Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1721/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от З.А. *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №1204762 на ОДМВР-Шумен, с който на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лева на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДП. Жалбоподателят счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен по подробно изложени в жалбата съображения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло последния.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена на 18.06.2016г., а разписката за връчване на фиша е от 16.05.2016г. Фишът обаче не е бил връчен на лицето на което е съставен, а на втория управител на дружеството-собственик, като не е отразено, че същият е поел задължение да го предаде на санкционираното лице. При това положение и доколкото е невъзможно да се установи на коя дата жалбоподателят е узнал за издадения по отношение него ел. фиш, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, с оглед принципа за най-благоприятно третиране на санкционираното лице. Жалбата също така е подадена от З.А. в качеството му на управляващ и представляващ „Омникар Рент“ ООД. За по-голяма прецизност съдът е указал на лицето да уточни дали жалбата е подадена от негово име като физическо лице или от името на дружеството. Указанията на съда не са изпълнени до разглеждането на делото в открито заседание. Съдът намира обаче, че не следва да се прекратява производството по настоящото ВАНД. Жалбата е формулирана по начина, по който е посочен нарушителя в обжалвания електронен фиш. С последния е наложено административно наказание „глоба“, която е предвидена само за физически лица. При това положение съдът намира, че не е налице съмнение, че жалбата е подадена от З.А. като физическо лице, на което е наложена санкция, поради което не са налице основания същата да бъде счетена за недопустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 02.04.2016г. в 10,59 часа, автомобил марка “Нисан Х Трейл” с ДК№ РВ 9199 КР се движел по главен път І-2, в района на км.112+737 (в близост до бензиностанция „Шел”). Разрешената скорост на движение била до 60 км/ч., определена посредством поставен пътен знак В-26, а процесният автомобил се движел със скорост от 81 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –стационарна радарна система тип „Multa Radar” и впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 100.00 лева на лицето З.А. в качеството му на управител на „Омникар рент” ЕООД-с.Труд, обл.Пловдив, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство–стационарна радарна система тип „Multa Rradar” съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата и час процесният автомобил се е движел по път І-2 в района на км.112+737 със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство- видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multaradar SD 580”, с ID номер 00209D32D447, представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 81 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със стационарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост. С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2 от ЗДП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и ал.2, а именно- на собственика, а когато собственик е юридическо лице- на неговия законен представител. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е „Омникар рент” ЕООД-с.Труд, обл.Пловдив, като електронният фиш е бил издаден на законния представител на дружеството- З.А.. От извършената служебна проверка в Търговския регистър се установява, че жалбоподателят е бил единствен управител и съответно- единствен законен представител на дружеството към момента на нарушението (втори управител е бил вписан впоследствие- на 13.05.2016г.). А. не се е възползвал от възможността да декларира данни за лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, при което не са били налице предпоставки за анулиране на фиша. При това положение съдът приема, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания електронен фиш. Наказанието също така е определено правилно. Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда специално наказание за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч, какъвто е и процесния случай, а според чл.188, ал.1 от ЗДП собственикът (или в случая- законния представител на юридическото лице-собственик) се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Действително, както вече беше посочено, фишът не е бил връчен на лицето на което е съставен, а на втория управител на дружеството- собственик. Видно е обаче, че жалбоподателят в определен момент е получил електронния фиш и е успял да организира съответно защитата си чрез подаването на процесната жалба, при което не би могло да се счете, че правото му на защита е било реално накърнено. От приложения по делото Протокол за извършен монтаж на пътни знаци „Е 24“ е видно, че към момента на нарушението процесното стационарно техническо средство е било обозначено с информационни табели, предупреждаващи за контрол на скоростта с технически средства, в съответствие със задължителните тълкувания, дадени в ТР№1/2014г. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че мястото на нарушението не е описано точно. Същото е конкретизирано в напълно достатъчна степен, като е приложена и схема на съответния пътен участък. Неоснователни са и наведените доводи за липса на определени реквизити в обжалвания ел.фиш, както и на доказателства за техническата годност на използваната радарна система. Доказателства за техническата годност на системата за видеоконтрол, както беше посочено по-горе, са приложени по делото. При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш, като в достатъчна степен става ясно на кое лице е наложена санкцията, а именно- на управителя на дружеството-собственик на процесното МПС. Аргументи в тази насока са изложени и при обсъждане допустимостта на жалбата. По отношение съдържанието на електронния фиш също така е налице специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на административните актове и която е спазена в достатъчна степен в настоящия случай. В самият електронен фиш е отбелязано, че е измерена скорост от 84 км/ч, а наказуемата скорост е 81 км/ч, от което е видно, че максимално допустимата грешка от 3 км/ч е била приспадната.

Водим от горното съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №№1204762 на ОДМВР-Шумен, с който на З.А. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лева, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДП, като законосъобразен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: