Р Е Ш Е Н И Е

№ 482/21.9.2016г. 21.09.2016г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: С.А.

Прокурор: Емилия Янчева

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 1818 по описа на ШРС за 2016г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от НПК.

От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Д.Л.Д. *** - обвиняем по досъдебно производство № 1426/2015г. по описа на РП - гр.Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.215, ал.1 от НК, във вр. чл.207, ал.1 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание “глоба” в размер от 100 лв. до 300 лв., извършителя е осъждан за престъпление от общ характер, но реабилитиран на 24.09.2014г. на основание чл.88а, ал.4 НК, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и причинените с деянието имуществени вреди са възстановени.

В съдебно заседание представителят на Районна прокурора – гр.Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия Д. наказание “глоба” около максималния размер, съобразен с разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК.

В съдебно заседание обвиняемият Д., редовно призован се явява лично. Обвиняемото лице изразява съжаление за постъпката си, като моли съда за по -снизходително наказание, като му бъде наложено наказание “глоба” в минимален размер.

От приложените по делото писмени доказателства /ДП № 1426/2015г. по описа на РУ – гр.Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Обвиняемият Д.Л.Д. през инкриминирания живеел в гр.Ш* и бил безработен. Обвиняемият Д.Л.Д. и свидетелят Б.З. поддържали близки отношения/били добри познати.

На 20.11.2015г. около 17.30ч. непълнолетният свидетел Б.З. посетил читалище „Добри Войников“ в гр.Шумен. Той се насочил към сервизните помещения на втория етаж в сградата. В коридора на втория етаж непълнолетният свидетел Б.З. намерил в една саксия лилава детска раница. Раницата била собственост на С.М., а в нея се намирали вещи, ползвани от малолетната С.М., а именно - мобилен телефон „Леново А – 680“, собственост на майка й Р.В.М., в който били поставени Сим карта и карта памет – 2 GB. Телефонът бил без калъф. В раницата на пострадалата С.М. се намирала и сумата от 6.50 лв., собственост на малолетната. Поради местоположението на раницата, поради наличните в нея вещи и поради факта, че вещата била паднала с дъното нагоре в саксията, свидетелят З. решил, че раницата е изгубена от лицето, което я е използвало. Свидетелят З. взел раницата заедно с намиращите се в нея вещи и ги поставил в своята раница. После той напуснал сградата на читалището отнасяйки със себе си намерените чужди вещи. Пред читалището свидетелят З. се срещнал с обвиняемия Д.Л.Д.. Когато двамата се отдалечили от сградата, свидетелят Б.З. показал на Д.Д. раницата и намиращите се в нея вещи и му обяснил къде ги е намерил. Двамата не отнесли вещите в полицията, за да бъдат предадени те на собственика им или на лицето, което ги е изгубило. След като двамата разгледали телефонния апарат, обвиняемият Д.Д. изхвърлил Сим картата и картата памет като мярка срещу това телефонният апарат да бъде намерен от лицето, което го е изгубило, преди обвиняемият и свидетелят З. да успеят да се разпоредят с него в своя полза. Непълнолетният Б.З. взел мобилния телефон, за да зареди батерията му в дома си. Обвиняемият Д.Д. взел паричната сума, намираща се в раницата, а именно - 6.50лв. После обвиняемият Д.Д. изхвърлил раницата и по този начин се разпоредил с чуждата вещ. На следващия ден обвиняемият Д. и свидетелят З. отново се срещнали. След зареждането на телефона, свидетелят З. установил, че същият е заключен и достъпът до него се осъществява с парола, която той не знаел. Обвиняемият Д.Д. и свидетелят Б.З. решили да отнесат телефония апарат, за да бъде отключен в сервиз за телефонни апарати, т.к. едва след декодирането му можели да се разпоредят с вещта и да получат за нея определена парична сума при това разпореждане. За услугата двамата заплатили на лицето, което отключило апарата, като при плащането обвиняемият Д.Д. се разпоредил с част от взетата от раницата сума от 6.50 лв., а останалата част от тази намерена парична сума изразходвал за задоволяване на свои нужди. След като телефонният апарат бил отключен обвиняемият Д.Д. и свидетелят Б.З. решили да се разпоредят в своя полза с мобилния телефон. За това те посетили заложна къща „Юпитер 2008“ ЕООД – гр. Шумен, където обвиняемият Д.Д. попълнил декларация, в която посочил, че е собственик на телефонния апарат и заложил същия срещу сумата от 50 лв. Получените парични средства обвиняемият Д.Д. и свидетелят Б.З. разделели и употребили за свои нужди. След като в предвидения в договора срок, обвиняемият Д.Д. не върнал заетата му от заложната къща сума, мобилният телефон бил продаден на свидетелката С. И.. След разкриването на престъплението свидетелката С. И. предала мобилния телефонен апарат на полицията. Вещта била върната на собственика й – Р.В.М.. На същото лице, в качеството му на законен представител на малолетната пострадала С.М. била върната и сумата от 37 лв., представляваща равностойността на раницата, Сим картата и картата памет. При предявяването на материалите по делото майката на малолетната С.М. отново в качеството си на законен представител на пострадалата заявила , че междувременно на пострадалата е възстановена и сумата от 6.50 лв., намерени от непълнолетния свидетел Б.З. в раницата, за отчуждаването на които спомогнал обвиняемия Д.Д..

В хода на съдебното производство от страна на обвиняемият не бяха ангажирани доказателства, оборващи така установената фактическа обстановка. Същата се потвърждава от обясненията на обвиняемото лице, от всички събрани и приобщени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Изготвената в досъдебното производство съдебно - икономическа експертиза дава заключение, че общата стойността на вещите, предмет на процесното деяние възлиза на 203.50 лв.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си, обвиняемият Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.215, ал.1 от НК, във вр. чл.207, ал.1 от НКвъв вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода 20 – 24.11.2015г. в гр.Шумен в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон „Леново А – 680“, собственост на Р.В.М., 1 бр. спортна детска раница „Конвърс“, 1 бр. Сим карта, 1 бр. карта памет – 2 GB и сумата от 6.50 лв., собственост на С.М.М., всичко на обща стойност 203.50 лв., за които знаел, че са придобити от Б.Р. З. чрез престъпление по чл.207, ал.1 от НК, а именно – вещите са били намерени от З. и той не съобщил за намирането им на собственика, на властта или на този, който ги е загубил в продължение на 7 дни.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице. Съдебно-психиатричната експертиза на обвиняемия Д.Д. дава заключение, че не страда от умствена недоразвитост или психично заболяване, което обуславя „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, но има изградена личностова дисхармония, която съгласно Международната класификация на болестите представлява Личностово разстройство от емоционално неустойчивия кръг. Независимо от това обстоятелството експерта заключава, че към момента на извършване на деянието, предмет на настоящото дело, обвиняемия е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като експертът счита, че това му състояние позволява по време на извършване на деянието да възприема правилно и точно факти и обстоятелства, свързани с него, както и да ги възпроизвежда по достоверен начин в показанията си относно случилото се.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин, както и ниската правна култура от страна на обвиняемият.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на обвиняемият Д.Д., а именно:

- за престъпление по чл.215, ал.1 от НК, във вр. чл.207, ал.1 от НК,във вр. чл.26, ал.1 от НК, което е умишлено престъпление и се предвижда наказание “глоба” от 100 до 300 лв., тъй като за престъпление по чл.215, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ в размер от 1 година до 6 години, но не по – тежко от предвиденото за самото престъпление /това по чл.207 от НК/. За престъплението по чл.207, ал.1 от НК законът предвижда наказание “Глоба” и следователно в случая именно това наказание е приложимо за деянието, извършено от Д.Д.;

- обвиняемият е осъждан за престъпление от общ характер, но реабилитиран на 24.09.2014г. на основание чл.88а, ал.4 от НК и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК;

- причинени с престъплението имуществени вреди са възстановени изцяло.

Същевременно по отношение на деянието на обвиняемия Д.Д. са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК, а именно – стойността на предмета на престъплението е по – малка от две МРЗ и е възстановена изцяло. Налице са обаче и отрицателните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.218б, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно - обвиняемият Д. е извършил в продължение на една година /от м. юли 2015г. до 24.11.2015г./ две деяния от кръга на тези, описани в чл.218б, ал.1 от НК, общата стойност на предмета на които надхвърля 150 лв. Това се установява от приложеното заверено копие от Наказателно постановление № 35/21.06.2016г., с което на Д.Д. е наложено административно наказание „Глоба“ за деяние, квалифицирано като престъпление по чл.194, ал.3 от НК, извършено през м. юли 2015г. От същото заверено копие от наказателно постановление се установява, че по отношение на обвиняемия Д.Д. е налагано административно наказание за деяние от кръга на тези, посочени в разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК, а именно – престъпление по чл.194, ал.3 от НК и деянието, за което е водено настоящото производство е извършено преди да е изтекла една година от извършването на деянието, за което обвиняемият е бил вече наказан по реда на чл.218б от НК, във вр. чл.424, ал.5 от НПК, във вр. чл.424, ал.1 от НК. Ето защо предвид изложеното за деянието – предмет на настоящото дело е неприложима разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието, съдът отчете обществена опасност на дееца и характеристични данни за личността му - чисто съдебно минало и материалното състояние на обвиняемият, което се доказва от приложената по делото декларация за семейно, материално положение и имотно състояние. Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът преценява с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият е осъждан за други престъпления от общ характер, за които на основание чл.88а от НК е реабилитиран. Действително реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него, тя обаче не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /в т.см. Решение № 430/07.10.1996г. по н.д. № 468/1995г. на ВКС/. Обстоятелството, че до момента подсъдимия е осъждан, очевидно не е допринесло за предотвратяване извършването на престъпление с висока степен на обществена опасност и до корекция в поведение на подсъдимия. Същото се отнася и до наличието на друго наказателно производство срещу него, а именно БП № 1017/2016г. по описа на РУ – гр.Шумен за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Разпитан, в хода на досъдебното производство обвиняемият се признава за виновен и дава подробни обяснения, като същевременно изразява съжаление и дълбоко разкаяние за извършеното, които следва да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността на обвиняемия. Съдът отчете и финансовото положение на обвиняемия, което се доказва от разпита му в хода на съдебното следствие, а именно, че е безработен и не притежава имущество. За да определи наказанието, съдът отчете чистосърдечното самопризнание на дееца и изказаното от негова страна искрено съжаление за извършеното, което става ясно от обясненията, дадени в хода на съдебното следствие, а така също и от материалите по досъдебното производство, вследствие на което наложената санкция следва да е с размер, съобразен и с разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК. Същевременно доколкото за процесното престъпното посегателство по чл.215, ал.1 от НК, във вр. чл.207, ал.1 от НК,във вр. чл.26, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание “глоба” в размер от 100 лв. до 300 лв., съобразно разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Ето защо съдът счита, че наказание в размер на 300 лв. /триста лева/ ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемият. При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази и материалното състояние на обвиняемия, което се доказва от приложените по делото писмени доказателства, от които става ясно, че към настоящият момент не работи, не реализира трудови доходи и не притежава имущество.

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия Д.Д. следва да заплати направените по досъдебното производство разноски в размер на 369.12 лева /триста шестдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ на ОД на МВР – гр.Шумен, както и такса от 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА Д.Л.Д., ЕГН **********, роден на ***г. в гр..Шумен, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан /реабилитиран/, безработен ЗА ВИНОВЕН за това, че в периода 20 – 24.11.2015г. в гр.Шумен в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон „Леново А – 680“, собственост на Р.В.М., 1 бр. спортна детска раница „Конвърс“, 1 бр. Сим карта, 1 бр. карта памет – 2 GB и сумата от 6.50 лв., собственост на С.М.М., всичко на обща стойност 203.50 лв., за които знаел, че са придобити от Б.Р. З. чрез престъпление по чл.207, ал.1 от НК, а именно – вещите са били намерени от З. и той не съобщил за намирането им на собственика, на властта или на този, който ги е загубил в продължение на 7 дни - престъпление по чл.215, ал.1 от НК, във вр. чл.207, ал.1 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.

Осъжда Д.Л.Д., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен направените по досъдебното производство разноски в размер на 369.12 лева /триста шестдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, както и такса от 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :