РЕШЕНИЕ

 

526/14.10.2016г.,  гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На деветнадесети септември 2016 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1653/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „В.-Н.” ЕООД- гр.София срещу Наказателно постановление № 27-2704468/28.04.2016г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но счита, че не е налице неизпълнение на административно задължение. Привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, както и за маловажност на случая. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление или да намали размера на наложената санкция, като приложи разпоредбата на чл.415в от КТ.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател осъществявало дейност по охрана на обекти в страната, като в края на 2015г. и началото на 2016г. на територията на гр.Шумен извършвало охрана на Митническо бюро-Шумен, намиращо се на бул.“Ришки проход“  №54 в града. За осъществяване на посочената дейност санкционираното юридическо лице ангажирало в гр.Шумен по трудово правоотношение петима служители, сред които и лицето Х.Т.И., на длъжност „охранител“. През м.януари дружеството не заплатило на посочения служител уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м.декември 2015г. в установения за това срок. Поради неизплащането на дължими възнаграждения служителите на дружеството подали сигнал, във връзка с който на 11.03.2016г. от св.М.М.М.-***, била извършена проверка в охранявания обект за спазване на трудовото законодателство. Била извършена и съответна документна проверка, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Междувременно, на 16.03.2016г. трудовото възнаграждение на лицето било изплатено с паричен превод чрез „Български пощи“ АД. Във връзка с тези констатации на 01.04.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че в качеството си на работодател, при осъществяването на неговата дейност, не е изплатило на лицето Х.Т.И. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през посочения месец в установените срокове.  Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като след съответна покана такъв не се явил. Впоследствие актът бил изпратен на дружеството чрез куриерска служба, като във връзка с него не били депозирани писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 28.04.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „В.-Н.” ЕООД- гр.София било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв. за извършено нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- от разпита на свидетеля М.М.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочения свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ задължава работодателите да плащат в установените срокове  уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работниците и служителите.  Видно от приложеното по делото копие от трудов договор №6297/10.10.14г., работодателят се е задължил да изплаща на служителя дължимото трудово възнаграждение в срок от 25-то до 30-то число на следващия месец, при което възнаграждението за положен труд през м.12.2015г. е следвало да бъде изплатено най-късно до 31.01.2016г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че това задължение е изпълнено по-късно- едва в хода на проверката. По този начин същото действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.128, т.2 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, за липса на неизпълнение, тъй като дължимото възнаграждение било заплатено преди съставянето на акта. Както беше посочено по-горе, уговореният в трудовия договор срок за заплащане на възнаграждението безспорно не е бил спазен, като изплащането му впоследствие не може да заличи факта на неизпълнението.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Актът е съставен законосъобразно по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като въпреки изпратената покана, получена от дружеството на 25.03.2016г. /видно от приложената обратна разписка, л.36 от делото/, не се е явил представител на последното за съставяне на АУАН. Действително, в случая не са спазени изискванията на чл.43, ал.4 от ЗАНН за връчване на съставения в отсъствие на нарушителя акт. Безспорно е обаче, че както актът, така и издаденото въз основа него наказателно постановление, са били получени от дружеството, видно от приложените обратни разписки на л.24 и л.15 от делото. Санкционираното лице също така е успяло да организира защитата си и да депозира съответна жалба, при което не би могло да се приеме, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като същото е накърнило в незначителна степен процесуалните права на жалбоподателя. В практиката си ШАС трайно приема, че критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /Решение по КАНД№52/09г./. Съдът счита и че наказанието е определено правилно, на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, какъвто е и процесният случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен. В тази връзка следва да се отбележи, че за маловажните нарушения на КТ е предвиден специален състав, а именно- чл.415в, ал.1 от КТ, който изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В тези случаи не е предвидена възможност за неналагане на административно наказание, (за разлика от тези по чл.28 от ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в по-нисък размер. В този смисъл е и константната съдебна практика. /Решение №347 по КАНД № 330 по описа на ШАС за 2014г. и др./.

Разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ предвижда санкция в по-нисък размер за маловажно нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложение на посочената норма. На първо място, същата намира приложения само по отношение маловажни случаи, а процесният не може да бъде счетен за такъв, тъй като не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, които да са довели до извършването на нарушението. Действително,  дължимото трудово възнаграждение е било заплатено веднага след установяването на нарушението. Не би могло обаче да се приеме, че от него не са произлезли вредни последици за служителя, при положение, че същият е останал без средства за издръжка и се е наложило подаването на сигнал до Д“ИТ“-гр.Шумен.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

.

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 27-2704468/28.04.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на „В.-Н.” ЕООД- гр.София, ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: