за своите работници и служители. Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №6, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация е посочен в чл.3, ал.3, т.1, вр. с ал.1, т.1 от Наредбата- едновременно с подаване на декларация образец № 1, а именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая в процесната декларация в графа „дата на изплащане/начисление на трудовите възнаграждения” е отбелязана дата 23.02.2015г.-преди 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят данните. Следователно срокът за подаване на Декларация обр.6 за м.01.2015г. е бил до 25.02.2015г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че същият не е изпълнил това задължение в законоустановения срок, а е подал процесната декларация на 19.03.2015г. При това положение съдът намира, че дружеството-жалбоподател действително не е изпълнило задължението си към държавата, установено с разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №Н-8, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО.

Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на административно задължение обаче съдът намира, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В практиката си ШАС изрично приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното производство. Този факт, съчетан с липсата на каквито и да било данни в резултат на закъснялото подаване на декларацията да са настъпили неблагоприятни последици, както и обстоятелството, че се касае за първо нарушение от съответния вид, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на констатираните деяния, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид (Решение №361 по КАНД№281/2013г.) В цитираното решение се изтъква също, че целта на налагане на административно наказание е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред. В случая дружеството е предприело действия за изпълнение на задължението си по собствени подбуди и преди подвеждането му под административно-наказателна отговорност, което означава, че визираната в чл.12 от ЗАНН цел на наказанието е постигната много преди факта на неговото налагане. Липсват също така данни жалбоподателят да е бил наказван за други нарушения на осигурителното законодателство. От значение е и обстоятелството, че не се касае за пълно неизпълнение на административното задължение, а само за закъсняло такова, «поради което, както и с оглед обстоятелството, че от деянието не са настъпили неблагоприятни последици и същото представлява инцидентна проява, конкретното нарушение разкрива белезите на “маловажен случай”»./решение по КАНД№28/16г. на ШАС/. Предвид изложеното, с оглед особеностите на случая, съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от останалите такива от този вид и следва да бъде счетено за маловажно, като санкция от 500 лева очевидно не съответства на тежестта на неизпълнението и не може да бъде възприета като справедлива.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление 189251-F194967/07.04.2016г. на Директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на „Асансьори-Шумен” ООД-гр.Шумен, ЕИК:127563732, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.355, ал.1 от КСО, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лв., като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: