Р Е Ш Е Н И Е

 

519/10.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четиринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                         Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1525 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №193101-F205437/12.05.2016 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „М ДЖИ-ФЪРНИЧЪР“ ООД, с ЕИК203301733, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Васил Друмев” №45, вх.3, ет.7, ап.57, представлявано от Ц.И.П., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. Търговецът моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

            Процесуалният представител на ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата, като изразява становище по съществото на спора и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.03.2016 год. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен на „М ДЖИ-ФЪРНИЧЪР“ ООД. В хода на проверката било констатирано, че дружеството, в качеството на работодател не е  изпълнило задължението си да подаде в срок Декларация Образец 1 „Данни за осигуреното лице” за месец март 2015 год. по отношение на лицето Н.Х.Х.. По време на проверката било установено, че дружеството първоначално е подало Декларация образец 1 на 25.04.2015 год., но поради некоректното попълване на данните, същата не е била приета. На следващия – 26.04.2015 год.  дружеството е подало коригираща декларация образец 1  с вх.№27000153038253, но поради допусната техническа грешка в посочване на периода /2014 вместо 2015 год./ същата отново не е била приета. В законоустановения срок, съгласно Наредба Н-8/29.12.2005 год., а именно в 7-дневен, считано от датата на която е било отказано приемането на декларацията не е била подадена нова коригираща  декларация. Резултатите от извършената проверка са били обективирани в Протокол за извършена проверка от 14.03.2016 год. За констатираното нарушение на 16.03.2016 год. на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение АNF205437, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 год. и чл.5, ал.4, т.1 от КСО, като е посочено, че нарушението е било извършено на 28.04.2015 год. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го е подписал, без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №193101-F205437/12.05.2016 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „М ДЖИ-ФЪРНИЧЪР“ ООД, с ЕИК203301733, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Васил Друмев” №45, вх.3, ет.7, ап.57, представлявано от Ц.И.П., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. В наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на 28.04.2015 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д.П.Д., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.1 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „осигурител” по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, което е имало задължение по закон да внася осигурителни вноски за други физически лица, а следователно е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от работодателите е посочен в чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата, а именно – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В настоящия случай от материалите по делото, в това число и от  разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д. не се установява кога е било изплатено/начислено трудовото възнаграждение на лицето Н.Х.Х. за м.март 2015 год., с оглед преценка на срока за изпълнение на задължението за подаване на Декларация 1, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца,  за който се отнасят данните или до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението, в случай, че това е станало след законоустановения срок.   Дори да приемем, че трудовото възнаграждение на лицето Н.Х.Х. за м.март 2015 год. е било начислено/изплатено в установения срок, то доколкото първоначално подадената декларация на 25.04.2015 год. не е била приета и срока на дружеството е бил удължен със 7 дни, в които е следвало да бъде подадена коригираща декларация, следва да се приеме, че срокът за изпълнение на задължението е изтекъл на 04.05.2016 год. /доколкото датата 01.05.2015 год. е официален почивен ден, а следващите два дни – 02 и 03.05.2015 год. са неработни дни/. Едва след тази дата ще е налице съставомерно бездействие по смисъла на чл.355, ал.1 от КСО, изразяващо се в неизпълнение на задължението, регламентирано с разпоредбите на КСО. При това положение, към сочената от актосъставителя и възприета от административно-наказващия орган дата – 28.04.2015 год. санкционираната деятелност не е била съставомерна по посочения в НП административно наказателен състав. В подкрепа на този извод относно начина на изчисляване на сроковете е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №351/31.10.2014 год. по КАНД №32614 год. по описа на ШАС, Решение №29 от 06.02.2014 год. на АдмС - Шумен по КАНД №490/2013 год., които са постановени по  аналогични казуси.

Независимо от изложеното за прецизност следва да бъде посочено, че дори да приемем,     че е налице неизпълнение на задължение, то същото осъществява белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелството, че първоначалната декларация е била подадена на 25.04.2015 год., т.е. преди изтичане на законоустановения срок. В същото време след отхвърляне на същата още на следващия ден – 26.04.2015 год. Дружеството е подало нова коригираща декларация, която обаче не е била приета поради допусната техническа грешка в изписване на годината на периода, за който същата се подава. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието “маловажен случай” следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В тази връзка следва да бъдат отчетени както факта, че дружеството е положило усилия, за да изпълни задължението си в предвидените законови срокове и въпреки, че в действителност същото не е било изпълнено, причината е единствено допусната техническа грешка. С оглед на изложеното се налага извода, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случай, при които е налице по-голямо закъснение, неплащане на възнаграждения, незаплащане на осигуровки и др.

В същото време съдът съобрази и факта, че от страна на административно-наказващият орган не са изложени никакви мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 год. по тълк. н. д. № 1/2005 год. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение №152 от 08.04.2014 год., постановено по КАНД №106/2014 год., Решение №159 от 14.04.2014 год., постановено по КАНД №109/2014 год. и др.Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано, недоказано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №193101-F205437/12.05.2016 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „М ДЖИ-ФЪРНИЧЪР“ ООД, с ЕИК203301733, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Васил Друмев” №45, вх.3, ет.7, ап.57, представлявано от Ц.И.П., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.  

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: