Р Е Ш Е Н И Е
415/12.7.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На пети юли две хиляди и шестнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
ВАНД № 1162 по описа за 2016г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №16 – 0869 -000533 / 29.03.2016г. на
Началника на сектор ПП към ОДМВР - Шумен , с
което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на К.С.М., ЕГН********** са наложени административно наказание “глоба” в размер на
80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, за нарушение на
чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, като излага доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните
правила, противоречия с материалния закон и явна несправедливост. В съдебно
заседание редовно призован не се явява. Явява се процесуален представител –
адв.И.И. ат ВАК.
За АНО редовно призован представител, явява се процесуален представител във
второто съдебно зеседание.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
По делото
е представен АУАН №533/23.02.2016г.
съставен срещу жалбоподателя за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.а от ЗДвП. В акта е посочено, че 21.02.2016г.
около 19.40 часа
в гр.Шумен, на ул. “Цар Освободител“ до №20,
в посока ул. „Климент Охридски“ К.М.
управлявал собствения си л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № Н9606 ВК . Като
участник в ПТП с пострадало лице, водачът не е уведомил компетентната служба на МВР. От показанията на
актосъставителя – св.Ц.П.К. се установява, че същият е съставил АУАН в
качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е очевидец на ПТП. На
22.02.2016г. с колегата му – св.П.М. били изпратени на посоченият пътен участък, във връзка с водено
досъдебно производство за възникнало ПТП,
при което е пострадало дете. На место установили очевидец на ПТП, който им
предоставил данни за автомобила участвал в ПТП – марка и модел, цвят, с
шуменска регистрация, както и за механизма на настъпване на произшествието, а
именно при движение назад по ул. “Цар Освободител“, автомобилът ударил със задната си част детето, което
пресичало улицата, в резултат на което то паднало на земята. Полицейските
служители посетили и МБАЛ – Шумен, където разговаряли и с пострадалото дете.
При проведения разговор детето потвърдило
посочения от очевидеца механизъм на настъпване на ПТП. Направили справка
в масивите на КАТ , относно типа
автомобил посочен от свидетеля и установили няколко автомобила регистрирани с
сектор ПП при ОДМВР – Шумен, които отговаряли на посочените от очевидеца
характеристики. По случай изготвили докладна записка №869р – 1190/22.02.2016г., в която отразили,
че на посоченото от очевидеца описание на автомобила и на водача, отговаря л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № Н9606 ВК, собственост на К.С.М., ЕГН**********.
Получената информация полицейските служители предоставили
на разследващите органи. На 23.02.2016г по време на извършване на
процесуално – следствени действия по воденото досъдебно производство, св. Ц.К. съставил срещу жалбоподателя, в негово
присъствие, горепосочения АУАН №533. При предявяване на
акта жалбоподателят саморъчно отразил, че няма възражения. Не е депозирал
такива и в законоустановения 3-дневен срок. Въз
основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на К.С.М., ЕГН********** са
наложени административно наказание
“глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.А
от ЗДвП.
Във връзка с настъпилото ПТП е било водено
ДП №193/16г. по описа на РУ – Шумен срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“Б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК. В хода на
същото К.М. е бил разпитан в качеството на свидетел. С постановление от 30.06.2016г. на Емилия Янчева - зам. районен прокурор при ШРП,
наказателното производство е прекратено на
основание чл.24 ал.1 т.9 от НПК, поради упражнено от пострадалата право по см. на чл.343 ал.2 от НК. От изложеното в
обстоятелствената част на постановлението, се установява, че наблюдаващият
прокурор приема, че не е налице
квалифициращия признак на чл.343 ал.3 от НК – бягство от
местопроизшествието. Осъщественото от К.М.
деяние осъществява състава на чл.343 ал.1 б.“Б“ от НК.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от
събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Доводът на жалбоподателя ,че в
АУАН и издаденото НП не са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението е неоснователен.Безспорно
ПТП е възникнало при управлението на
МПС, а в акта и в НП е посочено ясно
кога и къде жалбоподателят е управлявал собствения си л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № Н9606 ВК.
Съдът намира за неоснователен и доводът, че актът е съставен в нарушение на
чл.40 от ЗАНН. Посочената разпоредба сочи три категории свидетели, които е
допустимо да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата -
свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората
- свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата,
възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при
които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна
престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а
именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които
не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при
които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на
изготвяне на акта. Прибягването до последната група свидетели е винаги по
изключение, поради което законодателят е предвидил императивно да са двама.
Последното именно дава гаранция на уличеното лице за законосъобразност на
започналото административнонаказателно производство и за да не възникнат
съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя. Процесния АУАН е съставен в присъствието на С.С., по отношение на който в акта е
отразено, че е свидетел само при съставяне на акта и в присъствието на П.Г., за който е отразено, че е свидетел при
установяване на нарушението. От показанията на св.П.Г. се установи, че е присъствал
при установяване на нарушението и възприели факти и
обстоятелства относими към извършване на нарушението, поради
което настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на АУАН са спазени
изискванията на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Обстоятелството , че не е посочено ЕГН на свидетелите също не опорочава
производството, тъй като същите са служители в сектор ПП към ОДМВР – Шумен, което
е посочено в АУАН и могат да бъдат индивидуализирани.
Въз основа на събраните по
делото доказателства по безспорен начин
се установи, а не и не се спори по делото, че на цитираните дата и място жалбоподателят
при управление на собствения си лек автомобил извършвайки маневра „движение
назад” е бутнал пешеходката Б.Г., която
в този момент е пресичала ул. „Цар Освободител“, в резултат на което тя паднала
на пътното платно. Административно - наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 б.“а“
от ЗДвП.
Посочената разпоредба вменява в задължение на водач на МПС, който е участник в пътнотранспортно произшествие да уведоми компетентната
служба на МВР, когато при произшествието са
пострадали хора. В случая се излагат доводи за липса на субективна страна.
Изтъква се, че доколкото при проведения разговор на жалбоподателя с детето, то
заявило, че се чувства добре, че няма наранявания и отказало да бъде откарано в
болница, въпреки предложението на водача,
последния не бил знаел и не е имало как да знае дали детето е
пострадало, за да формира съзнание за възникнало задължение за уведомяване на
органите на МВР.
Според легалната
дефиниция съдържаща се в т. 30 на § 6 от ДР на ЗДвП „пътнотранспортно произшестве“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.Съдът намира, че деянието на жалбоподателя е
съставомерно от обективна и субективна страна. В случая безспорно се установи,
че е настъпило събитие в процеса на движението на моторното превозно средство,
управлявано от К.М. и същото е предизвикало нараняване на свид. Б. Г.. За съставомерността на деянието не е
необходимо водачът да бъде наясно какъв е характерът на причиненото увреждане,
достатъчно е да възприема факта, че в резултат на действията му като водач на
МПС е вероятно да е пострадало лице. Жалбоподателят не е изпълнил вмененото
му с разпоредбите на ЗДвП задължения,
тъй като към момента на удара между автомобила и пострадалата и непосредствено
след това, не могат да бъдат установени всички причинени увреждания. Фактът на
реализирано ПТП, в резултат на което едно лице е извън обичайното си физическо
състояние, включващо положение на тялото и пр., е достатъчен да породи
задължение за водача на МПС, участник в ПТП, да уведоми компетентните служби на
МВР за това произшествие. Ето защо, настоящият състав счита, че е осъществил
състава на административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 б.“а“от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 175, ал.1, т.5
от ЗДвП санкционира поведение при което водачът на МПС е нарушил
задълженията си като участник в ПТП като са предвидени следните наказания: „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ – за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева. Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение
санкционна разпоредба. В същото време обаче съдът счита, че
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. В
този смисъл въпреки, че по отношение и
на двете кумулативно предвидени наказания е
наложил наказания в размер над минималния посочен в закона, не е изложил никакви
конкретни съображения и мотиви в тази насока. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради
които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени
тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което
не е било сторено. Съдът намира за
справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния,
предвиден в закона размер по отношение и на двете кумулативно дадени наказания,
а именно “глоба” в размер на 50 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месеца. Жалбоподателят не е наказван за други нарушения от този вид, поради което съдът
намира, че се касае се за инцидентен случай. След настъпване на ПТП същият е слязъл
от автомобила, разговарял е с пострадалата и й е предложил да й окаже помощ
като я откара до МБАЛ - Шумен, т.е. поведението му спрямо детето е било
добросъвестно.
Настоящият
съдебен състав намира, че не се касае за маловажен случай. Според легалната
дефиниция, съдържаща се в специалния ЗДвП – § 6, т. 32 от ДР, „маловажно“
е нарушението, което макар и с незначителни отклонения от нормативно
предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би
могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Съдът намира,
че осъщественото от К.М. нарушение не е маловажно, тъй като е настъпило
пътнотранспортно произшествие – обстоятелство, изключващо възможността за
квалифициране на случая като маловажен.
Предвид
воденото досъдебно производство, съдът намира, че не е налице дублиране на
наказателни процедури по отношение на едно и също лице за едно и също деяние.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя не е ангажирана за
това, че не е останал на мястото на произшествието до пристигането на
представител на МВР или следствието, което би се дублирало с квалифициращият
признак „избягал от местопроизшествието, а за неизпълнение на задължението му
да уведоми компетентната служба на МВР.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за
правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде изменено, като
наложените на К.М. наказания бъдат намалени съответно на “глоба” в размер на 50 лева и “лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 1 месец.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.
второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №16 – 0869 -000533 / 29.03.2016г. на Началника на
сектор ПП към ОДМВР - Шумен , с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1
т.5 от ЗДвП на К.С.М., ЕГН********** са наложени административно наказание “глоба” в размер на
80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца като
намалява размера на същите, съответно на “глоба”
в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 1 /един/ месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: