Р Е Ш Е Н И Е

398/5.7.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и осми юни две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1232 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №46-0000068/22.04.2016г. на Началника на Областен отдел «АА» - гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози на Н.С.И., ЕГН********** е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.6 ал.1 от същия закон. В депозираната жалба жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото НП. Оспорва направените констатации твърдейки, че не е извършил вмененото му нарушение, поради което моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание редовно призован не се явява. Явява се процесуален представител – адв. Г. С. от ШАК.

За административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, представител не се явява. В придружителното изразяват становище по същество.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с получен сигнал в сектор ПИП към ОДМВР – Шумен за извършван нерегламентиран превоз на пътници от Н.С.И., на 25.03.2016г. била организирана съвместна проверка, в която участвали представител на сектор ПИП – И.Д.И. и служители на сектор «ПП» - М.Г.М. и А.Т.Т.. Около 08.15 часа на.път I -7, км108 + 800 до Логистечен център Карлсберг свидетелите М. и Т. спрели за проверка лек автомобил от кат.М1 марка «Фолксваген Каравел» с рег. № Н0677АР, управляван от жалбоподателя Н.С.И. от с. К.. Свидетелите М. и Т. извършили проверка относно спазване разпоредбите на ЗДвП, след което св. И.И. разговарял с пътниците в автомобила, с оглед изясняване на обстоятелството познават ли жалбоподателя, от къде пътуват, дали това е станало срешу заплащане, ползвали ли са и друг път услугите на жалбоподателя. Пред свидетелите И., М. и Т., лицата Н.Ш.Р., К.Я.Х. и А.А.С. обяснили, че са се качили в автомобила от различни населени места - с. К., с. Изгрев и , че пътуват за гр.Шумен като за извършения превоз ще заплатят сумата от 5 лева. Посочили също така, че и друг път са пътували с жалбоподателя до гр.Шумен и обратно, като са му заплащали по 5 лева в едната посока, колкото е цената на автобусния билет. От трите лица били снети и писмени сведения, в които потвърдили тези обстоятелства. Снето е сведение и от лицето Р.А.И., която е посочила, че до момента не е заплащала пари за превоза.

На 25.03.2016г. св. С. Х.С. съставил АУАН № 221058/25.03.2016г. срещу жалбоподателя за това, че 25.03.2016г. с личния си лек автомобил от кат.М1 «Фолксваген Каравел» с рег. № Н 0677 АР извършва обществен превоз на пътниците А.С. от с.*, Н.Р. от с. К., К.Х. ***, от селата в които живеят до гр.Шумен без автомобилът да е вписан в списък към удостоверение за регистрация на таксиметров превозили без да притежава копие към за превоз на пътници или удостоверение за обществен превоз на пътници. Актосъставителят е приел, че с действията си И. виновно е нарушил чл.6 ал.1 от ЗАвП. От показанията на актосъставителя – С. Х.С. се установява, че същият е съставил АУАН в качеството си на инспектор при ОО «АА» - Шумен, въз основа на предоставени материали от служители на РУ - Шумен, без да е очевидец на нарушението.

Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. Преценил е направените възражения за неснователни. За нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено административно наказания глоба в размер на 1500 лева, на основание чл.93 ал.1 т.1 от същия закон. НП му е връчено лично на 26.04.2016г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – И.Д.И., М.Г.М. и А.Т.Т.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелите, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост. Показанията на тези свидетелите не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира.

Въз основа на направено доказателствено искане от страна на жалбоподателя в съдебното производство са допуснати до разпит в качеството на свидетели лицата пътували в автомобила на жалбоподателя - А.А.С., Н.Ш.Р. и Р.А.И., а съдът служебно е допуснал до разпит и К.Я.Х.. В проведеният разпит на тези лица в съдебно заседание същите потвърдиха, че са пътували с автомобила на жалбоподателя до гр.Шумен, но отричат това да е станало срещу уговорка за заплащане.Потвърдиха също така, че е била извършена полицейска проверка, при която им били снети писмени сведения, които след като им били прочетени, те подписали. Твърдят, че отразеното в сведенията, че за извършения превоз ще заплатят сумата от 5 лева, както и , че и друг път са пътували с жалбоподателя до гр.Шумен и обратно, като са му заплащали по 5 лева в едната посока, не било вярно. От показанията на свидетелите И.И., М.М. и А.Т., че установи, че сведенията са били снемани от св. И. като при снемането на всяко едно от тях е присъствал св. М. или св. Т.. Последните двама са подписали съответното сведение, с което са удостоверили верността на отразеното в тях. Свидетелите И., М. и Т. са категорични в показанията си, че лицата са били запознати със съдържанието на сведението и са го подписали. По делото не се установи, а и не се твърди от лицата, спрямо тях да е било упражнявано някакво въздействие. С оглед изясняване на случая св. И. им е задавал въпроси и е отразил писмено техните отговори. Посочили са откъде пътуват с колата на жалбоподателя, сумата която е следвало да му заплатят, както и обстоятелството, че и друг път са ползвали услугите му. Предвид изложеното съдът не кредитира показанията на свидетелите А.А.С., Н.Ш.Р. и К.Я.Х. дадени в съдебно заседание в тази им част, тъй като не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Същите целят единствено оневиняване на жалбоподателят и случаят да се реши в негова полза.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП, за нарушение на чл.6 ал.1 от същия закон. В чл.6, ал. 1 от ЗАП е очертан кръгът от лица, които могат да извършват обществен превоз на пътници, а именно: превозвачи притежаващи лиценз за извършване на превоз на пътници или товари или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници. В чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП е посочено, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 1500 лв. - при първо нарушение.

Съдът намира за безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 25.03.2016 г., жалбоподателят е извършвал превоз на лицата А.А.С., Н.Ш.Р. и К.Я.Х. *** и с. К. до гр. Шумен срещу уговорка за плащане на сумата от 5.00 лв. Безспорно е, че Н.И. случая е извършвал обществен превоз на пътници без да притежава, съответния лиценз или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, поради което е нарушил разпоредбата на чл. 6 ал.1 от ЗАП. Безспорно превозът е извършен с автомобил, който не е включен в лицензиран списък или удостоверение за регистрация и разрешително за таксиметров превоз. Доколкото се касае за автомобил собственост на жалбоподателят, последният е бил наясно с това обстоятелство, поради което съдът намира, че се касае за умишлено нарушение.

Съдът намира, че в съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.6 ал.1 от ЗАП. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на ЗАП. Съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000068/22.04.2016г. на Началника на Областен отдел «АА» - гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози на Н.С.И., ЕГН********** е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.6 ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: