Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1379/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А.И.Х. ***, срещу Наказателно постановление № 15-0869-001297/11.08.2015г. на ВНД началник на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500.00 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.179, ал.3, т.2 от ЗДП. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е издадено в противоречие с разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, като привежда и доводи за маловажност на случая. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил водач на училищен автобус марка „Исузу Тюркоаз“ с ДК№ Н8640АР, собственост на Община Хитрино. Във връзка с предстоящ превоз, на 20.07.2015г. същият управлявал посочения автобус по път I-2 в посока гр.Шумен, където следвало да бъде отстранен технически проблем на превозното средство. Същевременно на посочения път, на км.112+737 до бензиностанция „ШЕЛ“, от свидетелите П.С.П. и Г.С.Д. била извършвана проверка за спазване на ЗДП. Около 11,50- часа жалбоподателят бил спрян за проверка, при което било установено, че на предното стъкло на автобуса липсва валиден винетен стикер за платена винетна такса. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява посоченият автобус по републикански път, като няма винетен стикер от категория К-2 за МПС от категория М3, което управлява. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 11.08.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1500,00 лв за извършено нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.С.П. и Г.С.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Винетната такса по смисъла на последната разпоредба представлява такса за ползване на пътната инфраструктура, като заплащането й дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища. Заплащането на винетната такса се удостоверява посредством ценна книга, наречена винетка, състояща се от две части, първата от които е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство. Според чл.10а, ал.5, т.1 от ЗП предназначението на последната е да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата същият е управлявал автобус, като на предното стъкло на моторното превозно средство не е бил залепен валиден винетен стикер. При това положение съдът приема, че за управлявания от жалбоподателя автомобил действително не е била заплатена винетна такса. Твърденията на жалбоподателя, че преди да потегли е поискал да закупи винетка, но е забравил да я вземе, са голословни и неподкрепени с никакви доказателства. Напротив, св.Д. заявява, че при проверката водачът е казал, че няма винетка, както и че впоследствие са пристигнали служители на Община Хитрино, които са закупили такава. От показанията на св.П. се установява, че жалбоподателят не е разполагал у себе си с необходимата парична сума за закупуване на винетен стикер, от което е видно, че твърденията му, че е искал да закупи такъв, но е пропуснал поради бързане, са недостоверни. В същото време според разпоредбата на чл.10а, ал.6, т.1 от ЗП винетна такса се заплаща за моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници. Доколкото автобусът, управляван от жалбоподателя, се включва в посочената категория, е видно, че за движението на същия по пътищата от републиканската пътна мрежа се е дължало заплащането на винетна такса. След като жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, а се е движел по път от републиканската пътна мрежа, съдът намира, че същият действително виновно е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДП. След извършването на нарушението са последвали изменения /допълване/ на относимите към случая правни норми, но същите не са довели до отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, нито се явяват по-благоприятни за последния, при което не са налице условията за приложение на новите редакции по реда на чл.2, ал.2 от ЗАНН.

За констатираното нарушение жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.179, ал.3, т.2 от ЗДП, предвиждащ санкция за водач, който управлява ППС по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса. Правилно е преценено също, че се касае за пътно превозно средство за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без мястото на водача по смисъла на посочената разпоредба, при което следва да се приеме, че наказващият орган е изпълнил задължението си да издири приложимия за случая закон.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Не е налице и претендираното в жалбата нарушение на чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени в сроковете, установени с посочената норма, като само връчването на наказателното постановление е било отдалечено във времето.

Налице са обаче основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят не е собственик или дори ползвател на процесния автобус, а е управлявал същия във връзка със заеманата от него длъжност и в изпълнение на служебна заповед. Х. също така е дългогодишен водач на МПС, но не е наказван с други наказателни постановления за нарушения на ЗДП /видно от приложената справка за нарушител/. Действително, същият е следвало да се въздържа от управлението на МПС, за което не е била заплатена съответна такса. Предвид изложените обстоятелства и с оглед особеностите на случая обаче съдът намира, че същият се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. При това положение наказващият орган е следвало само да предупреди лицето, че при следващо нарушение ще му бъде наложено наказание, без да налага такова. Като не е направил това, наказващият орган е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено на това основание.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 15-0869-001297/11.08.2015г. на ВНД началник на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на И.Х. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 179, ал.3, т.2 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500.00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: