Р Е Ш Е Н И Е

 

481/20.9.2016г. , Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На  четиринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                          Председател: Ростислава Георгиева  

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1564 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №15-0869-002478 от 07.12.2015 год. на Началника на група към ОД на МВР Шумен, сектор  “ПП” – Шумен, с което на Х.Н.К., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.първо от ЗДвП и „глоба” в размер на 900 /деветстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10 /десет/ месеца на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. Прави алтернативно искане същото да бъде изменено, като наложените му наказания бъдат намалени.  В съдебно заседание не се явява лично. Изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

            За ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна, поради следните правни съображения:

             ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.10.2015 год. около 00.05 часа жалбоподателят Х.Н.К. управлявал лек автомобил марка “Шкода Октавия” с рег.№ Н 6812 АХ, собственост на Н. Х. К., с ЕГН**********, като се движел в гр.Шумен в посока ул.“Карел Шкорпил“. При преминаване през кръстовището, образувано от ул.“Панайот Волов“ и бул.“Славянски“ в посока ул.“Карел Шкорпил“ водачът не пазил пътен знак Б-2, което станало причина да бъде спрян за извършване на проверка от служители при РУ - гр.Шумен – свидетелите Н.В.Б. и К.К.В.. Извършена му била проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. №ARBB0020, проба №04338, която показала наличие на алкохол в издишания от водача въздух в размер на 1.17 промила. Бил му издаден талон за медицинско изследване №0436368, който е получен от Клев, но същия не се явил в определения му срок за даване на кръвна проба за изследване. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение №2478 от 25.10.2015 год., като актосъставителят е посочил, че с описаните деяния са нарушени разпоредбите на чл.6, т.1 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.  На 26.10.2015 год. на водача била издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №15-0869-000658/26.10.2015 год.,  с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП свидетелството му за управление било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №15-0869-002478 от 07.12.2015 год. на Началника на група към ОД на МВР Шумен, сектор  “ПП” – Шумен, с което на Х.Н.К., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.първо от ЗДвП и „глоба” в размер на 900 /деветстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10 /десет/ месеца на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетеля  К.К.В., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е нарушил предписанието на пътен знак Б-2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство", като не е спрял на поставения пътен знак Б-2, намиращ се на кръстовището, образувано от улица „Панайот Волов“ и булевард „Славянски“ в посока ул.“Карел Шкорпил“. В подкрепа на този извод са показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел К.К.В., който заявява, че лично е възприел обстоятелството, че жалбоподателят не е спрял на посочения пътен знак. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател, който в жалбата си изрично заявява, че не оспорва описаната в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка.    

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.183, ал.2, т.3,  предл. първо от ЗДвП., съгласно която се наказва с „глоба“ в размер на 20 лева водач, който не спира на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. В този смисъл наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки същото в неговия абсолютен, предвиден в закона размер. С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. 

По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление съдът установи от правна страна следното: 

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения по-горе лек автомобил след употреба на алкохол. Това обстоятелство се потвърждава от взетата му проба №04338 с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, която чрез измерване на количеството алкохол в издишвания въздух е отчела наличие на алкохол в кръвта на К. в размер на 1.17 промила. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля В., които в съдебно заседание заявява, че лично, заедно със своя колега са изпробвали водача за употреба на алкохол и че по време на извършване на проверката същия им е обяснил, че е изпил 5-6 чаши вино. 

Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в  разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП, задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1, предл. първо от ЗДвП., съгласно която „се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух“. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. В този смисъл, въпреки, че по отношение и на двете кумулативно предвидени наказания е  наложил наказания в размер над средния и дори близък до максималния, посочен в закона, не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил наказван за други нарушения на ЗДвП, то това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер по отношение и на двете кумулативно дадени наказания, а именно “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец. В тази връзка при определяне размера на наказанието “лишаване от право да управлява МПС” съдът съобрази липсата на сериозни нарушения по ЗДвП от страна на К. в последните три години. Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта му по пункт втори да бъде изменено, като наложените на К. наказания бъдат намалени съответно на “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя и процесуалният му представител, че нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че в самото наказателно постановление не са изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Всяко едно от описаните в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата. Управлението на МПС след употреба на алкохол в съдържание, близко до горната граница, визирана в разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП само себе си представлява нарушение с висока степен на обществена опасност, поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.     

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-0869-002478 от 07.12.2015 год. на Началника на група към ОД на МВР Шумен, сектор  “ПП” – Шумен, в частта по пункт първи, в която на Х.Н.К., с ЕГН**********,*** е наложени административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.първо от ЗДвП, като

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №15-0869-002478 от 07.12.2015 год. на Началника на група към ОД на МВР Шумен, сектор  “ПП” – Шумен, в частта по пункт втори, в която на Х.Н.К., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 900 /деветстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10 /десет/ месеца на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 900 /деветстотин/ на 500 /петстотин/ лева, а на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 10 /десет/ на 6 /шест/ месеца.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.  

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: