Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1469/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Ж.Й.Ж. *** срещу Наказателно постановление № 31/20.05.2016г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води -гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1400 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.151, ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно и необосновано, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения при провеждането на административнонаказателното производство. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Санкционираното лице заемало длъжността „кмет на с.Ивански, общ.Шумен“. През и около посоченото населено място преминавала малка река /“дере“/, чието речно легло бивало замърсявано с отпадъци, образуващи незаконни сметища. На 04.02.2016г. била издадена Заповед № РД-ОП-09 на министъра на околната среда и водите относно проверки за наличие на такива нерегламентирани сметища на речните легла и прилежащи територии на реките, разположени на територията на Община Шумен. Във връзка с посочената заповед директорът на РИОСВ-гр.Шумен издал предписание №72/17.02.2016г., според което кметът на Община Шумен, в срок до 23.03.2016г., следвало да набележи и осъществи неотложни действия, с които да осигури недопускане на замърсяване на речните легла и прилежащите терени на реките, като при установяване на такива да извърши почистване на същите, както и да уведоми РИОСВ-гр.Шумен за предприетите мерки. В изпълнение на предписанията било депозирано писмо, в което се посочвало, че е изпратено съответно уведомително писмо до кметовете и кметските наместници на територията на Община Шумен. По-късно, на 27.04.2016г. от Златко П.В.-*** била извършена проверка на състоянието на речните легла и прилежащите територии на реките, в хода на която било установено, че преминаващата през с.Ивански, обл.Шумен малка река /дере/ е замърсена от двете страни със строителни отпадъци, стъклени отпадъци /автомобилни стъкла/, смесени битови отпадъци и биоразградими отпадъци по склона на дерето, които били натрупани на купчини с размери около 2 х 10м. и с размери около 2 х 5 м. /. Бил съставен съответен констативен протокол, в който били отразени направените констатации, подписан и от служител на Община Шумен без възражения. С оглед резултатите от проверката на 09.05.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че в качеството си на кмет на с.Ивански, общ.Шумен, чрез бездействие, е извършил административно нарушение, като не е осъществил отговорността си по чл.112, ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците, като не е организирал почистване на образуваните незаконни сметища и замърсявания с отпадъци, изхвърлени по дерето, преминаващо през и около посоченото село. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 20.05.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Ж.Ж. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 400 лв. за извършено нарушение по чл.151, ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства - от разпита на свидетелите З.П.В., С.Е.М. и С.Р.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО възлага на кметовете на общините отговорността за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. В същото време нормата на чл.112, ал.1 от ЗУО дава възможност контролът върху дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци, да бъде възложен на специално оправомощено от кмета на общината длъжностно лице. Със специална заповед кметът на с.Ивански е бил оправомощен да изпълняват функциите по чл.15, ал.1 от ЗООС, както и да упражнява съответен контрол, съгласно чл.112 от ЗУО. От събраните по делото доказателства и особено от показанията на свидетелите В. и М. се установява по несъмнен начин, че към момента на проверката речното легло и прилежащите му територии, намиращи се в посоченото селище, са били замърсени с различни отпадъци от битов и строителен характер. При това положение е видно, че жалбоподателят, в качеството си на кмет на с.Ивански, не е упражнил необходимия контрол по дейностите свързани с образуване, събиране, съхраняване, транспортиране и третиране на битови и строителни отпадъци на територията на селото и землището му, което е довело до образуването на нерегламентирани сметища от битови и строителни отпадъци. По този начин същият чрез бездействие е нарушил разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗУО, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Действително, от приложените писмени доказателства е видно, че Община Шумен е сключила договор с „М.П.- Шумен“ ЕООД, по силата на който дружеството се задължило да почисти речното корито в землището на с.Ивански, в срок до 30.05.2016г. Приложеното по делото копие от договора обаче е без поставена дата, при което не може да се установи момента на сключването му. Жалбоподателят освен това не е страна по този договор и поради това не може да се приеме, че сключването му е свързано с изпълнението на процесните задължения от страна на санкционираното лице. С най-съществено значение в тази насока е обстоятелството, че към момента на проверката нерегламентираните сметища не са били премахнати, от което е видно, че и да са били предприети някакви действия от страна на жалбоподателя, то те са се оказали недостатъчни и неадекватни. Съдът намира, че за изпълнението на процесното задължение е необходимо предприемането на ефективни мерки, които да доведат до целения резултат, като извършването само на формални действия в тази насока не удовлетворява изискванията на закона. По изложените съображения, доколкото жалбоподателят не е предприел резултатни мерки, които да осигурят упражняването на контрол върху образуването и събирането на отпадъци на територията на селото, съдът намира, че същият действително не е изпълнил задължението си по чл.112, ал.1 от ЗУО, с което е бил натоварен с цитираната заповед на кмета на Общината. От своя страна чл.151, ал.1, т.4 от с.з. предвижда специална санкция за длъжностно лице, което не извърши контрол по управление на отпадъците съгласно чл.112 от с..з., какъвто е и процесният случай, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба. Това становище се споделя и в практиката на останалите съдилища в страната /Решение №342/16г. на РС-гр.Пазарджик по ВАНД№924/16г.; Решение №352/16г. на АС-гр.Монтана по КАНД№980/16г. и мн.др./. Съдът намира, че реализирането на административнонаказателната отговорност правилно е насочен към жалбоподателя. Действително, по начало отговорността за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им е възложена на кметовете на общини, а в чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО не е предвидена възможност с това задължение да бъде натоварено друго лице. Поради това отговорността на кмета на Община Шумен за непочистването на речните легла не е отпаднала. Като е възложил на кметовете на редица населени места да изпълняват различни функции във връзка с управлението на отпадъците и контрола на чистотата обаче, кметът на Община Шумен ги е натоварил със задължението по чл.112, ал.1 от ЗУО, за неизпълнението на което същите носят самостоятелна административнонаказателна отговорност в качеството им на съответно оправомощени длъжностни лица по смисъла на цитираната разпоредба.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган надлежно е издирил приложимия закон, както и съответната санкционна разпоредба и е определил наказание, кореспондиращо на нарушението, в минималния размер, предвиден в закона. Действително, в съставения акт е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.112, ал.1, т.4 от ЗУО, а в НП се приема, че не е изпълнено задължението по чл.112, ал.1 от ЗУО. Касае се обаче за доуточняване на правната квалификация на нарушението, в рамките на хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, поради което и не е налице нарушение на процесуалните правила. Не представлява такова и описването на нарушението като „непочистване на нерегламентираните замърсявания“, тъй като това деяние се включва в по-широкото понятие „упражняване на контрол върху събирането на отпадъци“ по смисъла на чл.112, ал.1 от ЗУО. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Мястото на нарушението- с.Ивански, общ.Шумен, също е конкретизирано в достатъчна степен. Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила невръчването на жалбоподателя на съставения констативен протокол, тъй като последният не е част от административнонаказателното производство и връчването му на нарушителя не е задължително. Нарушението също така не се изразява в неизпълнение на дадените с констативния протокол предписания, поради което доводите, че същият не е връчен своевременно, се явяват неоснователни.

Датата на извършване на нарушението е определена правилно. Процесното нарушение е осъществено чрез бездействие, при което се създава трайно противоправно състояние и което може да бъде констатирано във всеки момент, в който същото продължава. В случая наличието на противоправно бездействие е констатирано на 27.04.2016г. и правилно е счетено, че именно това е датата на извършване на нарушението. С оглед особеностите на нарушението не би могло да се очаква от актосъставителя да е в състояние да определи с по-голяма точност момента на извършване на нарушението, тъй като натрупването на отпадъци и формирането на сметища, във връзка с които е възникнало и задължението за предприемане на мерки за почистване, не е еднократен акт, а е резултат от многократни действия на различни лица.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Обстоятелствата, че лицето не е наказвано за друго такова нарушение, както и че все пак са били предприети мерки в нужната насока, макар и недостатъчни, са отчетени от наказващия орган при определянето на наказанието, което е наложено в минималния размер, допустим от закона. Изпълнението на процесното задължение е от съществено значение за сигурността на жителите на съответното населено мяста и на тяхното имущество, поради което е необходимо наличието на особени извинителни обстоятелства, попречили на надлежното почистване на нерегламентираните сметища, формирали се в речните легла, за да бъде счетен случая за маловажен. Доколкото наличието на такива не е констатирано, правилно е отказано приложението на чл.28 от ЗАНН от административнонаказващия орган.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 31/20.05.2016г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води -гр.Шумен, с което на Ж.Й.Ж. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.151, ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1400,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: