Р Е Ш Е Н И Е
№ 712/20.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На двадесет и първи ноември 2016
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 1684/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Тотал-3” ООД- гр.Шумен, срещу Наказателно постановление № К-037844/10.02.2016г. на член на Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството било наложено четири отделни административни наказания „имуществена санкция“ в размер на по 500,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.204 от ЗЗП. Дружеството-жалбоподател привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество извършвало търговска дейност посредством електронен магазин www.mebelitotal.com, който предоставял възможност за закупуване на стоки- мебели и обзавеждане чрез сключване на договор за продажба от разстояние. На 30.10.2015г. от св.Г.Г.Б. -ст.експерт в Дирекция „Информационна сигурност и защита на потребителите при продажби от разстояние“ в Комисията за защита на потребителите-София била извършена проверка за спазване на относимата нормативна уредба при осъществяваната посредством електронния магазин дейност. При проверката били отворени и разгледани всички секции и категории в електронния магазин. Също така бил избран конкретен продукт- гардероб „Галатеа“, за който била направена он-лайн поръчка. В електронния магазин била предоставена информация относно характеристиките на стоката, цената, възлизаща на 636 лева и метода на плащане- чрез банков превод или чрез Epay.bg. Не била предоставена обаче информация относно доставката, като в един от етапите на он-лайн поръчката било посочено, че на регистрираната електронна поща се получава потвърждение на поръчката и информация за цената й и точния срок на доставката. На 30.10.2015г. от електронен адрес office@mebelitotal.com бил получен имейл на регистрирания от проверяващата електронен адрес относно направената поръчка, но не и потвърждение за нея или данни за доставката. Не било разяснено също така правото на отказ на потребителите в 14-дневен срок от получаване на продуктите от сключения договор от разстояние, като не бил предоставен и стандартен формуляр за упражняване правото на отказ. Не било разяснено и обстоятелството, че потребителят следва да поеме разходите за връщане на стоката в случай на упражняване правото на отказ. Във връзка с тези констатации на 26.11.2015г. проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние, не му е предоставило по ясен и разбираем начин информация относно седалището и адреса на управление на дружеството, крайната цена на стоките, включително разходите за транспорт и доставка; условията за доставка и изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките; правото на отказ от договора, условията, срокът и начинът за неговото упражняване, като не е предоставил и стандартния формуляр за упражняване правото на отказ от договора; обстоятелството, че потребителят трябва да поеме разходите за връщане на стоките в случай на упражняване правото на отказ. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател били наложени четири отделни имуществени санкции в размер на по 500 лева за нарушение съответно на чл.47, ал.1, т.5 от Закона за защита на потребителите; на чл.47, ал.1, т.7 от Закона за защита на потребителите; на чл.47, ал.1, т.8 от Закона за защита на потребителите и на чл.47, ал.1, т.9 от Закона за защита на потребителите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Г.Г.Б., Т.И.П., Р.Д.Т. и К.Ж.Ж., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното: Дружеството-жалбоподател
има качеството „търговец” по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, а именно- представлява
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки като част от
своята търговска дейност. Търговската си дейност дружеството осъществява и чрез
сключване на договори от разстояние, посредством електронен магазин. Понятието договор
от разстояние е дефинирано в чл.45 от ЗЗП, според който такъв e
всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана
система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без
едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез
изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от
разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на
договора. Осъществяването на продажби посредством електронен магазин несъмнено
представлява сключване на договори от разстояние по смисъла на цитираната
норма, при което дружеството е било
задължено да спазва нормативната уредба, установена относно тези договори. Разпоредбата
на чл.47, ал.1 от ЗЗП задължава търговците, преди потребителят да бъде обвързан
от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, или от подобно
предложение за сключване на договор, да предоставят на потребителя по ясен и
разбираем начин определена информация, подробно описана в т.1-т.20 от
цитираната алинея. Така т.5 на чл.47, ал.1 от ЗЗП изисква в тези случаи на
потребителя да бъде предоставена информация за крайната цена на стоките или
услугите с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на
стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни
граници – начина на нейното изчисляване; когато е приложимо, в крайната цена на
стоките или услугите се включват всички допълнителни разходи за транспорт,
доставка или пощенски такси, а когато
тези разходи не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, се
посочва обстоятелството, че такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими
от потребителя. В случая проверяващите са попълнили форма за поръчка, като
са посочили, че потребителят желае да използва транспорт и монтаж от фирмата,
при което е генериран отговор, че в телефонен разговор и на електронната поща
ще получи потвърждение на поръчката и ще бъде информиран за цената и точния
срок на доставката, начина, по който ще бъде извършена, както и за цената на
монтажа. Безспорно е при това положение, че търговецът не е посочил всички
допълнителни разходи за транспорт и доставка, свързани с поръчката. От
показанията на св.Ж. обаче се установява поръчаният
гардероб „Галатеа“ може да бъде произведен в множество размери. В тази връзка
процесуалният представител на дружеството възразява, че от значение за
дължимите разходи за транспорт са конкретните размери на поръчаната стока. При
това положение съдът намира, че са налице основания да се счете, че поради
естеството на стоката- предмет на поръчката не е могло транспортните разходи да
бъдат предварително определени, при което е възникнало задължението
потребителят да бъде уведомен, че такива допълнителни разходи ще бъдат дължими от
него. След като потребителят е бил уведомен при попълването на формата
за поръчка и преди изпращането на поръчката /видно от разпечатка на сайта от
30.10.2015г.-16,00ч./, че в телефонен разговор и на електронната поща ще получи
потвърждение на поръчката и ще бъде информиран за цената и точния срок на
доставката, начина, по който ще бъде извършена, както и за цената на монтажа,
съдът намира, че процесното задължение е било изпълнено в достатъчна степен,
тъй като по този начин на потенциалният купувач е било разяснено, че ще дължи
допълнителни разходи за транспорт. При така установеното съдът намира, че
дружеството-жалбоподател не е осъществило неизпълнение на административно
задължение по чл.47, ал.1, т.5 от ЗЗП, поради което обжалваното наказателно
постановление се явява недоказано и необосновано в частта, с която е наложена
санкция за неизпълнение на задължение, установено с цитираната норма.
На следващо място, разпоредбата на
чл.47, ал.1, т.7 от ЗЗП изисква преди потребителят да бъде обвързан от договор
от разстояние или от договор извън търговския обект, да му бъде предоставена
информация за условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която
търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугите, и когато е
приложимо – предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби на
потребители. Както беше посочено по-горе, търговецът е уведомил потребителя, че
ще го информира за тези обстоятелства впоследствие, в разговор по телефона или
на електронна поща. Съдът намира, че с това уведомление не се удовлетворяват
изискванията на цитираната норма, която
не предвижда такава възможност, а изисква посочената информация да бъде
предоставена на потребителя предварително. Действително, начините за плащане са
били посочени, но е липсвала информация за останалите обстоятелства, посочени в
разпоредбата. Като не е предоставило на потребителя конкретна информация за
начина на доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да
достави стоките или да извърши услугите, дружеството е осъществило неизпълнение
на административно задължение, установено с чл.47, ал.1, т.7 от ЗЗП, за което
правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно
постановление. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че не е налице
неизпълнение на административно задължение, тъй като в случая е липсвал реален
потребител, а само фиктивен такъв. Задължението за предоставяне на информация
по чл.47, ал.1, т.7 от ЗЗП не е свързано с наличието или липсата на конкретен
потребител, а се поражда във всички случаи при отправяне на предложение за
сключване на договор от разстояние, каквото на практика се явява
осъществяването на търговска дейност посредством електронен магазин.
В случаите, когато потребителят има
право на отказ от договора, чл.47, ал.1,
т.8 от ЗЗП изисква преди потребителят да бъде обвързан от договор от
разстояние да му се посочат условията,
срокът и начинът за неговото упражняване съгласно чл. 52, ал. 1
и 2, като търговецът е длъжен да
предостави на потребителя и стандартния формуляр за упражняване правото на
отказ съгласно приложение № 6. От своя
страна разпоредбата на чл.47, ал.1, т.9 от ЗЗП изисква в тези случаи да се
посочва обстоятелството, че потребителят трябва да поеме разходите за връщане
на стоките в случай на упражняване правото на отказ; при договорите от
разстояние, ако поради естеството си стоките не могат да бъдат върнати по
обичаен начин по пощата, да се посочват разходите за връщането им. Наказващият
орган е приел, че санкционираното дружество не е изпълнило задълженията си,
установени с посочените норми. Задълженията за предоставяне на информация по
чл.47, ал.1, т.8 и т.9 от ЗЗП обаче възникват само в случаите, когато
потребителят има право на отказ от договора от разстояние. По силата на чл.57,
т.3 от ЗЗП разпоредбите на чл. 50
– 56 за
правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън
търговския обект не се прилагат за договори
за доставка на стоки, изработени по
поръчка на потребителя или съобразно неговите индивидуални изисквания. В
настоящия случай е била направена контролна поръчка на гардероб, с посочени от
проверяващите размери и избран специфичен цвят /лилав, според представителя на
дружеството/. Видно е, че се касае за поръчка на стока, изработена съобразно
индивидуалните изисквания на потребителя, при което, при наличие на реален
купувач, не би възникнало право на отказ от договора. Вследствие на това не е
възникнало и задължение за търговеца да предостави информация по чл.47, ал.1,
т.8 и т.9 от ЗЗП, както и да предостави стандартен формуляр за упражняване
правото на отказ. По начало е възможно тези задължения да не са изпълнявани и в
случаите, когато потребителят е имал право да се откаже от договора, но по
делото липсват не само данни, но и твърдения в такава насока. При това
положение съдът намира, че дружеството-жалбоподател не е осъществило
неизпълнение на административни задължения по чл.47, ал.1, т.8 и т.9 от ЗЗП, тъй като при
направената контролна поръчка за него такива задължения не са възникнали.
Наказателното постановление се явява недоказано и необосновано в частта, с
която са наложени санкции за неизпълнение на задължения по чл.47, ал.1, т.8 и т.9 от ЗЗП, поради което
подлежи на отмяна и в тази си част.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата
отмяна. Нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. Действително, мястото на
нарушението не е посочено изрично, като е отбелязано, че същото е установено при
направена проверка в гр.София. Същевременно според установената съдебна
практика след като нарушенията са констатирани в собствения на дружеството
интернет сайт, те се считат за извършени в населеното място, където се намира
седалището на дружеството- в случая-гр.Шумен. Неправилното посочване на мястото
на извършване на нарушението обаче не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като не накърнява в значителна степен правото на
защита на санкционираното лице, а и не рефлектира върху неговата
административнонаказателна отговорност. Датата на извършване на нарушението
също не е изрично посочена, но е изводима, тъй като в случая съвпада с датата
на извършване на проверката. Неоснователни са доводите за липса на съответна
компетентност у актосъставителя и издателя на наказателното постановление. От
приложеното копие от Заповед № 413 ЛС/22.04.2015г. е видно, че св.Г.Б. е била
овластена да съставя актове за установяване на нарушения при констатирани
такива на територията на цялата страна. В съответствие с нормативните
изисквания и със съответна заповед –/Заповед №364/28.05.2015г./ лицето К.Р.-
член на КЗП е бил овластен да налага административни наказания и да издава
наказателни постановления за нарушения на ЗЗП, установени с АУАН, съставени от
служителите на дирекция „Информационна сигурност и защита на потребителите при
продажби от разстояние“ на КЗП, какъвто е и процесният случай. Актът
законосъобразно е съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй
като след съответна покана /с писмо с изх.№ Ц 03-9415/12.11.2015г./ такъв не се
е явил. Поканата е била изпратена на адреса на седалището на дружеството,
вписан в Търговския регистър, което води до неоснователност на твърденията в
жалбата, че адресът, на който е изпратено писмото, е бил некоректен. По делото
не са приложени писмени доказателства за връчването на поканата, но от
показанията на св.Б. и П. се установява, че дружеството е било надлежно
уведомено за датата на съставяне на акта. Следва да се отбележи, че това
обстоятелство подлежи на установяване посредством всякакви допустими
доказателствени средства, като в случая достатъчно информация се съдържа в
показанията на проверяващите. Св.Ж. твърди, че наказателното постановление е
първото, което е било връчено на дружеството, а акта е бил получен
впоследствие. Същият обаче лично се е подписал на 14.12.2015г. като получател
на акта, от което е видно, че твърденията му в тази насока не отговарят на
действителността. Не представлява съществено процесуално нарушение и
непосочването на нормативния акт, към който принадлежи всяка от нарушените
разпоредби, доколкото от съставения АУАН, а и от наказателното постановление, е
напълно ясно, че се касае за Закона за защита на потребителите, чието пълно наименование
е изрично изписано преди диспозитива на НП. Следва да се напомни, че
процесуалното нарушение е съществено само когато е довело до действително
накърняване на правото на защита на санкционираното лице, а в случая порокът е
само формален. Административнонаказващият
орган също така правилно е издирил приложимия закон и е наложил
наказание за
констатираното неизпълнение на
основание чл.204 от ЗЗП, предвиждащ специални наказания за неизпълнение на задълженията
за предоставяне на информация на потребител по чл.47, ал.1, т.7 от ЗЗП, какъвто е и процесния случай. Санкцията е наложена в минималния
размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна
индивидуализация.
Не са налице и условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили осъществяването на неизпълнението.
Водим
от горното съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта, с която е наложена
санкция за нарушение на чл.47, ал.1, т.7 от ЗЗП, а да бъде отменено в
останалата му част, поради което и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН
Р Е Ш И
:
Потвърждава наказателно
постановление № К-037844/10.02.2016г. на член на Комисията за защита на
потребителите, с
което на „Тотал-3” ООД- гр.София с ЕИК: 127590252, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.204 от Закона за защита на
потребителите, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500.00 лева, за неизпълнение на задължение по чл.47, ал.1, т.7 от ЗЗП.
Отменя наказателно
постановление № К-037844/10.02.2016г. на член на Комисията за защита на
потребителите в
останалата му част, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: