Р Е Ш Е Н И Е

 

593/11.11.2016г. , Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                       Председател: Ростислава Георгиева  

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1337 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №16-0869-000870 от 09.05.2016 год. на Началник сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на И.Д.И., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 60 /шестдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 60 /шестдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Като алтернативно искане моли да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание същият се явява лично и с упълномощен представител – адв.С.Т. от ШАК, като поддържат жалбата и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Излагат подробно мотивите си в тази насока.

            За РУ към ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в последното съдебно заседание по делото не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят И.Д.И. на 28.03.2016 год. управлявал собствения си лек автомобил марка “Дачия Логан”, с ДК№ Н 8402 ВВ, като се движел по ул.”Цар Освободител” в гр.Шумен. Около 17.40 часа на паркинга до №14 на посочената улица предприел маневра движение на заден ход, при която блъснал паркирания в близост лек автомобил модел „БМВ 318“ с рег.№Н1575АР. След станалото ПТП И. напуснал местопроизшествието, без да спре и да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието и без да уведоми службите за контрол на МВР. Станалото ПТП било възприето от свидетелката Й.П.Т. и свидетеля Д.И.Д. /собственик на пострадалия автомобил/, които се намирали в близост до прозореца на стоматологичен кабинет, собственост на Дентална клиника „Медика 3 дент“. Пристигналият екип служители от РУ-Шумен – свидетелите П.С.П. и Ц.Е.Ц. по предоставения им регистрационен номер установили, че втория автомобил, участващ в пътно-транспортното произшествие е марка “Дачия Логан”, с ДК№ Н 8402 ВВ, жълт на цвят и че същия е бил управляван от нарушителя. След установяване самоличността на нарушителката, на местопроизшествието било извършено съпоставяне на двата автомобила, при което било установено, че щетите по автомобилите съвпадат. Бил съставен Протокол за ПТП №1610624/28.03.2016 год. На нарушителя бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение №870 от 28.03.2016 год., с бланкетен номер 454039.  Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на И.Д.И. са нарушени разпоредбите на чл.40, ал.1, чл.123, ал.1, т.3а и чл.123, ал.1, т.3в от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като същия е изложил под формата  на възражение, че автомобилът на пострадалия е бил паркиран неправилно, затова без да иска го е блъснал, както и че ако не е бил паркиран под ъгъл, спрямо другите коли е нямало да се стигне до случая. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №16-0869-000870 от 09.05.2016 год. на Началник сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на И.Д.И., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 60 /шестдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 60 /шестдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П., на свидетелите  Ц.Е.Ц., Й.П.Т., Д.И.Д., Г.И.Ч., М.П.М., на проведените очни ставки на основание чл.143, ал.4 от НПК между свидетелите Й.П.Т. и Д.И.Д., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. От материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е извършвал маневрата движение на заден ход. В същото време от разпита на свидетелите Й.П.Т. и Д.И.Д. се установява по безспорен начин, че при извършване на посочената по-горе маневра е ударил паркирания в близост лек автомобил модел „БМВ 318“ с рег.№Н1575АР. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита на свидетелите П.С.П. и Ц.Е.Ц., които след установяване на водача са извършили оглед и съпоставка на двамата автомобила и са установили, че щетите по тях напълно съвпадат, а доколкото цветовете на двата автомобила са доста различни по всеки един от тях е имало останала боя от другия автомобил. В подкрепа на този извод е и изготвения и приложен по делото снимков материал. Самото нарушение първоначално не се оспорва и от страна на жалбоподателя, доколкото във възраженията си при съставяне на акта подробно е изложил причините, поради които счита, че се е стигнало до станалото ПТП, като не отрича авторството на същото. Подобно оспорване е налице едва с жалбата срещу издаденото наказателно постановление.     

Съдът намира, че е налице субективния елемент от състава на нарушението, доколкото жалбоподателя именно във възраженията си по акта за установяване на административно нарушение не отрича авторството на деянието. В същата насока са и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.С.П., който в съдебно заседание на 29.06.2016 год. свидетелства, че жалбоподателят не е отрекъл авторството на деянието, като дори им е обяснил, че е разбрал за станалото ПТП, но тъй като не е видял други лица наоколо, а в автомобила му имало пътник, не останал на место, а си тръгнал. В същата насока са и показанията и  на свидетеля Ц.Е.Ц., който в съдебно заседание заявява, че пред него жалбоподателят е споделил, че е усетил удара в другия автомобил, но е помислил, че щетите са малки и затова не е останал на место.  

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е  изпълнила задължението си преди да предприеме маневра движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като е причинил ПТП, с което е осъществил от обективна и субективна страна визираното в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер на 20 лева за водач, който наруши правилата за движение назад.  Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, налагайки предвидената санкция в нейния абсолютен размер.  

По отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. От материалите по делото и по изложените по-горе правни съображения настоящият състав намира, че жалбоподателят  е участник в описаното в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление ПТП. Това обстоятелство, въпреки, че първоначално не е било отречено от страна на самия жалбоподател се подкрепя и от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите  П.С.П., Ц.Е.Ц., Й.П.Т., Д.И.Д., Г.И.Ч., М.П.М.. Съдът намира, че показанията на посочените свидетели са непротиворечиви, еднопосочни и подкрепят изцяло изложената от актосъставителя и от наказващия орган фактическа обстановка. В подкрепа на същата са и изготвените от страна на полицейските служители снимки, които са приложени по делото. Безспорно се установява и факта ,че след станалото ПТП жалбоподателят не е останал на место, за да установи какви са причинените имуществени вреди, а е продължил движението си. В подкрепа на този извод са отново показанията на свидетелите Й.П.Т., Д.И.Д., които пряко са възприели поведението на И., а и показанията на свидетелите П.С.П., Ц.Е.Ц., пред които  нарушителят не само, че не е отрекъл този факт, но е обяснил причините, поради които не е останал на местопроизшествието. Именно поради тази причина и самоличността на нарушителя е била установено в един по-късен момент, след предоставената информация от свидетелите Й.П.Т. и Д.И.Д..

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил и това свое задължение като участник в ПТП, доколкото при произшествието са били причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие   за установяване на вредите от произшествието, с което е осъществил от обективна и субективна страна визираното в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 50 до 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Въпреки, че е наложил наказанието „глоба“ в размер над минимума, посочен в закона не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. Представянето на справка за нарушител от региона и то едва в настоящото производство по обжалване на наказателното постановление не санира неизпълнението на  посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и по отношение на тези две административни нарушения.  Още повече, че   видно от приложената Справка жалбоподателят няма други нарушения на ЗДвП, освен трите нарушения, предмет на разглеждане и обжалване по настоящото административно производство, за които да са му били съставяни актове по ЗДвП. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 50 лева. Още повече, че двете кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду си, а наказващият орган е наложил наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ в минималния, предвиден в закона размер.

По отношение на нарушението, визирано в пункт трети на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато с произшествието са причинени само имуществени вреди, когато между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От материалите по делото и по изложените по-горе правни съображения се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е участник в описаното в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление ПТП. В същото време по изложените съображения, които не следва да бъдат преповтаряни, се налага и извода, че жалбоподателят е възприел станалото ПТП и нанесените щети по втория автомобил, но е продължил движението си. Както става ясно от материалите по делото в момента на ПТП-то водачът на паркираното МПС въобще не се е намирал до автомобила, което изключва възможността между него и жалбоподателя да е осъществен някакъв контакт, респективно да е постигнато споразумение относно обстоятелствата по произшествието. В същото време от страна на И. не са предприети никакви действия, с цел установяване собственика на автомобила и евентуално постигане на споразумение с него.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил и това свое задължение като участник в ПТП,  с което е осъществил от обективна и субективна страна визираното в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 50 до 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган и по отношение на това деяние не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е отново наказание “глоба” в размер над минималния, предвиден в закона размер, а кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право да управлява  МПС” е наложено в размер на минимума, предвиден в закона. В този смисъл по отношение на двете кумулативно предвидени наказания е наложил същите в различен размер, като не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева. Още повече, че двете кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду си, а административно – наказващият орган е преценил, че наказанието “лишаване от право да управлява МПС” следва да бъде в минималния, установен в закона размер.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно описание на нарушението в наказателното постановление. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че и трите нарушения, както в акта за установяване на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление са описани по достатъчно ясен и точен начин, който позволява на нарушителя да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил и да се защитава адекватно срещу него. Не е налице нарушение по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което да се явява съществено и да води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. 

По отношение твърдението на жалбоподателя, че административно-наказващият орган не е изложил мотиви относно обстоятелството защо приема, че нарушението не е „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че същото не  е съществено процесуално нарушение, доколкото органът е извършил преценка, която макар и лаконично е била отразена в самото наказателно постановление. С оглед твърдението на жалбоподателя, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът съобрази обстоятелството, че от деянието са настъпили минимални материални щети. В същото време обаче всяко едно от посочените в наказателното постановление нарушения са формални и признаците на състава на което и да е от тях не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, изразяващ се в значителни имуществени вреди.  Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при движение на заден ход и да причини ПТП, а по отношение на второто и третото деяния – да не е изпълнило задълженията си като участник в ПТП. Имайки в предвид вида на нарушенията, съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са нанесени значителни щети на второто, участващо в ПТП-то превозно средство. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.

С оглед на гореизложеното съдът счете за справедливо  наказателното постановление в частта му по пункт първи да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а в частта му по пункт втори и трети да бъде изменено, като наложеното на И. административно наказание“глоба” по отношение на всяко едно от двете деяния бъде намалено от 60 /шестдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева. Доколкото кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” по отношение на всяко едно от деянията е наложено в размер на предвидения в закона минимум, то същото не следва да бъде изменяно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА    наказателно постановление №16-0869-000870 от 09.05.2016 год. на Началник сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, в частта по пункт първи, с която на И.Д.И., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, като

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №16-0869-000870 от 09.05.2016 год. на Началник сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, в частта по пункт втори, с която на И.Д.И., с ЕГН**********,*** на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 60 /шестдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, като намалява размера на наложеното наказание “глоба” от 60 /шестдесет/ на 50 /петдесет/ лева и в частта по пункт трети, с която на И.Д.И., с ЕГН**********,*** на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 60 /шестдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, като намалява размера на наложеното наказание “глоба” от 60 /шестдесет/ на 50 /петдесет/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: