РЕШЕНИЕ

602/17.11.2016г.,                         Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, първи състав

На осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: В. С.

Като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №1678 по описа на ШРС за 2016 год., За да се произнесе взе предвид следното

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „ТВМ“ ООД -Шумен срещу Наказателно постановление № 27-000054/20.05.2016г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ. Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло същото. За датата на съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован се представлява от процесуален представител в лицето на адв.К. от ШАК, който поддържа депозираната жалба

Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството – жалбоподател извършва международна транспортна дейност и съответно стопанисва офис находящ се на ул.“Хан Крум“ №34 в Шумен. На 22.03.2016г. по повод постъпила жалба, С.К. и Г. К. инспектори в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, извършили проверка по спазването на трудовото законодателство. В хода на проверката, било установено, че без а е налице подадена писмена молба за ползване на неплатен отпуск от П. И. П. с ЕГН **********, на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“, жалбоподателя в качеството на работодател едностранно е разпоредил ползването на неплатен отпуск за периода от 01.01.2016г. до 26.01.2016г. в размер на 17 дни. Във връзка с тези констатации, на 12.04.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че в качеството си на работодател при осъществяването на неговата дейност е нарушил чл.160 от Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без каквито и да било възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 20.05.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „ТВМ“ ООД -Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.160 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на актосъставителя С. К. и свид.Г.К.. Показанията на посочените свидетели са последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Обстановката е изяснена и от приобщените по реда на чл.283 от НПК многобройни писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: От събраните по делото доказателства / показанията на посочените свидетели, молба за ползване на неплатен годишен отпуск №001 от 04.01.2016г., Заповед №001/04.01.2016г./ се установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател е разпоредил на служителя си П. П. ползването на неплатен отпуск в размер на 17 дни, без да е налице подадена валидна писмена молба за ползване на такъв тип отпуск. Вярно е,че поделото е приобщена подобна молба, но същата категорично не притежава необходимите реквизити, за да породи съответни действия от страна на работодателя, тъй като същата не е подписана от лицето П. П./ не са събрани каквито и да било доказателства, че посоченото лице е било съгласно с нейното съдържание/, което означава, че жалбоподателя категорично не се е съобразил с императивните изисквания на чл.160 от КТ, а именно да разреши ползването на неплатен отпуск само ако е налице искане от страна на работника.

.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна. Административно-наказващият орган правилно е счел, че не са налице условията за приложението на чл.415в от КТ. Приложимата санкционна разпоредба също така е издирена правилно, като е наложено наказание на осн. чл.414, ал.1 от КТ, като също така не са налице основания да се приеме, че се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Възприемането на подобна теза би означавало да се толерира подобен тип поведение от страна на работодател, а именно въпреки желанието на работника да може да му разрешава отпуск за който не му заплаща, каквото и да било. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 27-000054/20.05.2016г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: