Р Е Ш Е Н И Е

 

461/9.9.2016г.                  гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На осми септември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 1808 по описа на ШРС за 2016г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 190288 - F 195495/19.04.2016г. на Зам. директора на НАП – гр.Варна, с което на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС на “Агрозах” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Писарево, обл.Шумен, ул.“************“ № 5, представлявано от З.Г.Б., ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 3 350.67 /три хиляди триста и петдесет лева и шестдесет и седем стотинки/ лева. Дружеството - жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В проведеното по делото съдебно заседание представляващия дружеството не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.

Процесуалният представител на Териториална дирекция на НАП - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“Агрозах” ЕООД, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: с.Писарево, обл.Шумен, ул.“************“ № 5 и се представлява от З.Г.Б., ЕГН **********.

При извършена данъчна проверка на дружеството - жалбоподател от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП-гр.Шумен въз основа на РИП № П – 03002715203215-ОРП-001/17.11.2015г., било установено, че на 15.09.2015г. в гр.Шумен “Агрозах” ЕООД не е изпълнило задължението си да начисли в срок дължимия данък върху добавената стойност в размер на 67 013.35 лв. за получена доставка на пшеница на стойност 335 066.76 лв. от „Грейн БГ“ с БС 202162056, документирана с данъчна фактура  722/13.08.2015г. Резултатите от проверката са подробно обективирани в Протокол за извършена проверка КД 73 № 1155590/25.11.2015г. Установено било също така, че “Агрозах” ЕООД е отразило дължимия данък върху добавената стойност в размер на 67 013.35 лв. в регистъра по чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС /дневник за продажби/ за следващ данъчен период 01.11.2015г. – 30.11.2015г. и същият бил включен при определяне на резултата, деклариран със Справка – декларация по ЗДДС за месец ноември 2015г. За констатираното нарушение на “Агрозах” ЕООД е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер.АN, бланкетен № F196495 от 13.01.2016г., като е посочено, че с горното деяние е осъществен състава на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от представляващият дружеството – нарушител лице, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 190288 - F 195495/19.04.2016г. на Зам. директора на НАП – гр.Варна, с което на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС на “Агрозах” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Писарево, обл.Шумен, ул.“************“ № 5, представлявано от З.Г.Б., ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 3 350.67 /три хиляди триста и петдесет лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, за това, че на 15.09.2015г. в гр.Шумен не е изпълнило задължението си да начисли ДДС в общ размер на 67 013.35лв. за получена пшеница – доставка по Приложение № 2 към Глава XIX „а“ от ЗДДС, с което е нарушило разпоредбата на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, тъй като не е включило ДДС в размер на 67 013.35лв. при определяне на резултата за данъчен период м.08.2015г. в Справката-декларация за този данъчен период, която би могла да се подаде до 14-ти число на месеца следващ данъчния период, за който се отнася.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Й.В., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелят С.В. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

“Агрозах” ЕООД се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС и като такова на основание разпоредбата на чл.86, ал.1 и 2 от същия закон е било длъжно да начисли дължимия данък върху добавената стойност на датата, на която същия е станал изискуем. Също така, според разпоредбата на чл.82, ал.5 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя, регистрирано по този закон лице. Съгласно чл.163б, ал.1, т.1 от ЗДДС, получателят следва да начисли данък за доставката чрез издаване на протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС в 15-дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие и да го отрази в дневника продажби през данъчния период, през който е издаден. А при доставка на стоки и услуги, посочени в част втора от приложение № 2 към Глава XIX „а“ от ЗДДС, данъкът е изискуем по реда на чл.25, ал.6 и ал.7 от ЗДДС.

Доколкото в настоящия случай се налага извода, че се касае за извършване на сделка - доставка на пшеница, то съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, а съгласно разпоредбата на т.1 на ал.6 на цитираната правна норма на датата на възникване на данъчното събитие по ал.2 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.

            Следователно за дружеството – жалбоподател „Агрозах“ ЕООД, като получател на доставката на основание чл.82, ал.5 от ЗДДС и съгласно чл.163б, ал.1, т.1 от цитирания закон, възниква задължение да издаде протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС в срока по ал.3 от същата законова разпоредба – не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е изискуем.

            Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.3, т.1 от ЗДДС, във вр. чл.25, ал.6 от ЗДДС, данъчното събитие за процесната доставка възниква на 27.08.2015г.

            Същевременно данъчно задълженото лице е издало протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС № 58/02.11.2015г. с данъчна основа 335 066.76лв. и ДДС 67 013.35лв. и го е включило в дневник за продажби и справка-декларация по чл.125 от ЗДДС едва през данъчен период 01.11.2015г. – 30.11.2015г. Т.е. задълженото лице не е изпълнило задължението си да отрази дължимия данък в размер на 67 013.35лв. в дневника за продажби и справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчен период 01.08.2015г. – 31.08.2015г.

            Следователно в случая за „Агрозах“ ЕООД, като получател на доставката на основание чл.82, ал.5 от ЗДДС и съгласно чл.163б, ал.1, т.1 от същия закон, възниква задължение да издаде протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС в срока по ал.3 от същата законова разпоредба – не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Съобразявайки разпоредбата на чл.86 от ЗДДС, която намира приложение в настоящия случай и материалите по делото може да се направи категоричния извод, че задълженото лице „Агрозах“ ЕООД е длъжно да включи размера на данъка при определяне на резултата за данъчен период месец август 2015г. в справка-декларацията по чл.125 за тези данъчни периоди и да отрази издадените документи – протоколи в дневника за продажбите за същия данъчен период.

В настоящото производство няма спор относно установените факти, а именно, че на 13.08.2015г. дружеството е извършило облагаема доставка – покупка на пшеница, на стойност 335 066.76 лв. и ДДС - 67 013.35 лв. и съгласно  чл. 86, ал.1 и 2 от ЗДДС е следвало да начисли дължимия ДДС като издаде данъчен документ, в който да посочи данъка на отделен ред, да включи размера на данъка при определяне на резултата за данъчен период 01.08.2015г. - 31.08.2015г. и в справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и да посочи данъчния документ в дневника за продажби за същия данъчен период. В законоустановения срок това не е сторено. Данъкът в размер на 67 013.35 лв. е начислен през данъчен период 01.11.2015г. - 30.11.2015г., като данъкът е отразен в регистъра по чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС и същият е включен при определяне на резултата за данъчен период 01.11.2015г. - 30.11.2015г.

Ето защо, поради изложеното съдът намира, че дружеството - жалбоподател действително не е изпълнило задължението си по чл.86, ал.1 от ЗДДС – неначисляване на ДДС за съответния данъчен период в съответния размер е установено по безспорен начин и фактът на нарушението е безспорен. С описаното деяние, дружеството е осъществило административно наказателния състав на чл.180а, ал.1 от ЗДДС. Административно-наказателната разпоредба на чл.180а, ал.1 от ЗДДС предвижда имуществена санкция за лице, което е регистрирано юридическо лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. Наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е отчел и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи пъти, поради което правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки размера, предвиден в съответната законова разпоредба.

 

Настоящият съдебен състав намира, че правилно административно - наказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като счита, че случаят по отношение на нарушениeто не е маловажен доколкото процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Съобразно легалната дефиниция на „маловажен случай“, визирана в разпоредбата на чл.93, т.9 от НК и приложима съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид. Същевременно настоящият съдебен състав, счита, че действително обществените отношения, регулирани със ЗДДС са с особената важност, но това не може да бъде основание административно - наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и конкретния нарушител. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на данъчните норми не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото засяга базови обществени отношения, не представлява абсолютен императив и не изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца. При съпоставяне степента на обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения на законодателство в сферата на данъците, настоящия съдебен състав, приема, че конкретния казус не разкрива белезите маловажност, изхождайки от периода от време на неначисляването – около три месеца, както и стойността на неначисления данък, която е висока. Поради изложеното вмененото на дружеството – жалбоподател нарушение не би следвало да се преценява според разпоредбата на чл.28 от ЗАНН от гледна точка на маловажност на случая. В тази връзка следва да бъде отчетен и факта, че по време на извършване на проверките е констатирано и друго неизпълнение на данъчно задължение.

Съдът намира за неоснователно възражението на представляващия дружеството - жалбоподател, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в акта за установяване на административно нарушение не е посочен ЕГН на единия свидетел съобразно императивната разпоредба на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН. Непосочването на ЕГН на свидетел по акта не е и не може да бъде нарушение от категорията на съществените, тъй като не води до накърняване правата на нарушителя, процедурата по установяването на нарушението и установяването на обективната истина, поради което е преодоляно по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН.

Освен това, съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН законодателят не е посочил изрично броя на свидетелите, поради което настоящият съдебен състав приема, че при един свидетел не е нарушена разпоредбата на цитираната правна норма. Единствено в чл.40, ал.3 от ЗАНН е посочено, че свидетелите следва да бъдат двама изрично, но в настоящия случай не сме в хипотезата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като свидетелят е присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не кредитира и твърденията, изложени в жалбата, че акта за установяване на административно нарушение е съставен и е бил връчен на пълномощник без представителна власт. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че лицето В.П.К., посочен за получател в акта за установяване на административно нарушение е била редовно упълномощен по силата на представеното като писмено доказателство по делото нотариално заверено пълномощно рег. № 24 от 05.01.2009г. По силата на последното лицето е било упълномощено да представлява управителя на дружеството пред всички данъчни, съдебни и др. организации и учреждения, в т.ч. и НАП, както и с извършването на всички останали възможни правни действия, част от които са били изрично посочени. А с оглед на изложеното настоящият състав намира, че съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение на посоченото упълномощено лице в никакъв случай не е нарушило правото на защита на дружеството-жалбоподател. От материалите по делото се налага извода, че последният не само е разбрал какво точно нарушение се твърди, че е било извършено от дружеството, но е могъл и да организира защитата си по един адекватен начин, подавайки съответната жалба. Същите аргументи са приложими и досежно връчването на процесното наказателно постановление, доколкото след изпращане на покана до управителя на дружеството – нарушител за явяване в НАП с оглед връчване на наказателното постановление и тъй като не се явил управителя „Агрозах“ ЕООД, наказателното постановление било връчено на упълномощено от него лице – Г.М.К., посочена за получател в наказателното постановление, която е била редовно упълномощен по силата на представеното като писмено доказателство по делото нотариално заверено пълномощно рег. № 4741 от 07.06.2016г.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.    

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 190288 - F 195495/19.04.2016г. на Зам. директора на НАП – гр.Варна, с което на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС на “Агрозах” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Писарево, обл.Шумен, ул.“************“ № 5, представлявано от З.Г.Б., ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 3 350.67 /три хиляди триста и петдесет лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, като правилно и законосъобразно.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: