Р Е Ш Е Н И Е

 

415/12.7.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На пети юли  две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

         Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1162 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №16 – 0869 -000533 / 29.03.2016г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР - Шумен , с  което на основание чл.53 от ЗАНН  и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на К.С.М., ЕГН********** са наложени  административно наказание “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени  наказателното постановление  като  незаконосъобразно, като излага доводи за допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила, противоречия с материалния закон и явна несправедливост. В съдебно заседание редовно призован не се явява. Явява се процесуален представител – адв.И.И.  ат ВАК.

За АНО редовно призован представител, явява се процесуален представител във второто съдебно зеседание.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

По делото е представен АУАН №533/23.02.2016г. съставен срещу жалбоподателя  за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.а  от ЗДвП. В акта е посочено, че 21.02.2016г. около 19.40 часа  в гр.Шумен, на ул. “Цар Освободител“ до №20, в посока ул. „Климент Охридски“  К.М. управлявал собствения си л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № Н9606 ВК . Като участник в ПТП с пострадало лице, водачът не е уведомил  компетентната служба  на МВР. От показанията на актосъставителя – св.Ц.П.К. се установява, че същият е съставил АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е очевидец на ПТП. На 22.02.2016г. с колегата му – св.П.М. били изпратени  на посоченият пътен участък, във връзка с водено досъдебно производство  за възникнало ПТП, при което е пострадало дете. На место установили очевидец на ПТП, който им предоставил данни за автомобила участвал в ПТП – марка и модел, цвят, с шуменска регистрация, както и за механизма на настъпване на произшествието, а именно при движение назад по ул. “Цар Освободител“, автомобилът  ударил със задната си част детето, което пресичало улицата, в резултат на което то паднало на земята. Полицейските служители посетили и МБАЛ – Шумен, където разговаряли и с пострадалото дете. При проведения разговор детето потвърдило  посочения от очевидеца механизъм на настъпване на ПТП. Направили справка в масивите на КАТ , относно  типа автомобил посочен от свидетеля и установили няколко автомобила регистрирани с сектор ПП при ОДМВР – Шумен, които отговаряли на посочените от очевидеца характеристики. По случай изготвили докладна записка  №869р – 1190/22.02.2016г., в която отразили, че на посоченото от очевидеца описание на автомобила и на водача, отговаря л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № Н9606 ВК, собственост на К.С.М., ЕГН**********. Получената информация полицейските служители предоставили на разследващите органи.  На 23.02.2016г  по време на извършване на процесуално – следствени действия по воденото досъдебно производство, св. Ц.К.   съставил срещу жалбоподателя, в негово присъствие,  горепосочения   АУАН №533. При предявяване на акта жалбоподателят саморъчно отразил, че няма възражения. Не е депозирал такива и в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган  издал обжалваното НП като  възприел  констатациите съдържащи се в АУАН. На основание   чл.175 ал.1 т.5  от ЗДвП на К.С.М., ЕГН********** са наложени  административно наказание “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за  2 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП.

Във връзка с настъпилото ПТП е било водено  ДП №193/16г. по описа на РУ – Шумен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1 б.“Б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК. В хода на същото К.М. е бил разпитан в качеството на свидетел.  С постановление  от 30.06.2016г.  на Емилия Янчева  - зам. районен прокурор при ШРП, наказателното производство е прекратено  на основание чл.24 ал.1 т.9 от НПК, поради упражнено от пострадалата право  по см. на чл.343 ал.2 от НК. От изложеното в обстоятелствената част на постановлението, се установява, че наблюдаващият прокурор приема, че не е налице  квалифициращия признак на чл.343 ал.3 от НК – бягство от местопроизшествието. Осъщественото от К.М.  деяние осъществява състава на чл.343 ал.1 б.“Б“ от НК.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени  и гласни доказателства, както и от показанията на разпитаните в  съдебно заседание свидетели.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Доводът на жалбоподателя ,че в АУАН и издаденото НП не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението  е неоснователен.Безспорно ПТП е възникнало при  управлението на МПС, а в акта и в НП е посочено ясно  кога и къде жалбоподателят е управлявал собствения си л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № Н9606 ВК.

Съдът намира за неоснователен и доводът, че актът е съставен в нарушение на чл.40 от ЗАНН. Посочената разпоредба сочи три категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Прибягването до последната група свидетели е винаги по изключение, поради което законодателят е предвидил императивно да са двама. Последното именно дава гаранция на уличеното лице за законосъобразност на започналото административнонаказателно производство и за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя. Процесния АУАН е съставен в присъствието на  С.С., по отношение на който в акта е отразено, че е свидетел само при съставяне на акта и в присъствието на  П.Г., за който е отразено, че е свидетел при установяване на нарушението. От показанията на св.П.Г. се установи, че  е присъствал  при установяване на нарушението и възприели факти и обстоятелства относими към извършване на нарушението, поради което настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на АУАН  са спазени  изискванията на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Обстоятелството , че не е посочено ЕГН  на свидетелите също не опорочава производството, тъй като същите са служители в сектор ПП към ОДМВР – Шумен, което е посочено в АУАН и могат да бъдат индивидуализирани.

            Въз основа на събраните по делото  доказателства по безспорен начин се установи, а не и не се спори по делото, че на цитираните дата и място жалбоподателят при управление на собствения си лек автомобил извършвайки маневра „движение назад” е бутнал пешеходката  Б.Г., която в този момент е пресичала ул. „Цар Освободител“, в резултат на което тя паднала на пътното платно.  Административно - наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 б.“а“ от ЗДвП. Посочената разпоредба вменява в задължение на водач на МПС, който е участник в пътнотранспортно произшествие да уведоми компетентната служба на МВР, когато при произшествието са пострадали хора. В случая се излагат доводи за липса на субективна страна. Изтъква се, че доколкото при проведения разговор на жалбоподателя с детето, то заявило, че се чувства добре, че няма наранявания и отказало да бъде откарано в болница, въпреки предложението на водача,  последния не бил знаел и не е имало как да знае дали детето е пострадало, за да формира съзнание за възникнало задължение за уведомяване на органите на МВР.

Според легалната дефиниция съдържаща се в т. 30 на § 6 от ДР на ЗДвП  „пътнотранспортно произшестве е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.Съдът намира, че деянието на жалбоподателя е съставомерно от обективна и субективна страна. В случая безспорно се установи, че е настъпило събитие в процеса на движението на моторното превозно средство, управлявано от К.М. и същото е предизвикало нараняване на свид. Б.  Г.. За съставомерността на деянието не е необходимо водачът да бъде наясно какъв е характерът на причиненото увреждане, достатъчно е да възприема факта, че в резултат на действията му като водач на МПС е вероятно да е пострадало лице. Жалбоподателят не е изпълнил вмененото му   с разпоредбите на ЗДвП задължения, тъй като към момента на удара между автомобила и пострадалата и непосредствено след това, не могат да бъдат установени всички причинени увреждания. Фактът на реализирано ПТП, в резултат на което едно лице е извън обичайното си физическо състояние, включващо положение на тялото и пр., е достатъчен да породи задължение за водача на МПС, участник в ПТП, да уведоми компетентните служби на МВР за това произшествие. Ето защо, настоящият състав счита, че е осъществил състава на административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 б.“а“от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП санкционира поведение при което водачът на МПС е нарушил задълженията си като участник в ПТП като са предвидени следните наказания: „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ – за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. В този смисъл  въпреки, че по отношение и на двете кумулативно предвидени наказания е  наложил наказания в размер над минималния  посочен в закона, не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. Съдът  намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер по отношение и на двете кумулативно дадени наказания, а именно “глоба” в размер на 50  лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месеца.  Жалбоподателят не е наказван за други  нарушения от този вид, поради което съдът намира, че се касае се за инцидентен случай. След настъпване на ПТП същият е слязъл от автомобила, разговарял е с пострадалата и й е предложил да й окаже помощ като я откара до МБАЛ - Шумен, т.е. поведението му спрямо детето е било добросъвестно.

Настоящият съдебен състав намира, че не се касае за маловажен случай. Според легалната дефиниция, съдържаща се в специалния ЗДвП – § 6, т. 32 от ДР, „маловажно“ е нарушението, което макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че осъщественото от К.М. нарушение не е маловажно, тъй като е настъпило пътнотранспортно произшествие – обстоятелство, изключващо възможността за квалифициране на случая като маловажен.

Предвид воденото досъдебно производство, съдът намира, че не е налице дублиране на наказателни процедури по отношение на едно и също лице за едно и също деяние. Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя не е ангажирана за това, че не е останал на мястото на произшествието до пристигането на представител на МВР или следствието, което би се дублирало с квалифициращият признак „избягал от местопроизшествието, а за неизпълнение на задължението му да уведоми  компетентната служба на МВР.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде изменено, като наложените на К.М. наказания бъдат намалени съответно на “глоба” в размер на 50  лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. второ от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №16 – 0869 -000533 / 29.03.2016г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР - Шумен , с  което на основание чл.53 от ЗАНН  и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на К.С.М., ЕГН********** са наложени  административно наказание “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца като намалява размера на същите, съответно на “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/  месец.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: