Р Е Ш Е Н И Е

543/24.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На седми октомври през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1752 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27-000020/17.06.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - **, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “С-М СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК201015110, със седалище и адрес на управление: **, ул.“**” **, ***, представлявано от М.Р.С., с ЕГН**********, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател се явява управителят, заедно с упълномощен представител – адв.С. Т. от ШАК, като поддържат жалбата на изложените в нея основания и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - **-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не изцяло на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател “С-М СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК201015110 извършва строително-монтажни работи, като в тази връзка изпълнявало строежа на „Жилищна сграда с магазини – кв.331а в **, бул.“Ришки проход“ №18, I-ви етап-Магазини“ с възложител „Корект строй“ ООД, **. Първоначално на 10.05.2016 год. в 11.00 часа, а впоследствие и на 12.05.2016 год. на обекта била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”-** по спазване на трудовото законодателство от “С-М СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК201015110. Към момента на първата проверката лицето Х.Р.Ш., с ЕГН********** работел на длъжност „кофражист”. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от същия били взети писмени обяснения, в които посочил, че работи на обекта с работно време от 8.00 до 17.00 часа, при надница 35 лева и изработва кофраж. На 10.05.2016 год., след извършване на проверката между страните е бил сключен трудов договор, който е бил регистриран в НАП чрез изпратено уведомление на 10.05.2016 год., в 13.28 часа. Било установено, че към момента на постъпване на работа на лицето не е било връчено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТП на НАП в **, както и екземпляр от сключен трудов договор. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол №ПР1618320 за извършена проверка на 10.05.2016 год. и 12.05.2016 год. За констатираното нарушение на 20.05.2016 год. е съставен акт за установяване на административно нарушение №27-000020, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Актът е бил връчен на управителя на дружеството и подписан от него без да изложи възражения. В последствие дружеството не се е възползвало от законното си право и не е депозирало и допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №27-000020/17.06.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - **, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “С-М СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК201015110, със седалище и адрес на управление: **, ул.“**” **, вх.2, ет.8, ап.45, представлявано от М.Р.С., с ЕГН**********,е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.В.С. и на свидетелите С.Г.Т., Х.Р.Ш., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата на ал.2 на същия член работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави посочените документи.

От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетелите П.В.С., С.Г.Т. и Х.Р.Ш. се установява по безспорен начин, че в деня на проверката 10.05.2016 год., а и в дните преди нея лицето Х.Р.Ш. е работило като кофражист на посочения по-горе строеж, изпълняван от дружеството-жалбоподател. От дадените от лицето обяснения на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ става ясно, че работи с работно време от 8.00 до 17.00 часа, че изработва кофраж и че надницата му е в размер на 35 лева. В същото време лицето не е имало подписан трудов договор. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че въпреки, че представения по делото Трудов договор №37 е от дата 10.05.2016 год., видно от представената по делото Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ, уведомлението за сключения трудов договор е подадено в ТД на НАП на 10.05.2016 год. в 13.28 часа, т.е. след извършване на проверката и след като лицето вече е било започнало изпълнение на трудовите си задължения. От всичко изложено се налага извода, че към датата на извършване на проверката – 10.05.2016 год., когато лицето вече е изпълнявало трудовите си функции между него и работодателя не е имало сключен трудов договор. Това обстоятелство не се оспорва и от страните по делото, доколкото от събраните гласни доказателства се установява, че трудовия договор между дружеството – жалбоподател и лицето Х.Р.Ш. е бил сключен именно след извършване на проверката и по предписания на проверяващите длъжностни лица.

Предвид липсата на трудов договор между страните, за работодателя обективно не би могло да възникне здължение да предостави екземпляр от такъв и от уведомлението, както и не би могъл да наруши забраната по чл. 63, ал.2 от КТ да не допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал.1 от КТ - екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Както бе посочено по-горе по делото няма спор, че към момента на проверката между страните не е имало сключен трудов договор. Този факт се изтъква и в настоящата въззивна жалба, в която изрично се сочи, че между страните няма трудов договор, а такъв е сключен след проверката, както и че до датата на проверката лицето Ш. е работило на база сключен граждански договор, въпреки, че такъв е бил представен едва в съдебно заседание. При това положение се налага извода, че описаното в наказателното постановление деяние е несъставомерно по посочения текст – чл. 63, ал.2 от КТ, доколкото приетата от административно-наказващия орган правна квалификация не отговаря на действително установените по делото фактически положения, отразени, както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Санкционирането на дружеството на основание чл.63, ал.2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Очевидно е, че при липса на писмен трудов договор между страните, то и работодателят не би могъл да предостави на работника копие от уведомлението. Всъщност, той не би могъл да предостави и копие от трудов договор, поради обективното му несъществуване към този момент в правния мир. Аргумент в посока на извода, че разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ може да послужи като основание за ангажиране отговорността на работодателя само при наличен и съществуващ трудов договор, се съдържа в самата правна норма - в ал.1 е посочено, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни. При липса на писмен трудов договор работодателят следва да понесе отговорност за неизпълнение на задължение по чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ - за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността по чл. 63, ал.2 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно – наличие на сключен и подписан трудов договор, който единствено не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции. В случай, че не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл.63, ал.1 от КТ, не би могло да се стигне до нарушаване на забраната по чл.63, ал.2 от КТ.

Неслучайно в Глава V от КТ «Възникване и изменение на трудовото правоотношение», раздел I «Трудов договор», систематично са подредени първо сключване на трудов договор, след него форма и трето по ред начало на изпълнението, където са намерили място текстовете на чл. 63 от същия кодекс. Законодателят е въвел изискване за форма на трудовия договор с текста на чл. 62, ал.1 от КТ, според който трудовият договор се сключва в писмена форма, а чл. 61, ал.1 от КТ посочва сключването му между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От сключването му възникват правата и задълженията на страните. Съответно от този момент за работодателя възникват следващите се в тази връзка задължения да изпрати уведомление, да предостави на работника екземпляр от трудов договор, подписан от двете страни, преди постъпването му на работа, и копие от уведомлението. След сключването възниква и изричната забрана да допуска до работа работник, преди да му ги предостави. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че между страните не е имало сключен трудов договор, поради което е било невъзможно работодателят да връчи екземпляр от същия, респективно уведомлението, издадено въз основа на него.

В този смисъл е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №130 от 11.04.2016 год. на АдмС-Шумен по к.а.н.д. №76/2016 год., Решение №84 от 14.03.2016 год. на АДмС-Шумен по к.а.н.д. №24/2016 год. и др., които са постановени по идентични казуси.

Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно, незаконосъобразно и недоказано и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №27-000020/17.06.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - **, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “С-М СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК201015110, със седалище и адрес на управление: **, ул.“**” **, ****, представлявано от М.Р.С., с ЕГН**********, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/. Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: