Р Е Ш Е Н И Е
389/30.6.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1539 по описа на ШРС за 2016г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 68 от 04.04.2016г. на Председателя на Комисията
за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от С-Е.В. е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.326
от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, във вр. чл.41, ал.1 от Общите
изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /ОИ/.
В съдебно
заседание представляващия дружеството – жалбоподател не се явява лично и не
изпраща упълномощен процесуален представител. От тяхно име,
след приключване на делото, са депозирани писмени бележки по куриер, в които
излагат становище по съществото на спора и конкретни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си в тази насока.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД е със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 и се представлява от
изпълнителния директор С-Е.В.. Дружеството – жалбоподател извършва търговска
дейност в стопанисвания от него магазин за продажба на мобилни телефонни
апарати и аксесоари към тях, и далекосъобщителни услуги, находящ се в гр.Шумен,
бул.”С. Велики” № 46б. На 18.08.2015г. е извършена проверка на дейността на
дружество във връзка с прилагането на правилата на ЗЕС в обекта от
длъжностни лица към Териториалното звено на КРС, гр.Варна. В рамките на
проверката проверяващите лица не установили в търговското
помещение да са поставени на видно място общите условия по чл.226,
ал.1 от ЗЕС, приети от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД. Проверяващите лица поискали от служителите да им бъдат предоставени,
и след известно време един от тях ги открил
в един от шкафовете, намиращи се в помещението и ги предоставил на проверяващите. Резултатите
от извършената проверка били обективирани в следните Констативни протоколи: № В-РТ-036/18.00.2015г.
и № В-РТ-049/26.10.2015г. На дружеството - жалбоподател бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № В-188/27.10.2015г., в който
актосъставителят е посочил, че с описаното деяние са нарушени разпоредбите на чл.226,
ал.1 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, във вр. чл.41, ал.1 от Общите
изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /ОИ/. Актът е
бил съставен в отсъствие на представител на дружеството, доколкото въпреки
отправената им покана, на посочената дата 26.10.2010г. техен представител не се
е явил. Впоследствие акта е бил връчен на упълномощено лице на дружеството,
което го е подписало, след като е изложило под формата на възражение, че в законоустановения
срок ще подаде възражения срещу настоящия акт.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са били депозирани и допълнителни писмени
възражения, в които излагат конкретни съображения по констатациите в акта. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 68 от 04.04.2016г.
на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от С-Е.В. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева на
основание чл.326 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, във вр. чл.41, ал.1
от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /ОИ/.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя Р.Ц.Т. и на свидетелите З.Г.К. и Н.Г.Г., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелите Р.Ц.Т., З.Г.К. и Н.Г.Г. следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Според
разпоредбата на чл.226, ал.1 от ЗЕС предприятията,
предоставящи свързване към обществени електронни съобщителни мрежи и/или
обществени електронни съобщителни услуги, изготвят общи условия на договора с
крайните потребители в случаите, когато практически е неприложимо сключването
само на индивидуални договори. А според нормата на чл.41, ал.1 от Общите
изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /ОИ/
предприятията публикуват приетите от тях общи условия по чл.226, ал.1 от ЗЕС на
хартиен носител и ги предоставят на видно място в търговските си обекти.
Безспорно установено
по делото е, че дружеството – жалбоподател “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД е реализирано
нарушение по чл.226, ал.1 от ЗЕС, във вр. чл.41, ал.1 от
Общите изисквания, доколкото видно от приложените по делото доказателства и
разпитаните свидетели е установено, че в стопанисвания от тях търговския обект е
нямало поставени на видно място общите условия по чл.226,
ал.1 от ЗЕС, приети от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД. Същите са били предоставени
на проверяващите едва след изискване, но са се съхранявали в затворен шкаф,
намиращ се в самото помещение на магазина, респ. не са били достъпни за
клиентите. Поради горното съдът намира, че дружеството - жалбоподател е
извършило визираното в наказателното постановление нарушение.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че дружеството - жалбоподател е осъществило от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, а именно по чл.226, ал.1 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, във вр. чл.41, ал.1 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /ОИ/. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.326, ал.1 от ЗЕС предвижда „имуществена санкция“ в размер от 3 000 лева до 15 000 лева за предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги след подаване на уведомление по чл.66, което наруши някое от общите изисквания по чл.73 и/или специфични задължения
. Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата
санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки
го в неговия минимален, предвиден в закона, размер.
Съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, че е допуснато
съществено процесуално нарушение и наказателното постановление следва да бъде отменено
поради липса на мотиви от страна на административно-наказващият орган за
неприлагане на чл.28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка
за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че
случаят е „маловажен“ да не
издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя.
Но административно
- наказващият орган
няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява
маловажен случай и да изложи
съображенията си за неприлагане на чл.28 от ЗАНН като задължителен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното
постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че случаят не
е маловажен. При проверката на материалната законосъобразност на наказателното
постановление първоинстанционният съд също има задължение да извърши преценка
дали конкретното нарушение попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН /арг.
от Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2007г./.
Съобразно текста на Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на
ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2007г., когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за
неприложението на чл.28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали
административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата, т. е.
преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление от
гледище на нормата на чл.28 от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в
смисъл дали има или няма мотиви за неприложението на текста. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че липсата на мотиви относно приложението
на чл.28 от ЗАНН, не е съществен порок, който да доведе до отмяната на
обжалваното решение.
Настоящият
съдебен състав не споделя твърденията на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, че са налице
основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Последната
разпоредба е относима за случаите, при които извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. За конкретното административно нарушение и съобразно установените
по делото фактически обстоятелства свързани с него, не са изводими предпоставки
за квалифицирането му като маловажен случай, по смисъла на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като не се доказват допълнителни смекчаващи обстоятелства, извън
това нарушението да е първо по ред, които в съвкупност да обуславят по-ниска
неговата обществена опасност от обичайната за този вид административни
простъпки. Касае се за формално
нарушение, чиято съставомерност не е обусловена от настъпването на
вреди, тъй като такива не се предвиждат в състава на същото, следователно и са
ирелевантни, като за осъществяването му е достатъчно да не е представило общите условия по чл.226,
ал.1 от ЗЕС на видно място в горепосочения търговски обект. Но липсата на вреди
сама по себе си не може до извод за маловажност. Обстоятелството, че при сходни
проверки не са констатирани нарушения е относимо единствено при
индивидуализацията на наказанието, което е отчетено от административно-наказващия
орган, с налагане
на минимална санкция,
предвидена в закона. Ето защо настоящият
съдебен състав, намира че фактическите обстоятелства свързани с конкретния
казус, не указват маловажност по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, с цел постигане на превантивната и възпитателна цел на извършеното
нарушение.
На следващо място, съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения, поради което намира за неоснователни възраженията на дружеството - жалбоподател за допуснати нарушения на императивните норми, регулиращи административно-наказателното производство. Настоящият състав намира, че административно-наказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити и е предявен надлежно по реда на чл.43, ал.1 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено, както и е мотивирано и не противоречи в частност на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Също така съдът намира, че вмененото на дружеството – жалбоподател нарушение е индивидуализирано правилно и до степен да разбере нарушителя в какво се изразява нарушението, както словестно, така и цифрово. От горното съдът намира, че наказателното постановление е редовно от формална страна и в административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на тези, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и могат да бъдат основания за неговата отмяна.
Относно
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на
наказателното постановление, изразяващо се в обстоятелството, че в същият не са
били обсъдени от наказващия орган възраженията на санкционираното дружество
против акта за установяване на административно нарушение, съдът счита същото за
неоснователно, поради следното: Действително в атакуваното наказателно
постановление е е посочено само, че има
депозирано възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН с Вх. № 14-00-1943/17.11.2015г. и липсват мотиви в тази насока,
настоящият съдебен състав намира, че това не е съществено нарушение, тъй като
по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното дружество, тъй като тези възражения могат
да бъдат направени с жалбата срещу издаденото наказателно постановление, което
е сторено от дружеството – жалбоподател. Предявяването на такова възражение е
право на нарушителя и би било съществено нарушение, ако
административно-наказващия орган издаде наказателно постановление преди да е
изтекъл 3 – дневния срок за предявяване на това възражение. В този случай
нарушението ще е съществено, тъй като действително административно-наказващия
орган следва да прецени спорните факти, който спор е наведен с предявяване на
възражението от нарушителя. В настоящата хипотеза обаче наказателното постановление
е издадено след като е изтекъл 3 – дневния срок за възражение и липсата на
мотиви в наказателното постановление по това възражение не е съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление.
В този смисъл е установената практика на Административен съд – гр.Шумен по този
въпрос, по-конкретно Решение № 181/22.04.2013г. по КНАХ № 154/2013г. и др.
Поради
всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно
наказателното постановление бъде потвърдено изцяло, а жалбата срещу същото –
оставена без уважение.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 68 от 04.04.2016г. на
Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от С-Е.В. е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.326
от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, във вр. чл.41, ал.1 от Общите
изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /ОИ/, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: