Р Е Ш Е Н И Е
349/8.6.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На трети юни през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАХД №1160 по описа на ШРС за 2016 год.,
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №76/2016 год. от 18.04.2016 год. на Началника на Митница Варна, с
което на “П. 75“ ЕООД, с ЕИК203421088, със седалище и адрес на управление: гр.Ш*, представлявано от К.И.П. е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.112,
ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл.83 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1 и 3 от ДОПК,
чл.178, ал.1 от ДОПК и във вр. с чл.79, ал.1 от ЗАНН. Жалбоподателят моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание се явява лично, като
поддържа жалбата на изложените в нея основания и излага конкретни мотиви в тази
насока.
Процесуалният представител
на Митница Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата
като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание излага подробно съображенията си в тази насока.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „П. 75“ ЕООД стопанисва
специализиран малък обект за дестилация /СМОД/, намиращ се в с.Лозево, община
Шумен, местност „Калена гора“. Същият е регистриран по силата на Удостоверение
№BG002000А0403/.2015 год. по реда на чл.57, ал.4 от ЗАДС. На 16.02.2016 год. в
обекта била извършена проверка от служители при Митница – Варна, по време на
която било констатирано, че обектът разполага с 3 бр. системи за дестилиране на
етилов алкохол, с вместимост съответно 350 л., 350 л. и 300 л., като към момента
на проверката системите не работели. Било установено също, че специализираният
малък обект за дестилация разполага с уред за измерване на алкохолно съдържание
от одобрен тип, притежаващ фабр. № 093187 с обхват от 40% до 50%, както и че се
водят документи, свързани с отчетността, като последният заведен акцизен
данъчен документ бил с № 43 от 23.12.2015 год. на името на Е. Ш., с ЕГН
**********. По време на проверката, пред сградата на СМОД на тротоарната площ
отвън до прозореца на складовото помещение, било установено наличие на 1 бр.
ПВЦ бидон, син на цвят, с вместимост 120 л., съдържащ 110 л. течност с мирис на
ракия. Компетентните длъжностни лица към Митница – Варна извършили замерване на
алкохолното съдържание на течността с алкохоломер „Ludwig Schneider“ с обхват
30% vol - 40% vol и с фабр. №9037, притежаващ свидетелство за проверка №
523-07-ФХ/2000 на ГД „Мерки и измервателни уреди“ гр.София. След извършване на
замерване с техническото средство било установено алкохолно съдържание на
течността в размер на 39.9% vol приравнено към 20 градуса по Целзий, като до
приключване на проверката не бил представен документ, удостоверяващ заплащането
на дължимия акциз. Резултатите от проверката били подробно обективирани в
Протокол за извършена проверка №16ВG2000А007924/16.02.2016 год. Описаният
по-горе алкохол бил иззет с Опис на иззетите акцизни стоки към Протокол за
извършена проверка № 16ВG2000А007924/16.02.2016 год., като впоследствие стоката
била предадена с приемно – предавателен протокол в склада на МБ - Шумен за
съхранение. Представляващия дружеството бил поканен в седем дневен срок да се
яви в МБ – гр.Шумен за даване на обяснения по случая и за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. На 25.02.2016 год. управителят на „П.
75“ ЕООД е дал писмени обяснения, в които е заявил, че намереното извън обекта
количество алкохол е изварен на неговия специализиран малък обект за
дестилиране /СМОД/, но предвид лошото му качество се е наложило повторно
изваряване, което към момента на проверката не е било осъществено. Представил е
копия на 4 бр. акцизни данъчни документи /АДД/ за 35 л. ракия с различно
алкохолно съдържание. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател
на 25.02.2016 год. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №72/25.02.2016 год., като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗАДС. Актът е бил връчен на представляващия
дружеството - жалбоподател и подписан от него, като е изложил, че ще представи възражения в срок. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №76/2016 год. от 18.04.2016 год. на Началника на
Митница Варна, с което на “П. 75“ ЕООД, с ЕИК203421088, със седалище и адрес на
управление: гр.Ш*, представлявано от
К.И.П. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева, на основание чл.112, ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл.83 от ЗАНН, във вр. с
чл.175, ал.1 и 3 от ДОПК, чл.178, ал.1 от ДОПК и във вр. с чл.79, ал.1 от ЗАНН.
Видно от изготвеното в административното производство Становище на експерт в
отдел “Акцизи” при Митница Варна – Камелия Кирилова Георгиева от 12.03.2016 год.
дължимият акциз за описаната алкохолна напитка е общо в размер на 165
лева.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на свидетелите В.Х.П. и К.Б.К., както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно
пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което
съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Акцизните
стоки са описани подробно в протокола за извършена проверка, съставен от
свидетелите, в приложения към него опис на предадените стоки, а и в самия акт
за установяване на административно нарушение.
Разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗАДС предвижда
административно наказание за лице, което, като е задължено, не начисли акциз. В
настоящият случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
дружеството жалбоподател е притежател на специализиран малък обект за
дестилиране по смисъла на чл.4, т.8 от ЗАДС, поради което се явява данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 от
ЗАДС. Не се спори между страните по делото, че по време на проверката в обекта
на дружеството са били намерени 110 литра течност с мирис на ракия, по
отношение на които след извършено замерване на алкохолното съдържание на
течността с алкохоломер „Ludwig Schneider“ с обхват 30% vol - 40% vol и с фабр.
№9037, притежаващ свидетелство за проверка №523-07-ФХ/2000 на ГД „Мерки и
измервателни уреди“ гр.София е било установено алкохолно съдържание на
течността в размер на 39.9% vol /приравнено към 20 градуса по Целзий/.
Следователно посочената стока има характера на акцизна стока по смисъла на
чл.4, т.1 от ЗАДС, във вр. с чл.2, т.1 от същия закон.
По време на проверката от страна на
представляващия дружеството не са били представени доказателства за начислен акциз върху
посоченото по-горе количество алкохол, а след приключване на проверката са били
представени 4 бр. акцизни данъчни документи /АДД/, но само за 35 л. ракия с
различно алкохолно съдържание, поради което се налага извода, че дружеството –
жалбоподател, в качеството си на задълженото лице, като не е начислило дължимия
акциз върху 75 литра течност с мирис на ракия с алкохолно съдържание 39.9 vol /приравнено
към 20 градуса по Целзий/ е осъществило от обективна и субективна страна
състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗАДС.
В този смисъл съдът счита, че
административно-наказващият орган правилно е приел, че е налице административно
нарушение по чл.112, ал.1 от ЗАДС, която разпоредба съдържа в себе си и
предвидената за този вид нарушение административна санкция. Административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал неизпълнението на задължение към държавата и го е
санкционирал съобразно размера на имуществената санкция, предвидена за първо
нарушение. Имайки в предвид изложеното настоящия състав намира, че
административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, като
правилно е индивидуализирал и наказанието, налагайки на жалбоподателя
имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в съответната разпоредба,
като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и с размера на дължимия
акциз, който в настоящия случай е на стойност 165 лева. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че двойният размер на дължимия в случая акциз е 330
лева, което се явява под минималния размер на предвидената в разпоредбата на
чл.112, ал.1 от ЗАДС имуществена санкция.
Съдът споделя и извода на наказващият орган, че
деянието не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че с обжалваното
наказателно постановление е наложена имуществена санкция за неизпълнение на
задължение към държавата, регламентирано в ЗАДС. Обществената опасност на този
вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите засягат
финансовата дейност на държавата. Поради тази причина и нормативно предвидените
санкции за този вид нарушения са високи, независимо от стойността на вещите,
предмет на конкретното нарушение. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че разпоредбата на чл.126б от ЗАДС съдържа изрична
регламентация на нарушенията, по отношение на които е допустимо да бъдат
квалифицирани като „маловажен случай“, като нарушението, предмет на настоящото
производство не е включено сред тях.
Съдът не кредитира твърденията, изложени от страна
на представляващия дружеството - жалбоподател в съдебно заседание, че счита
наказателното постановление за неправилно, с оглед на факта, че освен
дружеството с друго наказателно н.постановление е било наказано и самото
физическо лице. На първо място, съдът намира, че съгласно разпоредбата на
чл.24, ал.1 от ЗАНН, административно-наказателната отговорност е лична.
Същевременно обаче според разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН отговорността на
юридическото лице е обективна и тя не зависи от вината на физическото лице,
чрез което е осъществено административното наказание. Следователно, за
налагането на санкция по този ред е достатъчен самият факт на нарушението, като
законодателят е разграничил двата вида отговорност, предвиждайки в разпоредбите
на ЗАДС успоредна отговорност, както за юридическото лице, така също и за
физическото лице, отговорно за самото нарушение.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1,
предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №76/2016 год. от 18.04.2016
год. на Началника на Митница Варна, с което на “П. 75“ ЕООД, с ЕИК203421088,
със седалище и адрес на управление: гр.Ш*, представлявано от К.И.П. е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.112, ал.1 от ЗАДС, във вр. с
чл.83 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1 и 3 от ДОПК, чл.178, ал.1 от ДОПК и във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗАНН, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: