Р Е Ш Е Н И Е

489/27.9.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четиринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1655 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27-000028/28.04.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на “В.-Н.” ЕООД, с ЕИК130765203, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Н.Х.“ №12, ет.5, ап.18, С. община, област С., представлявано от Т.Н.Т., с ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява представител.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател „В. - Н.” ЕООД, с ЕИК 130765203 осъществява дейност по охрана на обекти в страната, като на територията на област Шумен извършва охрана на обект – МБ – Шумен, находящо се на бул. „Ришки проход“ № 54. На 11.03.2016 год. в посочения обект за охрана - МБ – Шумен била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен. При проверката било установено, че на лицето Т.П.И., ЕГН ********** на длъжност „охранител” не било изплатено уговореното трудово възнаграждение за месец декември 2015 год. Впоследствие била извършена и проверка на представени от дружеството документи, като резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол №ПР1610438 за извършена проверка от 11.03.2016 год. и 18.03.2016 год., с който на дружеството били дадени конкретни предписания. На 23.03.2016 год. до дружеството-жалбоподател била изпратена покана, получена на 25.03.3016 год., с която представляващия дружеството бил поканен да се яви в Дирекция „Инспекция по труда“-Шумен на 31.03.2016 год. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Тъй като на 31.03.2016 год. не се явил управител или друг представител на „В. - Н.” ЕООД, нито упълномощено от него лице за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН за констатираното нарушение на 01.04.2016 год. на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение №27-000028, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.128, т.2 от Кодекса на труда. Впоследствие актът бил изпратен на дружеството и получен от техен представител на 05.04.2016 год.ъ Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. От тяхна страна е бил представен системен бон, от който се установява, че на 16.03.2016 год. на работника Т.П.И. чрез пощенски запис е била преведена сумата от 1335.07 лева, в която сума е било включено трудовото възнаграждение за м.декември 2015 год. и доплащане на възнаграждения за месеците януари, февруари, март, април, май, юли, август, септември, октомври и ноември 2015 год. и януари 2016 год. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №27-000028/28.04.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на “В.-Н.” ЕООД, с ЕИК130765203, със седалище и адрес на управление: гр.Сфия, ул.“Н.Х.“ №12, ет.5, ап.18, С. община, област С., представлявано от Т.Н.Т., с ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.С.К. и на свидетеля М.М.М., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При издаване на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за и5звършената работа. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че с Трудов договор №6099/15.04.2014 год. е било уговорено основното месечно трудово възнаграждение на работника Т.П.И. в размер на 340 лева, което съгласно чл.6 от договора е следвало да бъде изплащано еднократно всеки месец от 25-то до 30-то число на месеца за предходния месец. Следователно трудовото възнаграждение за м.декември 2015 год. е следвало да бъде изплатено до 30.01.2016 год., но доколкото датата 30.01.2016 год. е била почивен ден, то срокът е изтекъл на 01.02.2016 год. От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.С.К. и М.М.М. се установява по безспорен начин, че към датата на извършване на проверката 11.03.2016 год. трудовото възнаграждение за м.декември 2015 год. не е било изплатено на лицето Т.П.И.. Това обстоятелство не се оспорва и от страните по делото, като в попълнената на 12.03.2016 год. декларация от лицето, същото на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ собственоръчно е отразило, че към тази дата все още не му е изплатено трудовото възнаграждение за месец декември 2015 год. и месец януари 2016 год. От представените от страна на дружеството-жалбоподател системни бонове се установява, че ллащането на трудовото възнаграждение за месец декември 2015 год на лицето Т.П.И. е станало чрез пощенски запис едва на 16.03.2016 год. т.е. след законоустановения и уговорен от страните срок.

Следователно на 02.02.2016 год. дружеството-жалбоподател чрез бездействие е допуснало описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение на разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ, предвиждаща за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, наказание „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 1500 до 15000 лева. Съдът намира, че административно наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, като е приложил санкция в минималния, предвиден в закона размер, имайки предвид, че нарушението е извършено за първи път.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, че по отношение на конкретния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Отстранимостта на нарушението “веднага” се преценява именно с оглед вида на административното нарушение. Самият законодател е избегнал да фиксира точно срок на отстранимостта – ден, час, месец, именно с оглед спецификата на всяко административното нарушение. В настоящия случай се касае за неплащане в уговорените срокове на уговореното и дължимо трудово възнаграждение на работника Т.П.И., като видно от материалите по делото на посочения работник не е било заплатено освен трудовото възнаграждение за м.декември 2015 год. и част от трудовото възнаграждение за месеците януари, февруари, март, април, май, юли, август, септември, октомври, ноември 2015 год. и за м.януари 2016 год. Правилно е констатирано, че в настоящата хипотеза не може да бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ, преценявайки, че нарушението е маловажно, тъй като самото нарушение е невъзможно да бъде отстранено веднага, каквото е изискването на закона. Не може да бъде споделен и извода, че от самото нарушение не са настъпили неблагоприятни последици за работника, доколкото неполучаването на дължимото трудово възнаграждение за положения труд крие сериозен риск за прехраната, издръжката, здравето и начина на живот на самия работник. А за да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл.415в от КТ следва да бъдат налице кумулативно дадените предпоставки. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице предпоставките за приложение на чл.415в от КТ, тъй като нарушението не може да се счита за отстранено, доколкото заплащането е било извършено както за процесния месец, така също и за множество други месеци едва след неговото констатиране от проверяващите длъжностни лица, след съставяне на протокола за извършената проверка, с който на дружеството са били дадени конкретни предписания в тази насока и конкретен срок за изпълнение. Следователно не може да бъде споделен извода, че дружеството по собствени подбуди е отстранило нарушението.

Съдът напълно споделя и извода на административно-наказващият орган, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че конкретното нарушение не се отличават с по-малка степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Съобразно легалната дефиниция на „маловажен случай“, визирана в разпоредбата на чл.93, т.9 от НК и приложима съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид. При съпоставяне степента на обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения на законодателството в сферата на пазара на труда и заетостта, настоящият съдебен състав, приема, че конкретния казус не разкрива белезите маловажност, предвид обстоятелството, че чрез нарушението се е стигнало до неплащане в уговорените срокове на уговореното трудово възнаграждение, като нарушението е било извършвано системно по отношение на няколко работниците, като работниците се явяват неравнопоставен субект в положение на подчинение спрямо властта на работодателя. Поради изложеното вмененото на жалбоподателя нарушение не би следвало да се преценява според разпоредбата на чл.28 от ЗАНН от гледна точка на маловажност на случая. В тази връзка следва да бъде отчетен и факта, че по време на извършване на проверките е констатирано неизпълнение на същото задължение и по отношение на други лица и то също за продължителен период от време, като по отношение на останалите случаи на неизпълнение на същото задължение на дружеството са били съставени и други наказателни постановления, поради което извършеното не може да се възприеме като изолирана проява в дейността на същото.

Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при връчването на акта за установяване на административно нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че същият не е връчен съобразно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН на санкционираното дружество, съдът счита същото за неоснователно. Действително разпоредбите на ЗАНН изчерпателно уреждат начина на връчване на акта за установяване на административно нарушение. Същевременно обаче от приложените по делото материали – по конкретно известие за доставяне става ясно, че получател на процесния акт за установяване на административно нарушение е именно длъжностно лице, работещото в офиса на „В. - Н.” ЕООД – гр.С.. Доколкото връчването е било извършено чрез изпращане на писмо с обратна разписка до адреса, на който се намира седалището и адреса на управление на дружеството се налага извода, че същото е получено от длъжностно лице, което неминуемо е разполагало с правомощията да извърши посочените действия. Твърдяното нарушение не е съществено и не е довело до ограничаване правото на защита на дружеството, доколкото същото е могло да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило и е могло да реализира защитата си по един адекватен начин, чрез депозиране на жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство. В този смисъл е и практиката на ШАС, обективирана в Решение № 208/07.07.2016 год., постановено по КАНД № 167/2016 год. по описа на ШАС:

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №27-000028/28.04.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на “В.-Н.” ЕООД, с ЕИК130765203, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Н.Х.“ №12, ет.5, ап.18, С. община, област С., представлявано от Т.Н.Т., с ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: