Р Е Ш Е Н И Е

563/2.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пламена Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1737 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В - 036983/21.06.2016год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283 е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. При условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложената имуществена санкция. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения – непосочване на датата и мястото на извършване на нарушението, необоснованост, неправилна правна квалификация, липса на извършено нарушение. В съдебно заседание не се явява процесуален представител. За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН не се явява процесуален представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност – продажба на потребителите на мобилни телефони, аксесоари и телекомуникационни услуги, в стопанисван от него търговски обект – магазин „Теленор“, находящ се в гр.Шумен, ул. “Стилиян Чилингиров“ №2. На 01.02.2016г. Б.Е.Ш. сключила с дружеството – жалбоподател договор за лизинг, въз основа на който й било предоставено, за временно и възмезно ползване за срок от 23 месеца устройство марка “ALCATEL” модел “ONE TOUCH IDOL 3 4.7 Dark Grey”, сериен № 867025021011134.

На 16.03.2016г. Б.Ш. депозирала жалба в КЗП - Шумен във връзка с отказан гаранционен ремонт на мобилния апарат, към която приложила протоколи за ремонт №501759115/04.03.2016г. и №501760467/14.03.2016г., гаранционна карта и изготвения в сервиза снимков материал. При депозирана на жалбата Б.Ш. носела и апарата. При съпоставяне на апарата и изготвения снимков материал, свидетелите Ц.И.Х. и А.Г.Д. ***, констатирали несъответствие, относно мястото, на което била разположена камерата. На 22.03.2016г. Х. и Д. извършили проверка в обекта - магазин „Теленор“. Било установено, че мобилният апарат бил рекламиран три пъти – на 16.02.2016г. като е върнат на 22.02.2016г., след обновяване на софтуера и тест, не били установени проблеми; на 29.02.2016г. и е върнат на 04.03.2016г. след тест, при който не е установен посочения от потребителя проблем и на 05.03.2016г. отново е предявена рекламация като е върнат на 14.03.2016г. неотремонтиран с отнета гаранция. Бил отказан гаранционен ремонт, поради следи от неоторизирана намеса. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол №К-0224824 от 22.03.2016 год. С КП представител на търговеца бил поканен да се яви КЗП - Шумен за представяне на становище. На 29.03.2016г. в офиса на КЗП – Шумен било депозирано становище, в което е изложена позицията, че претенциите на потребителя са неоснователни, предвид констатации за опит за поправка от неупълномощени лица, поради което гаранцията е отнета. Представени са и Протокол за ремонт №201413840/18.02.2016г., Протокол за ремонт №201417491/01.03.2016г., Протокол за ремонт №201419799/08.03.2016г. и снимков материал.

Актосъставителят Ц.И.Х. приела, че търговецът не е изпълнил административното си задължение, когато потребителската стока несъответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с него, съгласно чл.113 ал.1 от ЗЗП, поради което на 31.03.2016г. съставила срещу дружеството - жалбоподател АУАН №К -036983. Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, на когото е и връчен и подписан от него без възражения. Дружеството не се е възползвало и от законното си право да депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.222а от ЗЗП на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283 е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, видно от приложената по делото заповед на Председателя на Комисията за защита на потребителите. АУАН също е съставен от компетентно лице.В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в издаденото НП е посочена дата и място на извършване на нарушението. Изложените в тази насока доводи са неоснователни. Вмененото на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.

От събраните в хода на производството доказателства е видно, че с издаденото наказателно постановление е вменено на дружеството нарушение по чл.113 ал.1 от ЗЗП. Посочената норма регламентира задължение на продавача да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, когато тя не съответства на договора. От приобщените по делото доказателства е видно, че договорът за лизинг е сключен между Б.Е.Ш. и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с оглед на което между посочените лица е възникнала облигационна връзка, съдържаща задължение свързано с предаване на вещта, предмет на договора, включително със задължение за предаването й в уговореното състояние. Състояние, което позволява същата да бъде ползвана според предназначението си. Не е спорно между страните по делото, а това се установява и от доказателствата, че мобилният апарат бил рекламиран три пъти, като първата рекламация е на 16.02.2016г., т.е. само 16 дни след предоставяне на апарата. Не е спорно също така, че след втората рекламация, апарата е бил върнат на 04.03.2016г. и на 05.03.2016г. отново е била предявена рекламация, която е била приета от търговеца, но е счетена за неоснователна по съображения, че повредата в стоката е причинена от потребителя и се дължи на не оторизирана намеса, поради което е налице отказ за безплатно гаранционно обслужване на базата на направените констатации. В изготвения протокол за ремонт №201413840/18.02.2016г. е отразено, че при приемане на апарата в магазина същият е имал добър външен вид, а при приемане в централния сервиз е отразено „надраскан“. В протокол за ремонт №201417491/01.03.2016г. е отразено, че при приемане на апарата в магазина е същият е „като нов“, а при приемане в централния сервиз били констатирани леки драскотини. По отношение състоянието на апарата в протокола за ремонт №201419799/08.03.2016г. е отразено „запазен“ при приемане в магазина и „драскотини“ при приемане в сервиза. В последния протокол е отразено, че гаранцията се отнема, тъй като след отваряне на телефона бил установен неоторизиран опит за ремонт следи от флюс и тинол за запояване, следи от термична обработка, с висока температура, невъзможен надежден ремонт. На същият липсва положен подпис и печат. Не е посочено от кого е издаден. На база на тези констатации на 14.03.2016г. апаратът бил върнат на потребителката като бил отказан гаранционен ремонт. При предявяване и на трите рекламации потребителката е посочила сходни повреди на апарата /CP – ON/OFF Problem/ не се включва, изключва се сам. При първите две рекламации в сервиза не е констатирана неоторизирана намеса. Последната рекламация е направена на 05.03.2016г., т.е. на следващият ден след като апаратът е бил върнат на 04.03.2016г. Съдът намира, че в хода на производството не се доказва, че за повредата на телефона е допринесъл именно потребителя, че е имало нерегламентирана намеса или опит за такава от негова страна, поради което дружеството – жалбоподател е следвало да приведе в едномесечен срок от предявяване на рекламацията потребителската стока в съответствие с договора. Видно от описаната повреда, стоката не е била годна да изпълнява обичайното си предназначение и затова не е отговаряла на договора. Тази повреда е настъпила в рамките на гаранционния срок, което задължава търговеца да приеме рекламацията и отстрани повредата. Търговецът е имал задължение за това, тъй като не е представил доказателства, оборващи презумцията по чл.108 от ЗЗП, според която всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Лизингополучателят също има качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП и като такъв има право да получи изправна стока, съответно има право на рекламация при неизправност.

Изложеният в жалбата довод за неправилна правна квалификация на нарушението, съдът намира за неоснователен. Разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗЗП регламентира задължението на продавача да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, когато е налице несъответствие, а ал.2 регламентира срока за това, а именно един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. В конкретния случай рекламацията е предявена на 05.03.2016г. и законоустановения едномесечен срок изтича на 05.04.2016г, но доколкото на 14.03.2016г. дружеството – жалбоподател е върнало на потребителката апарата като е отказало да бъде извършен гаранционен ремонт, актосъставителят и наказващият орган правилно са приели, че нарушението е извършено на 14.03.2016г. Отговорността на дружеството не е ангажирана, че не е изпълнило задължението си в указания срок, а че е отказало да го изпълни, с което на 14.03.2016г. е осъществило състава на чл.113 ал.1 от ЗЗП.

Предвид гореизложеното съдът намира, че дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна нарушението, за което е ангажирана административно – наказателната му отговорност. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на ЮЛ е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма.

Съгласно чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113 от ЗЗП на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лева. На „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. При определяне размера на наказанието АНО го е наложил в размер малко под средния като е обосновал размера с обстоятелството, че дружеството е било наказвано за същото по вид нарушение като са посочени пет НП. Същите са влезли в законна сила в периода 01.07.2014г. – 26.11.2015г. Наложени са имуществени санкции в размер на 500 лв., 1000 лв. и 2000 лв. Доколкото съдът също не констатира смекчаващи отговорността обстоятелства, намира че наказващият орган правилно е определил размера на имуществената санкция.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В - 036983/21.06.2016год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283 е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: