Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1377/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Интеракация” ЕООД –с.Хитрино, обл.Шумен, срещу Наказателно постановление № 27-2704469/16.05.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ. Жалбоподателят намира, че не е налице неизпълнение на административно задължение от негова страна, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Санкционираното дружество стопанисвало дърводелски цех в с.Хитрино, обл.Шумен. Във връзка с дейността си дружеството наемало работници по трудово правоотношение, сред които и лицето Х.А.Х.. Последната работела на длъжност „опаковач палети“, но със заповед № 003/31.03.2016г. работодателят наредил същата да премине на длъжност „оператор цепачка“, която да изпълнява за периода от 01.04.2016г. до 04.04.2016г. На 02.04.2016г. около 11,35ч. настъпила трудова злополука с лицето Х.Х.. За злополуката дружеството подало съответна декларация до ТД на НОИ-гр.Шумен, но не уведомило Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Шумен. Информация за трудовата злополука постъпила в ДИТ-гр.Шумен едва на 07.04.2016г., когато постъпило съобщение за случая от служител на НОИ. На същата дата от М.М.М., работещ като главен инспектор при Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство в посочения обект, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации, на 19.04.2016г. проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на дружеството- жалбоподател за това, че в качеството си на работодател не е уведомило незабавно териториалната администрация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за допуснатата трудова злополука, довела до инвалидност на лицето Х.Х.. Актът бил съставен в присъствието на представляващата дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 16.05.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на “Интеракациия” ЕООД –с.Хитрино, обл.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.5 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, във вр. с чл.23, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите М.М.М. и С.Р.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни в срок 3 работни дни от узнаването за нейното настъпване да подадат в териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя/предприятието ползвател декларация по образец, утвърден от управителя на НОИ, и обнародвана в "Държавен вестник". Независимо от подаването на декларацията по чл. 3 обаче, по силата на чл.5 от Наредбата осигурителят/предприятието ползвател е длъжен да уведоми незабавно териториалното поделение на НОИ, териториалната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и другите компетентни органи за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, довела до инвалидност или смърт, или има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания. Цитираният нормативен акт не съдържа легална дефиниция на понятието „инвалидност“, но от разпоредбата на чл.71 от КСО се налага извода, че такава е налице при пълна или частична загуба на работоспособността завинаги или за продължително време. От приложените по делото доказателства се установява, че в резултат от злополуката пострадалата е получила травматична ампутация на показалеца на лявата ръка. С оглед характера на увреждането, в съставения по случая Протокол №4/26.04.2016г. е прието, че последиците от злополуката са „вероятна инвалидност“. Видно от приложеното копие от Разпореждане №021/26.04.2016г. на ТП на НОИ-гр.Шумен, процесната злополука се приема за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. При положение, че в цеха, стопанисван от дружеството, е възникнала трудова злополука, за която е имало основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, последното е било задължено по силата на чл.5 от Наредбата, да уведоми незабавно съответните компетентни органи, включително и териториалната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и другите компетентни органи. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че дружеството не е изпълнило това свое задължение и не е уведомило ДИТ-гр.Шумен за настъпилата трудова злополука не само незабавно, но и изобщо, като информация за това е постъпила от ТП на НОИ. Това обстоятелство по начало не се оспорва от санкционираното лице. Напротив, в попълненото от представляващата дружеството Обяснение на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ същата изрично е посочила, че Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Шумен не е била уведомена за случая. При това положение съдът намира, че санкционираното дружество действително е осъществило вмененото му неизпълнение на административно задължение. Възраженията от страна на дружеството за липса на нарушение са неоснователни. Както беше посочено по-горе, осигурителят е длъжен да уведоми териториалната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" не само за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, но и за всяка злополука, довела до инвалидност, или за която има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания. При положение, че пострадалата е получила травматична ампутация на показалеца на лявата ръка, са били налице повече от достатъчно основания да се предполага, че злополуката може да доведе до инвалидност, при което за дружеството несъмнено е възникнало задължението незабавно да уведоми ДИТ-гр.Шумен и другите компетентни органи. Като не е направило това, дружеството-жалбоподател е осъществило състава на процесното нарушение, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на обжалваното наказателно постановление. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Правилно е счетено, че не са налице основания за приложението на чл.415в от КТ. Посочената разпоредба предвижда по-ниски санкции за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Дружеството обаче не е изпълнило процесното си задължение не само незабавно, но и изобщо, при което нарушението не е било отстранено и съответно- липсва основание за приложението на цитираната норма. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от показанията на свидетелите се установява, че несвоевременното постъпване на информация за трудовата злополука обективно е затруднило изясняването на обстоятелствата около настъпването й, тъй като обстановката не е била запазена. Наказващият орган също така правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказание по реда на чл.413, ал.2 от КТ, предвиждащ специална санкция за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, какъвто е и настоящият случай. Наказващия орган е наложил санкция в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 27-2704469/16.05.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на “Интеракация” ЕООД –с.Хитрино, обл.Шумен, ЕИК:202710015, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: