Р Е Ш Е Н И Е

 

605/18.11.2016г.               гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                               Председател: Надежда Кирилова  

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 1364 по описа на ШРС за 2016 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № НП-27-339-4/28.03.2016 г. на Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - гр. София /ИАМО/, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и чл. 235 от ЗЗ на д-р Т.С.Б., ЕГН **********,***, на длъжност „Лекар урология – старши лекар“ в Урологично отделение към „МБАЛ – Шумен“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Васил Априлов“ № 63, в качеството му на уролог „на разположение в дома“ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на по 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. чл. 79 от ЗЗ. В жалбата си жалбоподателят навежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно излагайки доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените основания, като излага подробни мотиви в тази насока.   

Процесуалният представител на Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - гр. София - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, предвид обективираните в определение № 16/27.07.2016 г., постановено по ЧКАНД № 219/2016 г. по описа на ШАС указания, имащи задължителен характер, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Санкционираното лице - д-р Т.С.Б., ЕГН ********** работило на длъжност „Лекар урология – старши лекар“ в Урологично отделение към „Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен” АД, с месторазположение - гр.Шумен, ул.”Васил Априлов” № 63, което е регистрирано по Закона за лечебните заведения и е получило разрешение за осъществяване на лечебна дейност от Министъра на здравеопазването № МБ – 125/16.03.2015 г. В Декларация за идентичност на имена, д-р Б. с подписа си декларирал, че името му по лична карта и името д-р Т.С. Т., с което е записан в Диплома за висше образование и Диплома за специалност са идентични.

През периода 08.09.2015 г. – 12.09.2015 г. на основание Заповед № РД 27-339/04.09.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - гр. София, била извършена извънредна проверка в болничното лечебно заведение по повод на жалба относно медицинското обслужване и настъпилата смърт на постъпил за лечение в Урологично отделение на „МБАЛ - Шумен” АД гр. Шумен пациент Р.Й.П., на 42 г. В рамките на реализираната проверка на място, прегледаната цялостна медицинска документация относима към случая, проведените разговори и взетите становища от медицинските лица, които са били ангажирани в конкретния случай, от длъжностните лица на посочената агенция било констатирано следното:

На 24.08.2015 г. в 15.35 часа в Спешно отделение на „МБАЛ - Шумен” АД гр.Шумен постъпил за лечение пациента Р.Й.П., ЕГН **********. Пациента бил насочен за спешна хоспитализация от личния си лекар в увредено общо състояние по повод на болка и липса на диуреза, с диагноза „Камък в бъбрека“ и придружаващи документи с клинико-лабораторни данни за значителна левкоцитоза (22.4), повишена кръвна захар (16,9 ммол), с ехографска находка с диагноза „Хидронефроза, Уролитиаза, Пиелонефритис хроника екзацербата на ляв бъбрек“ и медицински документ от ендокринолог за новооткрит Неинсулинозависим диабет. При приема в Спешно отделение пациентът бил с оплакване от „обща отпадналост, втрисане, температура от снощи, болки в кръста, не може да уринира, провежда лечение за Захарен диабет“ видно от Лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 17315. В документацията било отбелязано от д-р Д., дежурен лекар в Спешно отделение, че при прегледа е установен следния статус: „АН 90/60, увредено общо състояние, суховат обложен език, изпотена кожа, везикуларно дишане с дребни и средни влажни хрипове в двете основи, ритмична сърдечна дейност, корем мек под нивото на гръдния кош“, след което назначил необходимите клинико-лабораторни изследвания, при които били установени резултати за силно повишени стойности на креатинина – 297 (норма 46-115), на уреята - 11,4 (норма 1,6-8,3) и на глюкоза – 24.92 ммол(норма 3-6,2). Поради силно завишените кръвни резултати на пациента, д-р Д. назначила консултация със специалист уролог с отбелязан час за заявяване 15.35 часа. Като консултант бил потърсен д-р Т. (Б.) видно от  приложените по делото ксерокопия на листи от Журнал – преминали пациенти в Спешно отделение, тъй като последният като старши лекар в Урологично отделение бил уролог на „разположение в дома“, след 15 ч. на  24.08.2015 г. по молба на Началника на Урологично отделение“   д–р С.Д. и утвърдения за месец август 2015 г. график за дежурствата. Малко по-късно същия ден - в 16.10 ч., след осъществен допълнителен разговор по телефона с д-р Т. (Б.), но без извършен консултативен преглед от негова страна, последния поискал да бъде оформена История на заболяването на болния с оглед хоспитализацията му в Урологично отделение. Пациентът П. бил насочен за хоспитализация в Урологично отделение с вписана диагноза „Камък в бъбрека“, без да му е поставен уретрален катетър. В 16.10 ч. на 24.08.2015 г. пациентът Р.Й.П. бил приет в Урологично отделение с История на заболяването (ИЗ) № 13279/2015 г. При постъпването на болния в отделението, д-р Т. (Б.) отново не извършил преглед на болния, както и не оформил необходимата медицинска документация в История на заболяване и в частта „Информирано съгласие“ от страна на пациента. Същевременно д-р Б. направил назначение по телефона: вливания, спазмолитици, Аксетин фл., рентгенография на БУМ, които били приети от дежурна медицинска сестра в Урологично отделение А.Н.М.. Също така в История на заболяването на пациента от м.с. М. били отбелязани, следните оплаквания: „болки в лявата лумбална област, повръщане и дизурични повиквания, болният съобщава за висока температура от снощи и от 3 дни няма диуреза“, било описано и обективното състояние на пациента: „увредено общо състояние, заемащ седящо положение в леглото, чисто везикуларно дишане, ритмична сърдечна дейност, ЕКГ – тахикардия, корем – мек, неболезнен, над нивото на гръдния кош, език обложен, крайници без отоци Сукусио реналис (+) в ляво, както и бил вписан план за изследване: ПКК, урина, ЕКГ, Рентгенография и план за лечение: консервативно. В ИЗ № 13279/2015 г. била отбелязана назначената и започната от дежурната сестра терапия с медикаменти - антибиотик Axetin, Но-шпа, Дексотин и венозни инфузии с Р. и Х. разтвори, данните от направената Графия на БУМ: „Без данни за рентгенопозитивни конкременти“, както и били отразени резултатите от лабораторните изследвания, извършени в Спешно отделение. В медицинската документация обаче липсвали данни за поставен уретрален катетър на болния и назначение за проследяване на диурезата. Видно от медицинската документацията, без посочен час, с подпис на лекар било отбелязано също, че болният е „с болка и тежест в дясно подребрие, засилваща се при натиск, в средно увредено общо състояние. ДС затруднено, учестено, чисто везикуларно дишане. АН 110/70. СЧ 70“. При проверката, било установено, че в медицинската документация няма вписани назначения за терапия, параклинични и образни изследвания, консултации с други специалисти. Впоследствие настъпило влошаване в състоянието на пациента Р.Й., поради което в 02.20ч. на 25.08.2016г. бил консултиран от реаниматор, извикан от дежурната сестра, предвид олигоурия и данни за изразена дихателна недостатъчност, като в документацията било отбелязано, че „болният се оплаква от задух, тежест в сърдечната област. Катетър – липсва диуреза“. След това пациентът бил транспортиран, на количка с помощта на медицински персонал, до Отделение по анестезиология и интензивно лечение /ОАИЛ/ на лечебното заведение, като в момента на приемането в посоченото отделение болният изпадал в състояние на клинична смърт и въпреки проведената кардиопулмонална ресусцитация в пълен обем в 02.45ч. била констатирана смъртта му. Резултатите от направените клинико-лабораторните изследвания в ОАИЛ били със силно завишени стойности на левкоцити – 38.84; CRP – 126,2; СК 288, урея 14,8; креатинин 423; глюкоза 23,43; ASAT – 64; ALAT 88. Впоследствие, била издадената епикриза с окончателна диагноза „Камък в бъбрека. Сърдечна аритмия неуточнена. Друга и неуточнена остра бъбречна недостатъчност. Кардиореспираторна недостатъчност“, а в предоставеното предварително становище от аутопсията като предварителна диагноза е посочено: „Уролитиаза, Хидроуретер. Хидронефроза на ляв бъбрек. Уросепсис. Ендотоксичен септичен шок. ОБН. ОЛСН. Белодробен оток. Мозъчен оток“. След осъществената проверка на медицинската документация, проведените разговори и взетите становища от медицинските лица, служители на ИА „Медицински одит“ приели, че са налице основания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на  д-р Т. Т. (Б.), поради което на 10.11.2015 г. му била изпратена покана, получена от д-р Т. (Б.) на 12.11.2015 г., за явяване на 20.11.2015 г., с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Тъй като на 20.11.2015 г. не се явил д-р Т. (Б.) за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, впоследствие - на 23.11.2015 г. на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, д-р  Р.Б. съставила Акт за установяване на административно нарушение № А 27 – 339 – 4, в който описала тези свои констатации и квалифицирала нарушението като такова по чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. чл. чл. 79 от ЗЗ. Цитираният акт за установяване на административно нарушение на 30.11.2015 г. бил връчен на жалбоподателя д-р Т. (Б.) и подписан от него, без да изложи възражения, като връчването било обективирано в Разписка за връчване на АУАН от 30.11.2015 г. Впоследствие нарушителя се е възползвал от законното си право и след запознаване със съдържанието на акта за установяване на административно наказание депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, които наказващия орган счел за неоснователни. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № НП-27-339-4/28.03.2016 г. на Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - гр. София /ИАМО/, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и чл. 235 от ЗЗ на д-р Т.С.Б., ЕГН **********,***, на длъжност „Лекар урология – старши лекар“ в Урологично отделение към „МБАЛ – Шумен“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Васил Априлов“ № 63, в качеството му на уролог „на разположение в дома“ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. чл. 79 от ЗЗ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Р.Р.Б. и на свидетелят А.В.А. – свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, на свидетелите С.А.Д. и Ю.Д.И., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. чл. 79 от ЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване, а според алинея 2 на чл. 81 от цитирания закон правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения и 4. зачитане правата на пациента. Нормата на чл. 79 от ЗЗ регламентира, че медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии.

Своевременността е периодът от момента на заявяването на нуждата от медицинска помощ и продължава през целия период на оказването й и се оценява с измерителя „време“. Медицинските специалисти следва да действат своевременно, за да предпазят пациентите от рискове, породени от неспазване на правилата за добра медицинска практика, като извършват провеждане и планиране на изследвания или лечение, когато е необходимо.

Достатъчността на медицинската помощ се оценява посредством ефективността на основните медицински дейности провеждани при заболяване и консултации, и оценка на тяхното въздействие върху състоянието на пациента.

В утвърдения Национален медицински стандарт за „Спешна медицина“, част Спешна урология като спешни състояния в урологията са посочени обтурираща бъбречнокаменна болест с произтичащите от нея усложнения, като уросепсис, хидронефроза, остра или хронична бъбречна недостатъчност; анурии или олигоанурии.

В конкретния случай от приложеното по делото писмени доказателства става ясно, че пациентът Р.Й.П., ЕГН ********** постъпва в Спешно отделение в увредено общо състояние, с картина на Остра бъбречна недостатъчност (анурия и азотермия), хемодинамична нестабилност (тахикардия, хипотония), начални прояви на уросепсис, суспектни данни за дихателна недостатъчност, т.е. в спешно състояние, налагащо своевременна диагностична преценка на състоянието от съответния специалист с оглед на предприемане на необходимите диагностично-лечебни действия и адекватна на състоянието му хоспитализация в болнична структура.

От приложената по делото Заповед № В-7-263/21.10.2013 г. на Изпълнителния директор на „МБАЛ-Шумен“ АД става ясно, че в Раздел II от посочената заповед е регламентирана Организацията на работния процес в „МБАЛ-Шумен“ АД. В т.6.2. от същата е посочено: „В останалите отделения, в часовете, за които няма графична осигуреност от дежурен лекар, в случай на нужда се вика специалист от същото отделение, оставен на разположение, а в спешни ситуации – дежурния лекар в ОАИЛ до пристигане на профилен специалист“. В т.6.1. от същата заповед изрично са определени отделенията, в които „при изработване на работните месечни графици да се осигурява 24-часово покритие от лекар“ и сред които не фигурира Отделението по урология.

 Същевременно със Заповед № В-2-3/07.01.2015 г. на Изпълнителния директор на „МБАЛ-Шумен“ АД е определен реда и начина за осъществяване на консултативната помощ в лечебното заведение. В Раздел II, буква Б Спешна консултативна помощ за пациенти, постъпили в Спешно отделение на „МБАЛ Шумен“ АД и т.20 е разписано „При повикване на специалист консултант от „МБАЛ – Шумен“ АД от страна на дежурен лекар в Спешно отделение, същият се отзовава незабавно. При невъзможност на лекаря консултант да осъществи своевременно консулт в Спешно отделение, поради ангажираност в момента с пациенти в животозастрашаващи състояния, същият повиква лекаря специалист „на разположение в дома“. Дежурният лекар от спешно отделение представя лично на консултанта случая“.

Съгласно приложения по делото Работен график на лекарите в Урологично отделение на „МБАЛ – Шумен“ АД за м. август 2015 г., в периода от 24.08.2015 г. до 31.08.2015 г. д-р Т. Т. (Б.) е посочен като лекар на разположение. В Заповед № В-2-3/07.01.2015 г. на Изпълнителния директор на „МБАЛ – Шумен“ АД, т.20 изрично е регламентирано, че „при повикване на специалист консултант от страна на дежурен лекар в Спешно отделение, същият се отзовава незабавно. При невъзможност на лекаря консултант да осъществи своевременно консулт в Спешно отделение, поради ангажираност в момента, същият повиква лекарят специалист на „разположение в дома“.

Безспорно при извършената проверка е установено, че жалбоподателят д-р Т. (Б.) не е извършил поисканата от него от Спешно отделение консултация на пациента Р.Й.П., който се е намирал в състояние, изискващо предприемане на навременни диагностично-лечебни действия и хоспитализация, а по телефона е дал указание за хоспитализация. По този начин не се е запознал на място с оплакванията на болния, не е направил преглед и оценил състоянието на пациента, което не е дало и възможност да се предприемат достатъчно и навременни диагностично-лечебни действия. Впоследствие, след приемането на пациента и в хода на престоя му в Отделението по урология, жалбоподателят д-р Т. (Б.) отново не е извършил фактически преглед на болния. Назначил е терапия по телефона на дежурната сестра, без да е осъществил физически преглед на болния, преценка на оплакванията му и запознаване с резултатите, изследванията, придружаващи пациента и направени в Спешно отделение. Предвид на факта, че жалбоподателя д-р Т. (Б.) не е осъществил прегледа на пациента в Спешно отделение и е насочил болния за хоспитализация в Урологично отделение, е следвало той да извърши такъв преглед впоследствие в самото Урологично отделение. Видно от приложената по делото История на заболяването № 13279/2015 г., при постъпването и в хода на престоя в Урологично отделение, болният е бил в увредено общо състояние, с признаци на септично състояние (уросепсис), Остра бъбречна недостатъчност и картина на дихателна недостатъчност. Следователно като не е извършил своевременно фактически преглед на пациента в Спешно отделение и впоследствие не е предприел своевременни и достатъчни действия за извършване на физически преглед на болния в Отделението по урология, жалбоподателя д-р Т. (Б.) не е оказал своевременна и достатъчно медицинска помощ на болния, което не е дало възможност да се предприемат навременни и адекватни диагностично-лечебни действия (поставяне на уретрален катетър, допълнителни изследвания и консултации с други специалисти, др.). По този начин д-р Т. (Б.), в качеството му на уролог на разположение, не е предоставил дължимата лекарска грижа на пациента и е нарушил основните принципи за упражняване на медицинската професия при оказване на медицинска помощ, а именно: „своевременност и достатъчност на медицинската помощ“.

Нарушаването на разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ, която действително урежда основен принцип при лечението на пациентите е довело до забавяне на лечението на пациента като при едно евентуално и своевременно извършване на физически преглед на болния в Отделението по урология би могло да се предприемат навременни и адекватни диагностично-лечебни действия и евентуално изхода от заболяването би могъл да е друг, би могло да има по-голям шанс за живот на пациента и би било по-благоприятно за пациента.

Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят с подценяването на ситуацията, като не е извършил своевременно фактически преглед на пациента в Спешно отделение и впоследствие не е предприел своевременни и достатъчни действия за извършване на физически преглед на болния в Отделението по урология, с неназначаването на необходимите изследвания и консултации с други специалисти, д-р Т. (Б.) е нарушил разпоредбата на  чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, във вр. чл. 79 от ЗЗ, тъй като на пациента не е доставена медицинска помощ в достатъчна степен и по този начин е засегнато и качеството на предоставената медицинска помощ, което е довело до неблагоприятни последици за пациента. Действително  чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето урежда основни принципи при лечението на пациентите, което обаче не дава право на медицинските специалисти да ги нарушават. Те следва да ги спазват с още по голяма сила, защото това са основополагащи правила и ако се нарушават те, това води до подкопаване на цялата система на здравеопазването.

Административно-наказателната разпоредба на чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето, предвижда, че лицата, които нарушават разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 – чл. 228в, се наказват с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв. Съдът счита, че това наказание като вид и размер е наложено при спазване разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН в размер на 500 лв. Налице е нарушение по  чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, вр. чл. 79 от  ЗЗ относно и двата принципа, като в случая предвид професионалния ценз и личността на наказаното лице, лекар уролог – старши лекар в Урологично отделение към „Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен” АД очакванията на обществото като цялост са завишени относно извършваната от него медицинска помощ, независимо от липсата на други наказания. Настоящия съдебен състав намира въпреки, че нарушението е извършено за първи път, с оглед обстоятелствата  при които е осъществено,  предвид тежестта на нарушението и последиците настъпили от него,  минимално предвиденият размер би бил  неотносим в настоящия казус. При това, с оглед осъществяване и генералната превенция, наказанието е справедливо и съответно на обстоятелствата по делото. 

По отношение оспорването на процесуалният представител на жалбоподателя, че атакуваното наказателно постановление неправилно е съставено в качеството му на лекар „Уролог на разположение в дома“  в периода, в който е бил на кабинет по график, представен в РЗОК - Шумен, където е упражнявал вменените му трудови задължения по допълнителен трудов договор, както и че времето, в което служителят се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 2 за реда аз установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, настоящият съдебен състав категорично не споделя това становище.  В случая, в предоставения Работен график на лекарите в „Урологично отделение“ за м. август 2015 г. на дата 24.08.2015 г. жалбоподателя д-р Т. Т. (Б.) е обозначен със знак /+/ като „лекар на разположение“ и в „стационар 08.00 до 14.00 часа“ . Според същия график същия ден д-р Д. имал „Дежурство“ 13.30 до 16.30 ч. и както е видно от становището на същия е напуснал отделението в 15 часа и е уведомил д-р Т. (Б.) да се отзове ако има спешен случай, като жалбоподателят се съгласил. Освен това, от разпита на свидетеля Д. става ясно, че „…Графикът се изготвя до 25-то число на месеца за следващия месец. При изготвянето на този график предварително вземам мнение от работещите в отделението - кой кога иска да излиза в отпуск, примерно. Предварително го съгласувам с работещите доктори в отделението….Всеки ден идвайки на работа те виждат графика, който се намира в лекарския кабинет. До този график имат достъп и сестрите, и лекарите…“, т.е. жалбоподателят д-р Т. (Б.) предварително и своевременно е бил запознат с цитирания график за работа. Също така, от свидетелките показания на Ю.Д.И. - изпълнителен директор на “МБАЛ – Шумен” през процесния период, е видно, че д-р Т. (Б.) през м. август 2015 г. работел в Урологично отделение към “МБАЛ – Шумен”, както свидетелката подробно разказва за организацията на работния процес в повереното й болнично заведение, а именно: „… До 25-то число на предходния месец се изготвят графиците от началника на отделението, като графика има сумарно изчисляване на труда, т.е. има всеки ден график – дневни дежурства, съответно разположение, когато лекарите не достигат да покриват 24 часа, за да можем да осигурим 24-часово разположение на лекар. Началникът на отделението, повтарям, изготвя графика и до 25-то число се представят на Изпълнителния директор, който ги разглежда и утвърждава чрез подпис. Въз основа на тези графици се получават трудовото възнаграждение от работещите, защото освен основно възнаграждение има и допълнителни елементи работната заплата, като част от елементите са и извънреден труд, разположение в дома и получаване на извънреден труд, когато лекарите идват извън работното си време, т.е. когато са на разположение и ги извикаме да дойдат, имаме дневник отделно, където се регистрират колко часа е бил. Началникът след това подава справка до Изпълнителния директор и въз основа на тази справка се изплаща допълнителното възнаграждение. Тези графици се залепят в лекарския кабинет и са на видно място, така, че всеки се запознава…“. Видно от писменото становище на дежурния лекар в Спешно отделение д-р Д. Д., приложено на л.75 от материалите по делото, същата е „потърсила по телефона дежурния уролог“ д-р Т. (Б.), който я е „уверил, че ще дойде в СО за да направи нужния консулт“,  „…Известно време след първоначалния разговор с уролога, той се обади по служебния телефон, за да поиска на болния да бъде оформена ИЗ с оглед хоспитализация в Урологично отделение.“. В потвърждение на това, че д-р Т. /Б./, като уролог на разположение е бил ангажиран със случая на конкретния пациент е и писменото становище на дежурната дневна сестра в Урологично отделение А.Н.М., намиращо се на л.68 от материалите по делото, която в своето становище посочва: „… В 16.00 ч. на служебния телефон се обади д-р Т. и каза, че ще приемаме болен с хидронефроза. Даде ми назначение по телефона“. Още повече, жалбоподателят д-р Т. (Б.) в своето становище на л.71 на делото също посочва: „…Получих информация от СПО, по телефона от дежурния лекар, че е постъпил болен на 42 г. с диагноза Хидронефроза и че болният е с ехографско изследване, на което се вижда хидронефрозата. След известно време се обадих по телефона, за да хоспитализират болния в Урология. Не съм извършвал фактически преглед на пациента в СПО и по-късно в Урология. Назначение направих по телефона: вливания; спазмолитици; Аксетин фл.; ренгенография на БУМ. Кръвната картина е била пусната в СПО, но резултатите не бяха готови. Назначенията бяха прието от м.с. М.. Не съм оформял мед.документация в История на заболяване … и в частта „Информирано съгласие“.

Обстоятелството, че от представената Служебна бележка от „МЦ МБАЛ – Шумен“ ЕООД е видно, че на 24.08.2015 г. в периода от 14.15 ч. до 17.15 ч. д-р Т. Т. (Б.) е бил на кабинет по график, предоставен в РЗОК – Шумен не води до отпадане на отговорността на жалбоподателя да спазва Работния график на лекарите в Урологично отделение на „МБАЛ – Шумен“ АД. В „МБАЛ – Шумен“ АД д-р Т. (Б.) упражнява вменените му трудови задължения по основен трудов договор докато в „МЦ - МБАЛ Шумен“ ЕООД – по допълнителен трудов договор. При условие, че д-р Т. (Б.) е посочен в Работния график на лекарите в Урологично отделение на „МБАЛ – Шумен“ АД като „лекар на разположение“, то той се задължава в периода, в който е на разположение да се отзове при възникнала нужда. А още повече, че въз основа именно на изготвения график за дежурства получава и ежемесечно своето трудово възнаграждение.

В хода на съдебното следствие защитникът прави искане за събиране на писмени доказателства - коректно копие от месечния график за дежурства през месец август 2015 г., актуално към момента на извършването на административното нарушение допълнителното споразумение към трудовия договор, Правилник за вътрешния трудов ред и вътрешно-ведомствен акт, издаден от представителя на „МБАЛ – Шумен“ АД относно правилата за документооборота. Искането е оставено без уважение. На първо място, съдът отчете обстоятелството, че събирането на допълнителни доказателства не е необходимо. По принцип съдът не е длъжен да удовлетворява всички претенции на страните, а само онези от тях, които могат да доведат до изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, доколкото същите не са установени чрез други доказателствени средства и способи на доказване /в т. см. Решение № 468/2008 г. на ВКС, III н.о./. Съдебната практика трайно приема, че е право на съда  да вземе решение по допустимостта на доказателствени искания, упражняването на което не е произволно, а основано на оценката за възможността да бъдат установени новооткрити обстоятелства /арг. Решение № 415/2012 г. на ВКС, II н.о./. В случая, обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са установени по несъмнен начин от коментираните свидетелски показания и писмени доказателства. При това положение съдът няма не само правото, но и задължението да уважава нови доказателствени искания, тъй като това би било в разрез с необходимостта от приключване на делото в разумен срок и от правилата за процесуална икономия. „Следва да се уважават само доказателствени искания, които могат да имат реален принос за изясняването на истината. Съдът не е задължен да ръководи процеса под диктата на страните, поради което ако поисканите доказателства са неотносими към предмета на доказване ли се отнасят до обстоятелства, които вече са изяснени обективно, всестранно и пълно, следва да остави съответното искане без уважение“ /“Помагало за кандидати за младши съдии по наказателен процес“/. Следва да се отбележи, че тъй като в хода на съдебното следствие са събрани всички необходими доказателства, е оставено без уважение доказателственото искане на процесуалния представител на жалбоподателя, с оглед извършената преценка, че събирането на допълнителни доказателства не е необходимо.

Отново обаче следва да се подчертае, че необходимост от събиране на допълнителни доказателства не е налице, тъй като е безспорно установено, че на процесната дата жалбоподателят е осъществил визираното в разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. чл. 79 от ЗЗ нарушение.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето, предвиждащ санкция за физическо лице при нарушение разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му, какъвто е и процесният случай.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р   Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-27-339-4/28.03.2016 г. на Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - гр. София /ИАМО/, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.229, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и чл.235 от ЗЗ на д-р Т.С.Б., ЕГН **********,***, на длъжност „Лекар урология – старши лекар“ в Урологично отделение към „МБАЛ – Шумен“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Васил Априлов“ № 63, в качеството му на уролог „на разположение в дома“ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. чл. 79 от ЗЗ, като правилно и законосъобразно.

  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.                                                    

                                                       

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: