Р Е Ш Е Н И Е
497/29.9.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1492 по описа на ШРС за 2016г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 16-0869-001052 от 30.05.2016г. на Началника на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Д.Г.Д., ЕГН **********
*** са наложени три административни наказания, съответно “глоба” в размер на 2
000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП и “глоба” в размер
на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1
от ЗДвП. Жалбоподателката моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
недоказано.
В
проведените по делото съдебни заседания същата се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като
поддържат
жалбата на изложените в нея съображения, както и излагат
допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено излагайки подробно съображенията си за
това.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката Д.Г.Д. на 24.04.2016г. около 03.55 часа управлявала лек
автомобил марка “БМВ Х1Х Драйв 20Д” с регистрационен
№ Н 8254 ВН, собственост на Л.А.А., ЕГН **********,***,
в посока „Марица“ в гр.Шумен. На кръстовището с ул. „Марица“, в близост до паркинга
на блок № 43 водачът бил спрян за рутинна проверка от полицейските служители
при ОД на МВР – гр.Шумен – свидетелите М. С.П. и М.Д.Н., при която било
установено, че водачът не използва обезопасителен
колан по време на движение на МПС, с който е оборудван автомобила, както и на жалбоподателката й били поискани документи за самоличност. При проверка документите на водача Д.Д. било установено, че същия лъха
на алкохол. По тази причина била поканена от контролните органи, но отказала да
й бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510”, с фабр. № ARBB – 0004. Бил й
издаден талон за медицинско изследване № 0086578, който е получен от Д., но
същата не се явила за даване на кръвна проба за изследване до указания в талона
срок – 04.25 часа на 24.04.2016г. Това обстоятелство било отразено от дежурен
лекар в ЦСМП при „МБАЛ“ – гр.Шумен – д-р С.. За констатираните нарушения на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 1052, бланков № 454214 от 24.04.2016г. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния са нарушени
разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан
от нарушителката, като същата е посочила под формата на възражения, че не е
съгласна с написаното. Впоследствие се е възползвала от законното си право и е
депозирала допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
сочейки, че описаната в акта фактическа обстановка не е вярна. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно
постановление № 16-0869-001052 от 30.05.2016г. на Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Д.Г.Д., ЕГН ********** *** са
наложени три административни наказания, съответно “глоба” в размер на 2 000
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет
и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП и “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1
от ЗДвП..
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетелят М.Д.Н., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо
значение за изясняването на делото са показанията
на посочените свидетели. Съдът кредитира същите, тъй като са
последователни, безпротиворечиви
и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали
в никакви особени отношения с нарушителката, които
дори не са
познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не
могат да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда
не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема
същите за достоверни и правдиви. По делото
като свидетел е разпитано и лицето С.И.М., но съдът счита, че показанията на
свидетелят М. следва да бъдат кредитирани частично, доколкото същите са
противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен това, съдът намира основание
да кредитира показанията на посоченият свидетел частично и поради близките приятелски
отношения на същият с жалбоподателката. Това до
голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и целящи единствено
оневиняване на жалбоподателката.
При така установената фактическа обстановка, по отношение
на нарушението по пункт първи от наказателното постановление, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която е посочена в
акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 2 /две/ години и глоба 2000 /две хиляди/ лева. От материалите по делото
се установява по безспорен начин, че жалбоподателката
е отказала да бъде изпробвана с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARBB
– 0004. Видно от констатациите в акта за
установяване на административно нарушение, който следва да се отбележи, че е
съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното, по време на проверката Д.Д.
е лъхала на алкохол, заваляла говора и е била във видимо нетрезво състояние. От
показанията на свидетелите П.П. и М.Н. става ясно, че същата категорично е отказала
да бъде изпробвана с техническо средство, както и че след
получаване на издадения й талон за медицинско изследване, същата не се явила за
даване на кръвна проба за изследване до указания в талона срок – 05.10 часа на
24.04.2016г., поради което не изпълнила предписанието за медицинско изследване.
Това обстоятелство се удостоверява и с подписа на д-р С. - дежурен лекар в ЦСМП
при „МБАЛ“ – гр.Шумен в издадения талон за медицинско изследване № 0086578, а
именно: “Лицето не се е явило в определения срок да даде кръв за алкохолна
проба“. Съдът намира, че от материалите по делото се
доказва по безспорен начин, че жалбоподателката е
осъществила от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, тъй като е отказала
да изпълни указанията на контролните органи, а именно да бъде изпробвана с
техническо средство за наличие на алкохол. Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна
разпоредба, а именно чл. 174, ал.3, предл. първо
от ЗДвП.
В практиката си Административен съд -
гр.Шумен приема, че посочената правна норма освен санкционна е и материално-правна,
защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат
посочените в нея санкции /в т. см. Решение от 01.04.2009г. по к.а.н.д. №
52/2009г. по описа на ШАС/. По изложените по-горе съображения съдът приема, че Д.Г.Д.
действително е управлявала МПС, като при извършване на съответна проверка е
отказала да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателката също така не се е явила за даване на
кръвна проба, независимо, че й е бил издаден съответен талон за медицинско
изследване. В случая нарушителката е санкционирана и за неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване, като неявяването й за даване на кръвна
проба потвърждава извода, че нарушителят с отказа си е целял именно отклоняване
на установяването на количеството алкохол в кръвта му. С поведението си същата несъмнено
е извършила нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, за което правилно и
законосъобразно е санкционирана по реда на посочената разпоредба. В този
смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение административно - наказващият орган правилно
е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанията са определени правилно, във
фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за
по-нататъшна индивидуализация.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице
основания процесното нарушение да бъде
счетено за маловажно по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Последната разпоредба
е относима за случаите, при които извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид. За конкретното административно
нарушение и съобразно установените по делото фактически обстоятелства свързани с него, не са
изводими предпоставки за квалифицирането му като маловажен
случай, по смисъла на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се
доказват допълнителни смекчаващи обстоятелства, които в съвкупност да обуславят по-ниска
неговата обществена опасност от обичайната
за този вид
административни простъпки. Напротив, в показанията на свидетелите се съдържат данни, че нарушителката е била видимо
под въздействието на употребен алкохол,
при което отказът на последната да
бъде изпробвана несъмнено
е целял избягването на санкция в тази
връзка.
Ето защо настоящият
съдебен състав намира,
че фактическите обстоятелства свързани с конкретния казус, не указват маловажност
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има
предвид интензитета на този вид
административни нарушения,
с оглед създаването на гаранция за
опазване животът
и здравето на участниците в движението по пътищата, както и с цел постигане на
превантивната и възпитателна
цел на извършеното
нарушение.
С оглед на
изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по
пункт първи се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По отношение на нарушението, описано в пункт втори на
наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторните превозни
средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В настоящия случай от материалите
по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършената проверка управляваното
от жалбоподателката МПС е било в движение, но водача не е имал поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство
се установява от разпита в съдебно заседание на свидетелите П.С.П.
и М.Д. Н., които пряко са възприели това обстоятелство, а не се оспорва и от страна
на жалбоподателката. Двамата
свидетели са имали пряка видимост
към управлявания от жалбоподателката автомобил
и са възприели непосредствено обстановката в него още при
спирането, при което лично са
констатирали обстоятелството,
че Д. не ползва
обезопасителен колан. От показанията
на свидетелите се установява също,
че двамата са възприели обстоятелството,
че предпазният колан не е поставен,
в момента на спирането, при което съдът намира
изложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин. Освен това, не са налице причини от категорията на
посочените в чл.137а, ал.2 от ЗДвП изключения, които да дават възможност на
лицето да не използва обезопасителен колан.
А с оглед на
всичко изложено съдът намира, че жалбоподателката е
осъществила от обективна и субективна страна нарушението, посочено в пункт втори
на наказателното постановление, доколкото на 24.04.2016г. не е използвала обезопасителен колан, движейки се с управляваното от него
МПС и от материалите по делото не се доказва наличието на някое от изключенията,
посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП предвижда
за водача административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал
наказанието, налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона размер.
Не са налице основания процесното нарушение да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства за извършването на нарушението, поради което същото не би могло да бъде счетено за маловажно.
С оглед на
изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по
пункт втори се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
На
следващо място, съдът счита, че административно-наказателното производство
е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН. Не
са налице твърдените от процесуалния представител на жалбоподателя
съществени процесуални нарушения. Обстоятелствата, при които са извършени посочените
нарушения,
са описани достатъчно пълно и ясно, като позволяват
на санкционираното лице да разбере
какви
нарушения
му са
вменени.
Относно възражението
за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето
на акта за
установяване на нарушението, изразяващо се нарушение на
чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
счита същото за неоснователно, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя
в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствували при извършване или установяване на нарушението, а при липса на такива
свидетели или при невъзможност да се състави
акта в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието
на двама други свидетели, като това изрично
се отбелязва в него /чл.40, ал.3 от ЗАНН/. Следва да се
отбележи, че за валидността на акта за
установяване на административно нарушение е достатъчно в него да е посочен и документът да е подписан от един
свидетел, доколкото посоченото в закона “свидетели” предполага възможност такива да бъдат посочвани,
с оглед доказване на фактическите констатации, описани в акта при едно
евентуално обжалване на наказателното постановление. В случая не е спорно, а и се установява от представения
акт за установяване
на административно нарушение № 1052/24.04.2016г., че същият е съставен
от П.С.П.
в присъствието на нарушителката
Д.Г.Д.
и на свидетел – М.Д.Н.. Настоящият
съдебен състав намира, че въпреки,
че акта за
установяване на административно нарушение е съставен в присъствието само на един
свидетел, не е налице твърдяното от процесуалния представител на жалбоподателката опорочаване
на процедурата, доколкото констатациите, съдържащи се в акта, са обосновани,
а показанията на свидетеля и на актосъставителя, дадени в производството пред настоящия съдебен състав, са взаимнодопълващи
се и са безпротиворечиви.
Не всяко нарушаване на разпоредбите
на чл.40 от ЗАНН води до нередовност
на акта или
препятства издаването на наказателно постановление, доколкото съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато
е допусната нередовност в акта, стига да
е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай това безсъмнено е направено, както в производството пред административно-наказващия орган,
така и в производството пред настоящия съдебен състав, което в достатъчна степен мотивира извод, че са
спазени императивните изисквания на ЗАНН в конкретната процедура и няма допуснато съществено нарушение, което да ограничава
правото на защита на наказаното
лице.
Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, изразяващо се в обстоятелството, че в същият не
са били обсъдени
от наказващия орган възраженията на жалбоподателката
против акта за установяване на административно нарушение, съдът счита същото за
неоснователно, поради следното: Действително в атакуваното наказателно постановление е вписано, че има депозирано
възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН с Рег. № 869000-4865/27.04.2016г.,
и веднага след него в едно изречение
е посочено, че въз основа на него е извършена проверка, резултатите от
която са отразцени в докладна записка с №
УРИ869р-3165/26.05.2016г. – възражението е неоснователно. Дори
и да се приеме,
че липсват мотиви в тази насока,
както и по отношение самото възражение, настоящият съдебен състав намира, че това
не е съществено нарушение, тъй като по никакъв
начин не накърнява правото на защита на
санкционираното лице, тъй като тези
възражения могат да бъдат направени
с жалбата срещу издаденото наказателно постановление, което е сторено от жалбоподателката. Предявяването
на такова възражение е право на нарушителя и би било съществено
нарушение, ако административно-наказващия орган издаде наказателно постановление преди да е изтекъл 3 – дневния срок за
предявяване на това възражение. В този случай нарушението
нарушението ще е съществено, тъй като действително административно-наказващия орган следва да прецени
спорните факти, който спор е наведен
с предявяване на възражението от нарушителя. В настоящата хипотеза обаче наказателното постановление е издадено след като
е изтекъл 3 – дневния срок за възражение
и липсата на мотиви в наказателното постановление по това възражение не е съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на наказателното
постановление. В този смисъл е установената практика на Административен
съд – гр.Шумен по този въпрос,
по-конкретно Решение №
181/22.04.2013г. по КНАХ № 154/2013г. и др.
Поради
всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 16-0869-001052
от 30.05.2016г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр.Шумен, с което на Д.Г.Д., ЕГН ********** *** са наложени три административни
наказания, съответно “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП и “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание
чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: