Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1751/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „С-М Строй” ЕООД -гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 27-2704492/17.06.2016г. на директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател е с предмет на дейност строително-монтажни работи. През м.май 2016г. същото изпълнявало строеж на обект: „Жилищна сграда с магазини- кв.331а гр.Шумен /ул.“Ришки проход №18/, I-ви етап-магазини“, с възложител- „Корект строй“ ООД-гр.Шумен. На 10.05.2016г. на строежа като кофражист работело лицето Е.С.Д. с ЕГН:**********, с когото към този момент не бил сключен трудов договор. На същата дата от С.Г.Т., работеща като ст. инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения обект, при която изложените обстоятелства били установени. При извършена справка в ТД

на НАП проверяващата установила, че след проверката е бил сключен трудов договор с лицето, който е бил регистриран в 13,28 часа на 10.05.2016г. Във връзка с тези констатации, на 20.05.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното дружество за това, че в качеството си на работодател при осъществяването на неговата дейност, е допуснало до работа лицето Е.Д. на 10.05.2016г., без същият да е получил преди постъпването на работа заверено копие от уведомление за регистрацията на трудовия му договор от ТД на НАП. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 17.06.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „С-М Строй” ЕООД -гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.63, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите С.Г.Т. и П.В.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал.1. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че лицето Е.Д. е било допуснато до работа като кофражист на 10.05.2016г.- преди с него да бъде сключен трудов договор, като такъв е бил сключен едва след проверката. От страна на жалбоподателя се твърди, че посоченото лице се е намирал на обекта в изпълнение на сключен с него граждански договор, т.е. че се касае за гражданско правоотношение, а не за трудово такова. В подкрепа на тези твърдения е представен Граждански договор №60/03.05.2016г., сключен с лицето Е.Д., наричан “изпълнител” и санкционираното дружество, наречено „възложител”. Изложените доводи не могат да бъдат споделени. Проверяващите лично са констатирали, че Е.Д. полага труд, като е подготвял кофраж, наред с останалите работници на дружеството. Същият е попълнила декларация на осн. чл.402, ал.1, т.3 от КТ, приобщена по делото като писмено доказателство, в която отразил, че работи в “С-МСтрой“ ЕООД- гр.Шумен, на длъжност „кофражист”, както и че работи от 08 до 17 часа. При така установеното съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството, а не е извършвало работа по граждански договор. Съдът намира, че приложеният граждански договор е привиден договор, с който се прикриват трудови правоотношения. Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните. Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него (в този смисъл изрично- Решение №10767/2006г. на ВАС; Решение №232/2000г. на ВАС; Решение №181/1997г. на ВАС и др.). В конкретния случай при изпълнението на работата, предмет на сключения договор, изпълнителят не е действал самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана съвместно с останалите работници на дружеството, с които са били сключени трудови договори, на обект, с чийто строеж се е ангажирал работодателят, който осигурявал материалите и средствата за работа. В представения граждански договор също така е посочено, че е уговорено възнаграждение в размер на 135,00 лева, но в цитираната декларация лицето е заявило, че получава надница в размер на 35 лева. При така установеното съдът приема, че се касае за прикрити трудови, а не за гражданскоправни отношения, като действителните отношения между санкционираното дружество и Е.Д. са трудовоправни отношения между работодател и работник. Предвид гореизложеното съдът приема, че посоченото лице е полагало труд за дружеството, но с него не е бил сключен трудов договор в изискуемата от закона писмена форма.

Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на задължение към държавата обаче, съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо неговата отмяна. Както беше посочено по-горе, в наказателното постановление се приема, че нарушението се изразява в допускане на Д. до работа, без същият да е получил екземпляр от заверено от ТД на НАП уведомление за сключения с него трудов договор. Безспорно е установено обаче, а и не се оспорва от страните, че към момента на проверката с лицето Е.Д. не е бил сключен трудов договор. При липсата на такъв за работодателя не би могло да възникне задължение да предостави екземпляр от него и от уведомлението на работника и следователно не би могъл да наруши забраната по чл. 63, ал.2 от КТ да не допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал.1 от КТ. При това положение съдът намира, че наказващият орган не е издирил правилно приложимия закон, тъй като неизпълнението на дружеството-жалбоподател в действителност не осъществява състава на административното нарушение, за което е наложена санкцията. В тази насока е и практиката на ШАС. В решението по КАНД№256/2016г. изрично се посочва, че: „санкционирането на дружеството на основание чл.63, ал.2 от КТ за това, че е допуснало до работа лице, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Очевидно е, че при липса на писмен трудов договор между страните, то и работодателят не би могъл да предостави на работника копие от уведомлението. Всъщност, той не би могъл да предостави и копие от трудов договор, поради обективното му несъществуване към този момент в правния мир“. Предвид липсата на сключен писмен трудов договор с лицето, което в действителност е полагало труд за дружеството, отговорността на работодателя е следвало да бъде ангажирана за неизпълнение на задължение по чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ - за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. За това нарушение обаче не е бил съставен АУАН и съответно не е било издадено наказателно постановление. Това разбиране е споделено също и в Решение №130 от 11.04.2016 год. на АдмС-Шумен по к.а.н.д. №76/2016 год., Решение №84 от 14.03.2016 год. на АДмС-Шумен по к.а.н.д. №24/2016 год. и др., постановени по идентични случаи.

Водим от горното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, тъй като неправилното определяне на приложимите разпоредби е довело до накърняване на процесуалните права на санкционираното лице и конкретно- на правото му да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Констатираният порок се явява съществено процесуално нарушение, тъй като погрешната квалификация рефлектира върху законосъобразността на санкционния акт и предопределя решаващия извод за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление (Решение №256/16г., постановено по КАНД№205/16г.).

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 27-2704492/17.06.2016г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на “С-М СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК*********, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: